ЕС се нуждае от преосноваване

Сегашните вождове очевидно не се стремят към продължаване на заложените в първоначалния европейски проект идеали: мирна, обединена и просперираща Европа

Общността е поела погрешна и опасна посока

Войната се печели не само на бойното поле

Провалът на Европейския съюз започна през 2015 г. с умишлено  създадената финансова криза в Гърция, с цел тя да бъде обезсилена и подчинена и да не може да се противопостави на планираното мигрантско нахлуване в Европа. Последваха мигрантски нашествия в цяла южна и централна Европа, бум от атентати с неясни организатори, масово избиване без доказана необходимост на птици и животни по европейска заповед, странна COVID пандемия, обезлюдяваща Европа и съсипваща икономиката й. Точно когато населението и производството започнаха да се възстановяват, започна братоубийствената война в Украйна на територията на самата Европа, а после и втора война съвсем наблизо, от другата страна на Средиземно море – в Газа. Сега на ход е поредната интервенция на невидимия враг  чрез така наречения изкуствен интелект.

Каква е все по-видимо очертаващата се цел на случващото се? Най-вероятно унищожаването на значителна част от европейското население, обезсилването на  Европа и превръщането й в несуверенна територия, управлявана отвън.

Какво следва, ако не се промени нещо, и то почти незабавно? Очевидно - нищо добро, а все повече беди и нещастия. Какво може да се направи, за да се предотвратят те и европейското население да се завърне към нормалното си мирно човешко съществуване? Това е мисловната супер задача за всяко човешко същество, все още запазило способността си за самостоятелно мислене и действие. Ако не го направи навреме, няма да има големи шансове да оцелее в общата кланица на войната, в която се опитват да ни вкарат.

От две години цялото европейско население непрекъснато е принудено да гледа картини на ужасяващи разрушения, на жестоко унищожение, ликвидиране на жизнената среда и условията за земеделие, животновъдство и изхранване на  населението в Европа и Африка.

Пита се – войната ли е единствената опция за разрешаване на противоречията между САЩ, Европа и Русия, няма ли мирни възможности?

Със сигурност има, но сегашното ръководство на ЕС бяга от тях като дявол от тамян, защото изпълнява външни поръчки във вреда на европейските народи. Невидимият тъмен играч сигурно вече е изчислил ползите за себе си от разрушаването на мира и икономиката в европейския континент, както в източната, така и в западната му част, като е планирал това да стане най-лесно и изгодно за него чрез взаимно разрушаване и унищожаване на двете му части.

Сегашните европейски вождове очевидно не се стремят към продължаване на заложените в първоначалния европейски проект идеали: мирна, обединена и просперираща Европа. Налага се агресивно политика на конфронтация, нетърпимост и отчуждение от всяка държава, която има свое разбиране за развитието си, вместо да се търсят възможности чрез дипломация, намаляване на напрежението и примамливи предложения да се възстанови мирното съвместно съществуване. Внушава се на европейските граждани, че трябва да се готвят за война, вместо усилията да се насочат към предотвратяване на войната.

Ако обаче европейците решат да се включат пряко във войната, то трябва предварително да са наясно, че тя вече няма да продължи така, както е започнала – върху територията на Украйна, а рязко ще промени характера си и ще се разпростре върху техните собствени земи. Западна Европа ще бъде опустошена, защото такава е логиката на война, основана върху безразсъдство и умишлена ескалация на напрежението.

Възниква въпросът - дават ли сметка европейските мъже между 20 и 50 години, че ако сега не се преоснове този враждебен към мира ЕС, не след дълго именно те ще са тези, които ще горят  като факли в боевете на европейска територия, командвани дистанционно от старци разположени удобно в креслата си.

Затова преди да се продължи с военното насъскване, водещо до изостряне на конфликтите, трябва задължително да се попитат европейските граждани: „Готови ли са да се бият и умират за ЕС, такъв, какъвто е сега?“

Войната се печели не само на бойното поле. Има и други начини, чрез които каузата на правдата може да победи. Това обаче става с разумни мирни послания и постепенно доказателствено убеждаване на всички в правота на своята кауза. Който иска да получи всичко, често не получава нищо.

В първоначалния проект за съюз на няколко западноевропейски държави, воювали помежду си преди това, основният акцент е поставен върху идеала за мирна, обединена и просперираща Европа. А сега акцентът  е поставен върху изпращането на 1 000 000 снаряда за  Украйна. И то през Европейската инициатива за мир. Сякаш им изпращаме фиданки за разсад на плодни дръвчета.

Имат ли въглероден отпечатък тези снаряди и всички всевъзможни оръжия, които се унищожават взаимно над територията на Украйна, т.е. върху територията на Европа?  И той по-малък ли е или е по-голям от въглеродните отпечатъци на кравите, козите, овцете и човеците? Къде са зелените радетели за опазването на природата да отговорят на този въпрос и да потърсят отговорност от виновните?

На фона на това, което се случва напоследък  в Европа, все по-нелепо започва да звучи един от основните символи на ЕС – Одата но радостта. Тази забележителна по своето внушение мелодия от Лудвиг ван Бетовен е избрана за официален химн на ЕС, именно защото без думи изразява европейските идеали за свобода, мир и солидарност в сътворяването на един бъдещ свят на сътрудничество и всеобщо благоденствие. Дошло ли е време да го заменим с траурен марш?

Сегашният ЕС е поел в погрешна посока на милитаризация, дехуманизация и вътрешна колонизация. Загубите от агресивното му впускане във военна риторика и действия засега са по-големи от печалбите. Няма план за примирие с последващ мир, защото се грижи не за гражданите си, а за корпоративните мегаструктури, които имат  интерес от война.

Предложеният наскоро от Франция функционално-структурен проект за трансформация на ЕС на практика е план за създаване на формация от имперско-колониален тип, сходна с тази на бившия СССР. Предвижда се Франция и Германия да са в командния център, а  останалите членове, вече с намален суверенитет, съобразно значимостта си за центъра, да се превърнат в подобие на средновековните римски провинции, чието главно предназначение следва да бъде - да охраняват и снабдяват с храна центъра, с възможност да гласуват дирижирано по определени несъществени въпроси.

Това обаче вече няма как да се случи, защото започналите геополитически промени са в посока на формиране на общорегионални обединения от суверенно-демократичен тип.

Досега западната част на този по същество недемократичен „Европейски съюз“ държеше в подтиснато, полуколониално състояние неговата източна част, сега настъпва времето когато държавите от източната му част трябва да поемат водачеството и да разработят и приложат стратегия за развитие и управление на бъдещия съюз, основан на демократична равнопоставеност и рационална структура, отговарящи на съвременните геополитически тенденции.

TRUD_VERSION_AMP:4//
Публикувано от Доц. д-р Боряна Гагова

Този уебсайт използва "бисквитки"