През 2022 г. броят на живородените деца в Европейския съюз е достигнал най-ниското си ниво от 1960 г. насам, според последните налични данни. През тази година в ЕС са родени само 3,88 милиона бебета, отбелязвайки първия път, когато цифрата пада под 4 милиона.
Коефициентът на раждаемост също намаля, доближавайки нивата, наблюдавани за последно преди две десетилетия. Но как се сравняват коефициентите на раждаемост в различните части на Европа и как се е променил коефициентът на раждаемост в Европа в сравнение с останалия свят?
От 1960 г. насам има тенденция към намаляване на броя на децата, родени в ЕС. Най-ниският брой е регистриран през 2022 г. на 3,88 милиона. През 1990 г. в ЕС са родени 5,1 милиона бебета, отбелязвайки последната година, в която ражданията са надхвърлили 5 милиона.
През 2022 г. коефициентът на раждаемост, който отразява броя на живородените деца на жена, варираше значително в ЕС, - от 1,79 във Франция до 1,08 в Малта според Евростат, статистическата служба на ЕС.
Средно за ЕС като цяло е 1,46.
Докато най-високият коефициент на раждаемост се наблюдава във Франция, средиземноморска страна, други средиземноморски нации като Малта (1,08), Испания (1,16), Италия (1,24), Гърция (1,32) и Кипър (1,37) имат значително по-ниски нива на раждаемост.
Малко по-високи нива на раждаемост са регистрирани в страни като Румъния (1,71), Турция (1,63), Обединеното кралство (1,56), Германия (1,46) и Финландия (1,32).
Проучването на дългосрочните промени в коефициента на раждаемост в ЕС разкрива ясна низходяща тенденция. Той беше 2,35 през 1970 г. - най-високото регистрирано ниво, регистрирано преди да падне до най-ниското си ниво в края на 90-те години, достигайки дъно от 1,4 през 1998 г., според данни на Световната банка.
След това започна постепенно да се покачва, достигайки скорошен връх от 1,57 през 2016 г.
През 2022 г. общият коефициент на плодовитост в ЕС беше 1,46 живородени на жена, доближавайки се до нивата, наблюдавани в началото на 2000-те години, които бяха около 1,4.
Коефициентът на раждаемост се е променил значително в страните от ЕС през последните 20 години, като е намалял в 13 от 27-те държави-членки на ЕС между 2002 г. и 2022 г.
Ирландия и Финландия отчитат най-значителното понижение на коефициента на раждаемост, всяка от които спада с над 0,4 пункта, което съответства на спад от повече от 20 процента.
Обратно, Чехия, Румъния и България са имали най-високи увеличения на раждаемостта. Във всяка от страните тя е нараснала с повече от 35 процента.
Този процент остава стабилен в ЕС, само с 2 процента увеличение.
През 2021 г. ЕС отчете коефициент на плодовитост от 1,52, най-ниският след региона на Източна Азия и Тихоокеанския регион, който имаше коефициент от 1,49, според данни на Световната банка, пишат от Euronews.
Западна и Централна Африка има най-висок коефициент на раждаемост - 4,98, следван от Източна и Южна Африка - 4,35 и арабския свят - 3,14.
Глобалният среден коефициент на раждаемост е 2,27, като Северна Африка и Близкият изток отчитат по-висок коефициент от 2,63. Коефициентът за Северна Америка от 1,64 е малко над средния за ОИСР от 1,59.
От 1970 г. насам се наблюдава забележима низходяща тенденция в нивата на раждаемост в почти всички региони, въпреки че този спад е значително по-бавен в Африка.
Коефициентите на раждаемост във всички 41 европейски страни, включително ЕС, ЕАСТ и страните кандидатки, са под средните за света равнища.