“Булгаргаз” ще търси милиони за адвокати за дело в Париж
Загубилата страна плаща разходите
Държавното дружество “Булгаргаз” вече изчислява допълнителни разходи при евентуално дело в арбитражния съд в Париж с “Газпром Експорт” и при формирането на цената на газа за януари в нея първоначално са посочени средства за търговския спор в компонентата по формирането на цената на газа за “обществена доставка”. От Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) не са одобрили към момента въпросните разходи, става ясно от публикуваното Решение №Ц-1 от 01.01.2023 година за януарската сметка за газ.
“Труд News” научи, че първоначалните разчети на “Булгаргаз” за подготовката за арбитража са за около 10 млн. лева за експертни, консултантски и одиторски разходи за юридически услуги, но това далеч не е окончателната сума за юридическа защита.
“Заведе ли “Газпром Експорт” арбитраж в Париж по неизпълнение на договора ни за газ, почти сигурно е, че ще го спечели, но огромните разходи по въпросното дело ще се отразят негативно на цената на газа за битовите и индустриалните потребители”, коментираха пред “Труд News” енергийни експерти.
От КЕВР са посочили в мотивите за отказа следното: “Планираното от заявителя завишение на разходите в цитираното перо за 2023 г., спрямо прогнозираните от него в същото перо разходи за 2022 г. се дължи основно на включваните разходи за юридически услуги по съдебни дела и разноски по арбитражно дело с ООО “Газпром експорт”, които не са доказани и не са пряко свързани с лицензионната дейност, поради което не следва да бъдат включвани при формирането на цената на природния газ”.
Още преди месеци “Труд News” показа с документи и части от договора между “Булгаргаз” и “Газпром Експорт”, че България е пред риск да плати около 1 млрд. долара неустойки заради спирането на обслужването на договора за доставка на газ от правителството на Кирил Петков.
Юристи, които работят в областта на търговското право, коментираха, че видно от публикуваните части от договора между “Булгаргаз” и “Газпром Експорт”, дело по швейцарското право в Международния арбитраж в Париж ще има негативен изход за България. Още през април 2022 година, когато кабинетът на “Промяната” спира газа от “Газпром Експорт”, световноизвестната консултантска компания White and Case LLP описва рисковете за България при търговски спор между “Булгаргаз” и “Газпром Експорт”.
Грубите сметки показват, че дължимото от българска страна ще е около 900 млн. долара само за заявения, но неконсумиран газ заради клаузата “вземи или плати” (take or pay, б. р.). Към тази сума трябва да се добавят адвокатските разходи, които обикновено са около 8-10 процента от предявения материален интерес, посочиха още юристи. И припомниха, че практиката показва, че загубилата страна плаща разходите за адвокатски услуги на другата. Тепърва ще се изчисляват лихвите по дължими суми, както и експертизи, които биха могли да бъдат включени при такъв процес.
Стокхолмският арбитраж вече постанови през ноември м. г. финландската държавна компания Gasum да плати на “Газпром Експорт” над 300 млн. евро просрочени задължения за газ. Съдът призна издаването на указа на Владимир Путин за преминаване на плащанията за доставки на газ към рубли като форсмажорно обстоятелство по договора.
Енергетици припомниха, че “Газпром Експорт” се позова на обстоятелства за форсмажор за преминаване към двойната доларово-рублева сметка в писмо от април до “Булгаргаз”.
Явор Куюмджиев, икономист, пред “Труд News”: Сметката ще я платим всички българи
Очевидно в “Булгаргаз” вече се подготвят и допускат с огромна степен на вероятност, че ще има съдебно дело от страна на “Газпром Експорт” в международния арбитраж в Париж. В крайна сметка виждаме и съдебната практика от други арбитражи, като този в Стокхолм, например, че “Газпром Експорт” печели такива дела, защото промяната на валутата за плащане на доставките по действащ договор не е достатъчно основание да не плащаш по договор.
Накрая сметката ще я платим всички българи. Не директно, не веднага, не директно през цената на газа, защото цялата сума е близо 1 млрд. долара. Нека не забравяме, че в договора имаме клауза “take or pay”, бе значение, че предишните управляващи обясняваха как били плащали, но парите се били връщали. Това няма как да помогне в съда. Най-вероятно този проблем с евентуално дело в Париж отново ще го решат с увеличение на капитала на “Булгаргаз” или с отпускане на заем за тази колосална сума, който заем отново ще го платим всички, само че през увеличение на данъците.
За 13 години
Подписваме договор с BOTAS
В Гранитна зала на Министерския съвет днес ще бъде подписано споразумение, чрез което Булгаргаз ще получи достъп до терминалите и газопреносната мрежа на турската държавна енергийна компания BOTAS. Споразумението се сключва за срок от 13 години и е между Булгаргаз и BOTAS, а на церемонията ще присъстват министъра на енергетиката Росен Христов и турския му колега Фатих Дьонмез.
След подписването служебният премиер Гълъб Донев ще проведе среща с министрите Христов и Дьонмез. Президентът Румен Радев също ще проведе среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез.
Окончателно
За януари поскъпването е с 22 процента
Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за месец януари в размер на 179,33 лв. /MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС на 1 януари. На тази цена “Булгаргаз” ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, съобщиха от енергийния регулатор.
За сравнение, KEBP yтвъpди цeнa нa пpиpoдния гaз зa дeкeмвpи oт 146,09 лв./МWh, бeз цeни зa дocтъп, пpeнoc, aкциз и ДДC.
В утвърдената цена на природния газ за януари 2023 година са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността “обществена доставка” по чл. 17, ал. 7 от Наредбата за регулиране на цената на природния газ (НРЦПГ) и компонента за компенсиране на разходи по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ, покриваща разходите на “Булгаргаз” за съхранение на количества в хранилището в “Чирен” в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации. В ценовия микс е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора “България - Гърция” /IGB/ на цени, съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан. Тези количества покриват около 27% от потреблението на страната и имат ключово значение за постигане на благоприятни цени на синьото гориво.
След организиране на тръжна процедура за цялата 2023 г., “Булгаргаз” е сключил за м. януари три договора за доставка на втечнен природен газ (ВПГ) с търговци от региона.
След извършената проверка на всички разходи за закупуване на природен газ Комисията коригира цената, предложена в днешното заявление на “Булгаргаз”, и я намали от 179,72 лв./MWh на 179,33 лв./MWh. За топлофикационните дружества, за бизнеса и за всички български потребители утвърдената цена от 179,33 лв./MWh, или 91.69 EUR/MWh.