Не се чудете защо избирателните списъци на ГРАО са пълни с мъртви души. Тези „мъртви души“ вече са около 1,5 милиона души! И няма гаранция, че част от тях няма да скочат отново в урните!
В Главна дирекция ГРАО, както в много други дирекции и ведомства, хората искат да получават заплатите си, които им плащаме ние, с данъците си, без да си дават много зор. Същото иска и несменяемият директор на ГРАО Иван Гетов.
Преди повече от седмица „Труд“ изпрати въпроси на Иван Гетов. Преди това поискахме да направим интервю с него, като се срещнем лично и му зададем въпроси. От пресцентъра на Министерството на регионалното развитие ни отговориха следното: „Поради предстоящите избори няма възможност да бъде осигурен събеседник. Молбата ни е да ни изпратите въпросите, на които да отговорим писмено.“
Ето въпросите, които изпратихме на Иван Гетов!
Господин Гетов, защо след като по предварителни данни населението на България е 6,5 млн. души, в избирателните списъци има над 6,7 млн. хора с право на глас?
Колко всъщност са българските избиратели?
Колко български избиратели се намират на територията на България?
Имате ли представа колко са т.нар. „мъртви души“ в избирателните списъци – става въпрос са хора, които са починали в чужбина.
По какъв начин могат да бъдат изчистени избирателните списъци от „мъртвите души“?
Ще реши ли активната регистрация проблема с „мъртвите души“?
Как да си обясним факта, че между данните на ГРАО и на НСИ има разлика от около 1.5 млн. души, а избирателните списъци се правят по данните на ГРАО.
Как гледате на твърдението, че ГРАО е един от основните играчи в изборите заради това, че де факто избирателите са около 5,3 милиона, а в списъците са около 6,7 млн. и винаги има съмнение, че „мъртви души“ скачат в урните?
Защо на всички парламентарни избори списъците се дописват в СИК, а партии винаги твърдят, че „набъбват“?
Колко останаха столетниците в списъците, преди време бяха 668?
Колко души ще гласуват за първи път?
Този път след проверка на ГРАО отпадна само една коалиция. Какви бяха най-честите грешки в подписките на партиите?
Възможно ли е в подписките на партиите да попаднат хора без тяхно знание?
Ще променят ли данните от преброяването избирателните списъци?
А ето и „отговорите“, които ни върнаха от пресцентъра на МРРБ!
В отговор на поставени от Вас въпроси изпращаме информация от ГД ГРАО:
Съгласно Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България (ЗПНЖФРБ) през 2021 г. (чл. 11 и чл. 12), обект на преброяването бяха само българските граждани, живеещи обичайно в страната, но не и тези, които обичайно живеят извън Република България (които по различни данни са около 1,5-2 милиона души), т.е. на практика преброяването не обхваща всички български граждани, а само пребиваващите у нас.
Преброяването е източник на информация по социални, демографски и икономически признаци и на данни за домакинствата и семействата в страната, които служат за вземане на информирани управленски решения в тези сфери, но нямат отношение към съставянето на избирателните списъци.
Един от основните принципи при провеждане на преброяването е декларативността, т.е. гражданите имат свободата да посочват данни по тяхна преценка. За разлика от ЗПНЖФРБ, Законът за гражданската регистрация (ЗГР) задължава в регистъра на населението, поддържан от ГД ГРАО, да се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им (в страната или чужбина), като гражданската регистрация на лицата се основава на актове за тяхното гражданско състояние (чл. 2, ал. 1 от ЗГР), т.е. зад всеки запис на лице в регистрите стои официален писмен документ, а не твърдение (както при преброяването).
От гореизложеното е видно, че разликите в обхвата на субектите, целите и методите при преброяването (анкетен метод) и при гражданската регистрация (вписване срещу документ) предполагат и разлика в данните.
Няма релация между данните за населението от преброяването и избирателните списъци, тъй като същите се съставят въз основа на регистъра на населението, а не по данни от НСИ. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 26 от ИК, избирателните списъци се съставят от общинските администрации и се отпечатват въз основа на Националния регистър на населението от ГД ГРАО.
Избирателните списъци се отпечатват по постоянен адрес, който задължително е в България за всички български граждани, независимо от тяхното местоживеене. Съгласно ИК, в избирателните списъци се включват всички български граждани, които имат право да гласуват. Същевременно от тях се заличават починалите (чл. 27, ал. 1 от ИК), т.е. в избирателните списъци се включват само живи лица, отговарящи на критериите за избиратели (с изключение на починалите непосредствено преди и по време на отпечатването на списъците или чиито документи за смърт не са представени и регистрирани).
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ИК, в избирателните списъци се вписват/дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват, но са пропуснати, изтърпели са наказанието си лишаване от свобода, не са вече под запрещение, притежават удостоверение за гласуване на друго място и др.
Точна информация относно включените в избирателните списъци лица е налична при формирането и отпечатването на окончателните избирателни списъци.
От текстовете в изборното законодателство става ясно, че ГД ГРАО има задължението единствено да отпечата и предаде избирателните списъци, съставени от общинската администрация по населени места, в които се води регистър на населението, т.е. ГД ГРАО е технически изпълнител на заложената в закона технология за съставяне и отпечатване на списъците.
Терминът „мъртви души“ се използва от анализаторите на изборния процес, които визират онази част от гласоподавателите, присъстващи в избирателните списъци, но не упражнили правото си на глас. Всички те са със законни избирателни права и се включват в избирателните списъци, съгласно правилата на ИК, осигуряващ право на глас на всички български граждани, отговарящи на чл. 42 от Конституцията (независимо от това дали пребивават в страната или в чужбина).
Промени в ИК, свързани с дейностите по подготовката и провеждането на изборния процес (включително активна регистрация), са предмет на законодателни решения, предприети от законодателната власт.
В изпълнение на чл. 135 и чл. 142 от ИК, ГД ГРАО извършва проверка на списъци с избиратели, подкрепящи регистрацията на партии и коалиции. За резултатите от проверката ГД ГРАО съставя протоколи, които се предават на ЦИК, в правомощията на която, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 32 и т. 47 от ИК, е да предоставя информация и извършва анализ на проведените избори.
Съгласно ИК, ЦИК осигурява възможност чрез интернет страницата си гражданите да извършат справка в списъка на лицата, подкрепящи регистрацията на партия/коалиция за участие в изборите за Народно събрание.
Оставяме отговорите без коментар!