Веселин Киров е завършил европейско търговско право във факултета Жан Моне на Парижкия Университет “Сакле” през 2015 г. и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" с магистър по право. Работи като юридически и бизнес експерт на международни фирми в Европа. Активен наблюдател и анализатор на европейския политически живот.
На 4-ти август предупредих по какъв начин правно ще бъде наложена на България Истанбулската конвенция, която е противоконституционна с Решение N°13 от 27 юли 2018 г. на българския конституционен съд. С гласуване на 10-ти май 2023 г. европейските депутати одобриха присъединяването на Европейския съюз към Истанбулската конвенция. Сред българските евродепутати, които гласуваха “за“ това решение бяха : Радан Кънев, Сергей Станишев, Елена Йончева, Искра Михайлова, Атидже Алиева – Вели, Илхан Кючук.
Съдът на ЕС, с решение от 6-ти Октомври 2021 г. прие, че ЕС може да ратифицира Истанбулската конвенция само с квалифицирано мнозинство. Това е странно решение, тъй като в Договорите на ЕС, решения, които се взимат в Съвета на ЕС трябва да бъдат приети с единодушие, но явно на преден план е политическа воля, тази конвенция да бъде наложена на страните членки силово. Отделно, спрямо чл. 216 ал. 2 от Договора за функциониране на ЕС “сключените от Съюза споразумения обвързват институциите на Съюза и държавите-членки“.
Така, с едно недомислено решение на Европейския парламент, в което участваха немалко български евродепутати, се задейства решение на Съда на ЕС, което позволи в Съвета на ЕС да бъде приет документ, който противоречи на Българската конституция, но тъй като сме държава членка на ЕС, сключените споразумения от Съюза ще станат задължителни за българските институции. Получава се парадокс, в който българските институции ще бъдат задължени да прилагат противоконституционен текст.
Нека припомним, Конституционният съд определи, че терминът “джендър“, посочен в конвенцията, противоречи на Конституцията и размива границите между мъжкия и женския пол и така определи конвенцията като противоконституционна. Налагането на един такъв текст в българската правна система, ще има сериозни последици. Най-малкото, ще трябва да се изменят редица закони, включително Конституцията, която предвижда, например в чл. 46 ал. 1, че “бракът е доброволен съюз, между мъж и жена“, тъй като конвенцията стъпва на разбирането за биологичен пол, но по нататък, в своите членове 3 и 4, отстоява разбирането за пола като надбиологично чрез “джендър“, което е преведено на български като “социален пол“. Нещо повече, самата конвенция говори за идентичност, основана на пола, което е в противоречие с това как е построена нашата конституционна система и законодателство.
Въпросът, който остава е : Дават ли си сметка, какво направиха тези български евродепутати, които са гласували “за“ на 10-ти Май 2023 г. и знаят ли какви ще са последствията за България и нейните граждани ?
Очевидно нашите европейски партньори и институциите на ЕС имат странни представи за правова държава и върховенство на Основния закон. Те не зачитат националните конституции на страните членки и издевателстват над конституционната идентичност на суверенни държави.