400 са официално регистрираните фирми за онлайн търговия у нас
Подправените стоки най-често се купуват от Китай
Мошениците използват фиктивни дружества, сменят имената и адресите им
9500 парфюма, 300 чифта маратонки и 600 слънчеви очила иззети само за ден
Сайт за фалшиви парфюми е направил печалба от 1 милион лева с продажби в България, Румъния и Гърция. Това съобщи пред “Труд” шефът на отдел “Киберпрестъпност” в ГДБОП комисар Явор Колев.
Сайтът и още 14 интернет страници за търговия с различни стоки менте бяха затворени преди дни при мащабна операция на антимафиоти.
Само един от сайтовете има близо 16 милиона посещения през годините и над 43 000 регистрирани потребители. Осъществил е над 25 000 продажби за над 1 милион лева. Но за тях не е платил и лев данък. При акцията бяха иззети над 9500 мъжки и дамски парфюма на 30 водещи световни марки, над 300 чифта маратонки, чанти и повече от 600 броя слънчеви очила.
Сайтовете с фалшиви стоки използват фиктивни фирми, като постоянно променят имената им и адресите им. Така собствениците им опитват да се скрият от НАП, за да не плащат данъци, казаха киберполицаи.
Почти цялата стока – от дрехи и обувки до лекарства, най-често се купува от Китай. Тя преминава през Дубай и Турция. Родните “търговци” я взимат най-често от южната ни съседка и я разпространяват у нас. “Китайските продукти са с най-ниска себестойност, заради евтината работна ръка и материали.
Според анализ на киберполицаите, по празниците над 10 пъти се увеличава броят на сайтовете, които предлагат стоки с над 90% намаление, което е измамно и се продават ментета. Мошениците дори си позволяват да използват нерегламентирано снимки на известни личности, за да рекламират продуктите, които предлагат – козметични препарати, лекарства или хранителни добавки. За ударите си интернет измамниците често създават страници, които бързо закриват, след като изпълнят целта си – да продадат фалшификатите или да откраднат данни от банкови карти. Финансовите средства от неосъществените покупки на жертвите обикновенно постъпват в банкови сметки в Китай и на други континенти, което силно затруднява тяхното възстановяване. От ГДБОП съветват при съмнение за даден сайт да се провери от кога той съществува на www.centralops.net.
При онлайн пазаруване
Крадат данни от банкови карти
Сайтовете, в които се продават фалшификати, могат лесно да бъдат разпознати. “Нямат ясен собственик, нямат контакти, нямат магазини, съдържат снимки от сайтове на оригинални маркови стоки. Имат единствено телефон за връзка или имейл”, обясни Явор Колев. Някои от тях са т. нар. еднодневки и рекламират стоката си предимно във фейсбук. Антимафиотът препоръчва да се пазарува само от сайтове, от които наши близки или приятели са пазарували и подлежат на контрол. Така можем да сме сигурни, че стоката ще бъде с определено качество и ако не отговаря на нашите изисквания може да бъде върната. Рискът при пазаруване от интернет страници, които не доставят с куриер, е че може да ни бъде открадната информация от банковите карти, предупреди още Колев. Това става, след като при закупуване на дадена стока, се въвеждат данни от платежните инструменти. После те се използват за източване на сметки.
В света
Търговията с пиратски стоки стига 1,1 трилиона долара
България е загубила 520 млн. лева от лекарства менте
Световната търговия с фалшифицирани стоки генерира между 923 милиарда и 1,1 трилиона щатски долара годишно, показва доклад на Европейския икономически и социален комитет. В ЕС фалшифицирането води до загубата на приблизително 800 000 работни места годишно и на около 14,3 млрд. евро данъчни приходи, включително ДДС и акцизи. “Това не просто застрашава конкуренцията и бизнеса, но в много случаи може да е заплаха за здравето на потребителите и сигурността”, коментира Антонело Пецини от организацията. Според различни данни България е загубила около 500 млн. евро заради фалшиви стоки. От лекарства менте сумата е близо 520 млн. лева.
Според доклада през последните години видовете стоки, които са обект на фалшифициране, се увеличиха многократно до степен, че вече не съществува продукт, който да не може да бъде имитиран и продаден. “Всичко се копира – от аксесоари за облекло до резервни части и инструменти, строителни материали и оборудване, бижута, обувки, дизайнерски предмети, играчки, козметични и лекарствени продукти и понастоящем фалшифицираните стоки сякаш представляват самостоятелен паралелен сектор, реален конкурент, спрямо който предприятията трябва да се съизмерват и от който трябва да защитават своя пазарен дял”, посочват авторите на анализа. Хиляди тонове фалшифицирани храни и напитки са били конфискувани от европейския пазар - оцветени маслини, фалшив алкохол, разредено мляко със забранени добавки, като тебешир и урина. Водещи медии дори съобщиха, че на китайския пазар се прави фалшив ориз, който се произвежда от картофи и пластмаса. Сред най-често фалшифицираните продукти са кафето и чаят.
Опасно за здравето
1,5 млн. артикула хванати от митничари
За 2018 г. от Агенция “Митници” са задържали над 1,5 милиона артикула. Увеличението е с 38% спрямо 2017 г. В топ 3 на най-фалшифицираните стоки са именно парфюмите, следвани от козметиката, облекла и играчки. Най-голям е потокът от ментета към митниците във Варна, Бургас и София, през които преминават и основните карго доставки от Китай и Турция. Фалшивите текстилни изделия и облекла могат да предизвикат алергични реакции на кожата или да доведат до по-сложни здравословни проблеми, казаха пред “Труд” лекари.
Комисия за защита на потребителите: Не купувайте от анонимни страници
500 оплаквания по празниците
Много е важно клиентът да има обратна връзка с търговеца, за да може да върне стоката, както и предвидено по закон – в 14-дневен срок. Всеки продукт трябва да е придружен с описание на основните му характеристики. Така например, ако става въпрос за дреха и тя е направена от полиестер, а потребителят има алергия, тази информация би му била необходима, посочиха от комисията.
При онлайн продажбите трябва да бъде обявена крайната цена на продукта, както и сроковете за доставка. При изминалите новогодишни празници именно забавянето на доставките беше най-големият проблем, отчитат от КЗП. В комисията са постъпили над 500 сигнала от 22 декември до 1 януари. Като освен забавяне на доставките, най-много оплаквания има за нереални намаления.