Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви доктор Филип Матю от Световната здравна организация по БНР.
Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и животозастрашаващи ситуации заради устойчивостта на микроорганизмите, изградена при прекомерната и неправилна употреба на антибиотици и други антимикробни лекарства.
Данни, оповестени в понеделник, сочат, че България отново е на водещо място в Европа по употреба на антибиотици, а за разлика от мнозинството европейски държави страната ни все още няма Национална стратегия за борба с антимикробната резистентност.
"Изглежда, че антимикробната резистентност е много специфична и техническа тема, поради което изпитваме затруднения с комуникацията за нея", обяснява доктор Филип Матю, който е специалист по обществено здраве.
„Имаме официално определение за антимикробната резистентност, което използваме последователно. То е, че тя се случва, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите вече не се повлияват от антимикробни лекарства. В резултат на антимикробната резистентност този вид медикаменти, които включват в себе си антибиотиците, вече не са ефективни и инфекциите стават трудни или невъзможни за лечение. Това води до увеличаване на разпространението на болести, повишаване на сериозността на заболяването. Също така води до инвалидност и смърт. По същество, ние изгубваме ефективността на антибиотиците, които се използват за третирането на възпаления.
Антимикробната резистентност заплашва способността ни да лекуваме дори изключително често срещани инфекции, както и да извършваме процедури, които са животоспасяващи. Например, химиотерапия при рак - много видове химиотерапия имат елемент на потискане на имунната система, така че има по-голяма вероятност хората да получат някаква инфекция. Или, например, операция за подмяна на бедрени стави – много вероятно е да доведе до инфекция, или трансплантацията на органи, когато сте сериозно имунокомпрометирани, отново можете да развиете инфекция. Всяка процедура или операция се нуждае от антибиотици в повечето случаи както за предотвратяване на инфекции, така и за лекуването им, когато вече съществуват“.
"Усещането на незабавност някак липсва при антимикробната резистентност. Вероятно е заради описанията – описваме я като „тиха епидемия“, защото според някои хора е нещо тихо и безмълвно. Говорим за нива на смъртност през 2050 г. и 2060 г. Колко от нас ще са живи тогава? Нямам идея, предвид геополитическо напрежение по целия свят. Хората не дават приоритет на темата, защото го няма чувството, че е нещо спешно. Вероятно това е причината антимикробната резистентност да е все още трудна за разбиране от хората“, обясни доктор Матю.
Според Световната здравна организация резистентността на микроорганизмите към лечение е една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве. За нейното преодоляване ще са необходими последователни действия и координация на държавно ниво.
Очаква се ваксините срещу 24 патогена да бъдат ключови в борбата с проблема.
„Световната здравна организация наскоро публикува доклад за антимикробната резистентност и ваксините. В него се посочва, че ако разгледате разработването на ваксини за 24 бактериални патогена с висок приоритет, както такива, които са вече лицензирани, така и такива, които са в процес на разработване или дори само хипотетични, с тях можете да намалите употребата на антибиотици в световен мащаб с една трета. Всички знаем, че ако понижите глобалното използване на антибиотици, антимикробната резистентност ще намалее. Имунизацията като средство има значително въздействие за намаляване на честотата на инфекции и съответно на антимикробната резистентност.
Що се отнася до колебанията при ваксиниране, това е сложен въпрос, който изисква сериозна подкрепа за промени в поведението, както и разбиране защо хората избират определени действия. СЗО създаде нов отдел за промени в поведението, като надеждата е той да ни предостави яснота по тези въпроси“, уточни доктор Филип Матю.