Най-голяма разлика между доходите на половете има в Латвия
След раждане на дете бащите започват да работят повече
В Люксембург взимат еднакво
Неравенство между жените и мъжете има в много области, като една от тях са доходите. Заплатите на жените в България са с 12,7% по-ниски от тези на мъжете. Това е близо до средната разлика между възнагражденията на мъжете и жените в страните от ЕС, която е 13%, обявиха от европейската статистическа служба Евростат по повод Деня на жената 8 март.
Разликата между заплатите на различните полове намалява през последните години. През 2012 г. възнагражденията на жените са били с 16,4% по-ниски от тези на мъжете.
Разликата в заплащането на половете варира значително между държавите-членки на ЕС. Най-високи разлики са отчетени в Латвия (22,3%), Естония (21,1%), Австрия (18,9%) и Германия (18,3%). В другия край на класацията разликите между възнагражденията на мъжете и жените са най-малки в Люксембург (0,7%), Румъния (2,4%), Словения (3,1%) и Италия (4,2%), показват данните на Евростат.
До голяма степен разликите в заплатите може да бъдат обяснени с различните професии, които упражняват мъжете и жените. Например в добивната промишленост работят предимно мъже, а възнагражденията в този бранш са по-високи от средните. Същевременно в шивашката промишленост работят предимно жени, а заплатите в бранша са сред най-ниските.
Наличието на деца в домакинството се отразява по различен начин на заетостта на мъжете и жените, показват данните на Евростат. Раждането на дете се отразява негативно на нивото на заетост на жените, но същевременно се отразява положително на нивото на заетост на мъжете, независимо от нивото на образование на родителите.
77% от жените на възраст 25-54 години без деца в страните от ЕС работят. Същевременно жените на тази възраст с деца имат по-ниска заетост - работят само 72% от тях. Децата в домакинството имат обратен ефект върху заетостта на мъжете в тази възрастова група. От мъжете без деца на възраст 25-54 години работят само 81%, а от мъжете с деца работят 91%.
Освен това почти всяка четвърта жена с деца на възраст 25-54 години (24%) има работа на непълен работен ден, докато този дял е само 16% сред жените без деца. За пореден път това има обратен ефект за мъжете. Бащите имат по-нисък процент на заетост на непълно работно време (5%) от мъжете без деца (7%).
Колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-малка е разликата в заетостта между хората с и без деца. Жените с ниско ниво на образование показват най-голяма разлика при сравняване на тези с (45%) и без деца (53%). При жените със средно ниво на образование разликата между нивата на заетост леко се стеснява (71% за жени с деца и 77% за жени без). А при жените с високо ниво на образование нивата на заетост са много близки (84% и 86%).
При мъжете ситуацията е същата. При тези с ниско образование има най-голяма разлика в заетостта според това дали имат деца или нямат.
Проучване
Дамите взимат по-малки пенсии
Половината са нископлатени
Заплатите на жените са по-ниски, което води и до по-малки пенсии.
Повече от половината жени в България работят в нископлатени отрасли. За това алармираха президентът на КНСБ Пламен Димитров и зам.-директорът на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова.
Близо 50% от жените в страната работят в отрасли със заплащане в диапазона от 900 лв. до 1250 лв., което е с 25% по-ниско от средното за страната, казва Виолета Иванова. Заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високо платени икономически дейности. Обратно, заетостта на жените преобладава в два от трите най-ниско платени бранша - "Хотелиерство и ресторантьорство", "Култура, спорт и развлечение". Там, където доминира женската заетост, като "Хотелиерство и ресторантьорство", отново заплатата на жените е по-ниска от тази на мъжете, като разликата е 246 лв. В отрасъл "Професионална дейност и научни изследвания" заплатата на жените е с 634 лв. е по-ниска от тази на мъжете.
Разликата в заплащането води и до разлика в пенсиите и обезщетенията. При пенсиите разликата средно за ЕС е 30%, а в България е 23,7%, като пенсията на жените през 2020 г. е по-ниска със 129 лв. от тази на мъжете, каза Виолета Иванова. През годините тази разлика се задълбочава.
Работникът плаща за осигуровки и данъци 22,4%
Налозите върху доходите ни сред най-високите
В ЕС 6 страни ни водят по облагане
Работниците в България плащат 22,4% за налози, а в Испания - само 6,35%.
Налозите върху доходите, които плащат работниците в България, са сред най-високите в страните от Европейския съюз, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Става въпрос за частта от налозите, които плащат работниците, а не техните работодатели.
Българите плащат за данък, социални и здравни осигуровки 22,4% от заплатата си, показват данните на Евростат. Например, ако човек има заплата от 1000 лв., след плащане на осигуровки и данъци ще получи нетно 775,98 лв., а общият размер на удръжките за негова сметка е 224,02 лв.
По-високо ниво на облагане на доходите за сметка на самите работници има само в шест държави от ЕС. Най-високи налози плащат работниците в Румъния - 35,92%. На следващите места са Унгария (33,50%), Дания (30,24%), Германия (30%), Литва (28,62%) и Словения (23,29%). В Полша размерът на налозите за работниците е почти колкото у нас - 22,46%.
Най-ниски налози плащат работниците в Испания (6,35%), Естония (7,35%) и Латвия (8,3%).