Международния кино-литературен фестивал „Синелибри” ще доведе у нас една от легендите на европейската кинематография - режисьора Жан-Жак Ано! Той е един от малкото европейски режисьори с международна кариера, която обхваща повече от пет десетилетия и му носи най-престижните киноотличия в света. Триумфалният му творчески път е белязан от дълга поредица литературни адаптации, в т. ч. „Борба за огън”, „Името на розата”, „Мечката”, „Любовникът”, „Седем години в Тибет”, „Вълчият тотем”.
Този относително счетоводен анонс на организаторите на „Синелибри” подтиска триумфа на това, което са направили хората на Жаки Вагенщайн. Ако това събитие наистина стане реалност, в България ще пристигне един от най-великите режисьори, разхождали се по земята, въздигнал идеи и истории до нивото на шедьоври. Жан-Жак Ано е творецът, който не следва тенденциите, не се бие за мястото в мейнстрийма Холивуд, а прави филми, разказва истории, които и след сто години ще звучат вярно, актуално и залепващи очите за екрана.
Използва субстанциите на драматургията и киноезика по начин, по който и враговете мълчат. Враговете?
„Враг пред портата”! Една от най-поетичните антивоенни притчи, разказвани някога. Този филм се нарежда до екшън-антивоенните осемхилядници на киното, като „Иди и виж” (реж. Елем Климов), „А утрините тук са тихи” (реж. Станислав Ростоцкий), „Апокалпсис сега” (реж. Франсис форд Копола), „Взвод” (реж. Оливър Стоун), „Роден на четвърти юли” (реж. Оливър Стоун), „Спасяването на Редник Раян” (реж. Стивън Спилбърг), „Тънка червена линия” (реж. Терънс Малик) и техните братя по лента и режисьорско столче.
Никой на запад не харесва руските герои. Жан-Жак Ано успява през битката между двама снайперисти - руското момче от Сибир, Василий Зайцев (Джъд Лоу), и преминалия човешката граница, скърбящ баща и преподавател в нацистката стрелкова академия, майор Кьонинг (Ед Харис) - да потърси ембриона на надеждата в най-отчайващата възможна битка, тази в Сталинград. Надеждата има само едно има - любов.
За да пресъздаде безумието на човешкото изтребление, режисьорът търси актьори, които да притежават изключително еднакви очи. И да са талантливи. Намира ги. Пет месеца художниците изграждат реплика на квартал от Сталинград... в Германия. Филмът е добре приет и нежелан - все пак как в него се говори честно за войната, а това е военно престъпление.
Учудващо за всички, лентата си избива инвестициите и е номинирана за много европейски награди, без да вземе нещо сериозно, защото опира в стъклен таван. Все пак Жан-Жак руши определени митологии. Митологии?
„Името на розата”! Американската филмова академия никога няма да разбере този филм на Жан-Жак Ано и поради това лентата мина под радара на всички награди отвъд океана. Има защо.
Първият роман на Умберто Еко пленява французина и той прави онзи визуален разказ по книгата, който руши митологиите за принципността на църквата. В случая църквата е символ на властта. Най-страшната тайна, заключена в библиотеката на „Кастел дел монте”, където францисканският монах - Уилям (Шон Конъри), трябва да организира дебат по някои интерпретации на библията между враждуващи позиции, е изгубения ръкопис на Аристотел „За комедията”.
Смехът, сатирата, насмешката, подигравката с нравите, практиките, политиката - това е най-страшното оръжие срещу властта. Всяка власт. Звучи ли ви познато? Ако бяхме в 14-и век, Комарницки щяха да го давят в мастило, да го бодат с подострени гъши пера под мишниците и да го въртят на всеки два часа на барабан, напомнящ на печатна машина.
Хуморът, сатирата, вицът, карикатурата размиват границата между черното и бялото. Черно и бяло?
Първият филм на Жан-Жак Ано е „Черно и бяло в цветове” (1976). Още тогава тогава режисьорът декларира, че няма да прави компромиси с естетиката и философията си. В САЩ още не са знаели какъв човек е той, и може би поради това печели Оскар... и дотам. Защо да го харесат? Не е политически коректен с Китай - „Седем години в Тибет” е естетическо, съвършено изпикаване върху политическата коректност на деня - най-честният филм за Тибет. Оскар?
Филмите му са майсторски, но по-важното - честни. Всички ги гледат, но журитата си намират извинение, защото честността в днешно време е нещо нежелано - нещо като изгубената „За комедията” на Аристотел. Жан-Жак Ано е получил 22 награди за цялата си кариера! Всеки горе-долу успешен български филм има повече награди от цялата му кариера, но не се лъжете. Жан-Жак става за гледане. И за възхищение.
Личен живот? Той не е роден и няма да умре. Иначе има две деца, досега.
Благодаря му за Тибет
Никога няма да съжалявам за участието си в „Седем години в Тибет”. Приех поканата на Жан-Жак и беше страхотно преживяване. За зрителите това са само два часа, но аз живях шест месеца в този свят. Нищо не знаех за Тибет преди, и когато тръгнах натам, си представях Шангри-ла. И наистина в Тибет е Шангри-ла, но не заради земята, а заради хората. И не, не ме занимавайте с политика. На кого му пука какво, според мен, трябва да направи Китай за Тибет? Аз съм шибан актьор... Аз съм възрастен мъж, който се гримира.
Брад Пит, актьор
Не подценява нито един детайл
Преди да започнем снимките на „Враг пред портата”, той (Жан-Жак Ано) настояваше да гледаме в продължение на дни документални филми за битката при Сталинград. След това изучавах всичко - какво е да си снайперист, как да стоиш с часове върху неравна повърхност. Силата на филма е в това, че на фона епичната битка, се случва много силна драма, свързана само с няколко персонажа. За мен гениалната нишка на историята е притчата за вълка, който малкото момче в началото се страхува да убие и подлага на риск всичко, но накрая намира сили да се изправи очи в очи с него.
Джъд Лоу, актьор
Беше изключително упорит
Никой не можеше да си представи, че Жан-Жак Ано ще наеме за ролята на свещеник Джеймс Бонд - мен. Първо му отказаха от „Колумбия”, а след това и другите мейджъри, но той настояваше, че аз трябва да играя главната роля в „Името на розата”. Заради неговия инат снимките се забавиха една година. Накрая намери продуценти в Европа и магията се случи. На практика този филм върна прожекторите върху мен след близо десетилетие и съм му благодарен.
Шон Конъри, актьор
Първият режисьор влязъл в трите измерения
Филмът на Жан-Жак Ано „Криле на смелостта” е първият игрален филм, който е заснет в новия формат IMAX - 3D. Филмът е базиран върху действителната история на първия полет на пощенски самолет над Андите. В главната ролята, по идея, е трябвало да бъде Чарли Шийн, но той се проваля на теста за дрога. Голяма изненада! Въпреки че става дума за Андите, лентата е заснета над Канадските скалисти планини. Новите технологии са били ад за режисьора, но той не се отказва.