По-добре да обявим, че подкупът вече не е престъпление
И тук е моментът да се пита - къде е Лозан Панов, къде е фамозният Съюз на съдиите в България
Извън дневния ред на политиците и все по-яловите им опити да достигнат до съгласие относно съставянето на кабинет в рамките на поредния парламент, събитие №1 на миналата седмицата безспорно бе първата в последните години присъда за корупция на хора от високите етажи на власта. Бившата кметица на втория по големина столичен район „Младост“ Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова бяха осъдени окончателно от Върховния касационен съд - Иванчева на 6 години затвор, а Петрова - на 5 г.
Разплитането на корупционната схема започна след сигнал на бизнесмена Александър Ваклин, подаден от него в Антикорупционната комисия, оглавявана по онова време от Пламен Георгиев. Арестът на Иванчева и Петрова, както и на посредника при изнудването на Ваклин и вземането на подкупа - Петко Дюлгеров, бе първата съвместна акция на КПКОНПИ и Специализирана прокуратура след прехвърлянето там на разследванията за политическа корупция.
Успешните действия на разследващите бяха посрещнати с канонада от манипулации, внушения и откровени лъжи в медиите-бухалки на подсъдими и обвиняеми олигарси, улични протести под съпровода на диригентите от задкулисието и активиране дори на политически партии и подчинени на сенчестите кукловоди магистрати, като бившият председател на Върховния касационен съд.
Парадоксално, но „пеещите в хора“ на осъдените за корупция иначе много искат румънски модел, кланят се като на икона пред Европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, но днес се съмняват в мотивите на трима съдии от ВКС да постановят - виновен!
Нещо повече - подалият сигнал за корупция до компетентните институции Ваклин беше омаскарен, окалян и оплют. Само защото „лошият“ тогава главен прокурор Сотир Цацаров и още „по-лошият“ негов заместник Иван Гешев застанаха на негова страна, защото е потърпевш от престъпление. Опонентите им ги боли, че те подкрепиха върховенството на закона и правото, а не корумпето, че враговете на имащите проблеми със съдебната система спонсори дават пример за изпълнен граждански дълг.
Вижте до какъв абсурд се стига. Свързваният с изпълнение на олигархични журналистически поръчки Атанас Чобанов се заканва, че ще рови в миналото на съдиите, постановили присъдата, ще търси компромати. И тук е моментът да се пита - къде е Лозан Панов, къде е фамозният Съюз на съдиите в България, които дълги години подскачаха като пуканки след всяка критична статия по адрес на близък до тях магистрат. В случая пар екселанс имаме брутален натиск срещу върховни съдии, които са си свършили работата въз основа на доказателствата по делото и закона. Мотивите им са публични, ясни и недвусмислени.
Истината е, че просто олигарсите ползват Иванчева за оръжие. Правят го от ден първи на нейното задържане - на 17 април 2018 г., правят го и вече пети ден след решението на ВКС. Като се започне от мустакатия белградски фараон и се свърши с розовобузия разградски главатар на символа на паралелната държава - групировката „Капитал“. Ако Европрокурорката и звезда на нашите псевдоборци за демокрация Кьовеши я беше арестувала, то щеше да я гали с перце ли?
Иванчева демонстрира близост и с Бойко Рашков, при това докато беше вътрешен министър.
Ами при ситуация, че Иванчева беше кмет от община „Младост“, но не независима, а член, издигната или просто подкрепена от ГЕРБ? Или се беше снимала не с Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков, а с Бойко Борисов, Владислав Горанов и Младен Маринов? Нали се сещате, че това фото щеше да е корица на „Капитал“ поне един месец, а през ден любимият на олигарсите карикатурист Комарницки, щеше да дращи карикатури.
И докъде стигнахме? Не успяха да отменят затвора за Иванчева чрез натиск към съда, дай сега (пак) да коленичим пред Румен Радев и Илияна Йотова, нищо че до онзи ден им крякахме под прозорците: оставка! И какво се иска от президента и вицепрезидента, които години наред говориха за липса на присъди за корупция срещу висши администратори, сега ще отменят присъда за корупция, потвърдена от Върховния съд. Това би било равносилно Лютви Местан да води курсове по пътна безопасност, а Владо Кузов да стане детски учител.
Има и друг вариант - някой адвокат да внесе чрез Христо Иванов, Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев, Козилата и Божо Божанов, лобистко предложение за изменение на Наказателния кодекс и да се приеме, че корупцията вече не е престъпление. И да продължаваме напред. Навярно известният с критиките си към нас на тема правова държава и върховенство на закона Брюксел ще получи душевен оргазъм. Даже ще ни дадат 5 милиарда евро бонус към Плана за възстановяване, защото най-накрая сме решили проблема с корупцията у нас. Просто казваме, че корупцията не се наказва и всичко е - „мила Родино, ти си земен рай...“, както се пее в националния химн.
И още нещо - кой нормален човек използва бебето си, за да избегне наказателна отговорност. Иванчева си спретна „лайф“ изпращане към затвора, като прожектира в реално време във Фейсбук снизходителното отношение на служителите на Главна дирекция „Охрана“, отишли да я вземат от дома u, за да я въдворят в затвора. Само че преди това да стане, позволиха на Иванчева да развява невръстното си детенце, което след броени дни става на годинка, не за друго, а за да продължи да се прави на многострадална жертва на „лошите“ прокуратура и съд. И в крайна сметка какво трябва да се случи? Да направим паметник на лъжата ли? Просто защото жалим някой, получил подкуп. Явно у нас престъпниците са на почит. Какво още не е ясно? Съдът потвърди истинността на скандалните разговори, записани със специални разузнавателни средства, от които се разбра как Иванчева, Петрова и посредникът Дюлгеров най-нагло се уговарят за схемата по изнудването на Ваклин.
Ако в казуса има грешка на разследващите, то тя е, че арестът се е случил след първото документирано получаване на подкуп. Хората на Гешев и Георгиев, първият по онова време шеф на спецпрокурорите, а вторият на КПКОНПИ, не е трябвало да арестуват Иванчева, Петрова и Дюлгеров веднага, а да ги оставят да се нарадват на парите от подкупа и заслепени от алчност да продължат към следващата жертва на изнудване. Всъщност, със сигурност това не е убягнало на разследващите, както Ваклин казва по адрес на изнудването си от Иванчева - „правеше го редовно, но другите не подадоха сигнал“.
Причината да не бъдат документирани и други случаи на поискан и получен подкуп е съвсем различна и дори трагична. Чисто и просто държавата не е можела да осигури нужните средства - хиляди евро, които предварително да бъдат белязани. Защото за нуждите на наказателния процес те трябва да са напълно истински, изтеглени от банката. Бързо се забрави, че в случая парите за подкупа, даден от Ваклин на Иванчева, предварително обработени от службите и прокуратурата, са си негови. Ами ако следващия път Иванчева бе поискала 250 000 евро, откъде щяха да се намерят?
И още нещо - наказателно дело за тежка корупция приключи за четири години и половина, от ареста до окончателното осъждане. Нали много се говори, че правосъдието у нас било мудно и бавно, което води до отказ от правосъдие. В конкретния случай е точно обратното. Някой забеляза ли го?
Иванчева е жертва, да, но единствено на собствената си алчност, както правилно заключи в ефира на БНТ и зам.-главният прокурор Борислав Сарафов. И това става пределно ясно от доказателствата по делото.
И за какво помилване изобщо може да се говори, след като за четири години и половина не сме чули и дума от третия осъден - Петко Дюлгеров, също бивш кмет на „Младост“, играл ролята на посредника в схемата по изнудването на Ваклин.
Представете си, ако в един момент този човек излезе и признае вината си, макар и късно. Каже истината, то тогава малцината кресливи защитници на клетата Иванчева може и да замлъкнат. Завинаги! А прокуратурата, Антикорупционната комисия, а вече и съдът, да продължат да работят в защитата на върховенството на правото. Нали всички (уж) това искаме.