Ядем и пием два пъти по-малко от германците
Унгария остава след нас по стандарт на живота
Българите живеят в мизерия в сравнение с жителите на повечето страни от ЕС, но вече не сме най-бедната страна. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат за действителното индивидуално потребление на човек от населението. През 2023 г. индивидуалното потребление на човек в страните от ЕС варира в много широки граници - от 70% до 138% от средното ниво за ЕС. България е на предпоследно място с индивидуално потребление с 27% по-ниско от средното за ЕС. По-зле са само хората в Унгария, където потреблението е с 30% под средното. Точно пред нас са Словакия и Латвия - и двете с 25% под средното ниво за ЕС.
Данните за действителното индивидуално потребление включват всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са купени от домакинствата директно, от правителството или от нестопански организации. Данните може да бъдат разглеждани като индикатор за материалното благосъстояние на домакинствата, посочват от Евростат.
Материалното благополучие на българите е доста под средното ниво за ЕС, а в икономически по-добре развитите страни потреблението на хората е значително над средното ниво. Най-добре са в Люксембург (индивидуалното потребление е с 38% над средното за ЕС), Австрия и Нидерландия (и двете по 17% над средното ниво). След това в класацията е Германия, където потреблението на хората е с 16% над средното за ЕС. Така се оказва, че потребяваме с 37% по-малко от германците. Като се лишаваме от почти всичко. В Румъния стандартът на живот пък е с 22% по-висок от нашия.
В България индивидуалното потребление на мляко, сирене и яйца е с 62% под средното ниво за ЕС, показват данните на Евростат. Основната причина за това е, че млякото в България е най-скъпото в ЕС, а цените на сиренето също са по-високи отколкото в Германия. Наред с това заплатите в Германия са по-високи. В резултат потреблението на мляко, сирене и яйца в Германия е над два пъти по-голямо отколкото в България.
Потреблението на алкохолни напитки в България е наполовина от средното ниво за страните от ЕС. А в Германия е с 24% над средното. Така се оказва, че потреблението на алкохолни напитки в България е с 60 на сто по-малко отколкото в Германия. При плодовете и зеленчуците потреблението на българите е с над 20 на сто по-ниско от средното за ЕС. Но българите пушат много повече от средния европеец. У нас потреблението на тютюневи изделия е с 53% над средното за ЕС, като по този показател сме наравно с чехите.
По отношение на дрехите сме на предпоследно място сред страните от ЕС. Покупките на дрехи в страната са с 54% под средното за ЕС ниво, като по този показател по-зле са само в Унгария.
По отношение на образованието също сме на предпоследно място в ЕС. Потреблението на образователни услуги в България е с 20 на сто по-малко от средното за ЕС ниво. По-зле по този показател са само в Малта, където образованието е с 25% под средното. Но по отношение на ресторанти и хотели изпреварваме много страни в Европа. У нас посещенията на ресторанти и хотели са с 29% под средното за ЕС ниво. Но по-зле по този показател са в Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и дори в Германия. Оказва се, че българите нямат пари за храна, дрехи и образование, но намират за ресторанти и хотели.
Данни на Евростат
Всеки трети в страната е беден
30% от хората в България са в риск от бедност или социално изключване.
Инфлацията в България остава твърде висока за влизане в еврозоната, показват данни на Евростат. Към края на месец май годишната инфлация в България, измерена според потребителската кошница на страните от ЕС, е 2,7%, точно колкото е средното ниво за държавите от ЕС.
Но един от критериите за влизане в еврозоната е инфлацията ни да не е с повече от 1,5% по-висока от инфлацията в трите страни от ЕС с най-малко покачване на цените. България е далеч от изпълнение на този критерий. Страните от ЕС с най-ниска инфлация са Латвия, Финландия и Италия. В Латвия инфлацията е нулева, тоест нивото на цените е като през миналата година по това време. Във Финландия и Италия покачването на цените е съответно с 0,4% и 0,8%.
Хърватия е сред страните с най-висока инфлация. Преди влизането на Хърватия в еврозоната инфлацията там беше ниска. Но след приемане на еврото в Хърватия инфлацията там стана трайно висока и към края на май е 4,3% - значително по-висока, отколкото в България.
Хърватия е сред страните с най-голямо покачване на цените
Инфлацията ни остава висока за еврозоната
Най-добре са в Словения
Инфлацията в България остава твърде висока за влизане в еврозоната.
Инфлацията в България остава твърде висока за влизане в еврозоната, показват данни на Евростат. Към края на месец май годишната инфлация в България, измерена според потребителската кошница на страните от ЕС, е 2,7%, точно колкото е средното ниво за държавите от ЕС.
Но един от критериите за влизане в еврозоната е инфлацията ни да не е с повече от 1,5% по-висока от инфлацията в трите страни от ЕС с най-малко покачване на цените. България е далеч от изпълнение на този критерий. Страните от ЕС с най-ниска инфлация са Латвия, Финландия и Италия. В Латвия инфлацията е нулева, тоест нивото на цените е като през миналата година по това време. Във Финландия и Италия покачването на цените е съответно с 0,4% и 0,8%.
Хърватия е сред страните с най-висока инфлация. Преди влизането на Хърватия в еврозоната инфлацията там беше ниска. Но след приемане на еврото в Хърватия инфлацията там стана трайно висока и към края на май е 4,3% - значително по-висока, отколкото в България.