Тричленен състав на СГС наложил санкция от 1000 лв. на зетя на Румяна Бъчварова – Росен Босев
Журналисти от изданието "Капитал" и лично подсъдимият издател Иво Прокопиев нападнаха съдията от Софийски градски съд (СГС) Петя Крънчева, защото си позволила да обяви техен колега за клеветник, съобщи "Правен свят". В публикация на сайта "Капитал" се атакува решението на тричленен въззивен състав на СГС, с което зетят на Румяна Бъчварова – Росен Босев, е признат за виновен за това, че е наклеветил бившия председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев. В интервю за сутрешния блок на "Нова телевизия" през 2015 г. Босев обявил, че "Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира "Капитал" и "Дневник"", както и че "Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик." Тези твърдения са приети за позорящи и неверни, а Росен Босев е осъден за клевета спрямо длъжностно лице, като му е наложена глоба от 1000 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
В тази връзка журналисти от "Капитал", включително издателите Иво Прокопиев и Теодор Захов, а по-късно и живеещата на семейни начала с Росен Босев дъщеря на Румяна Бъчварова – Лора Филева, се подписват под подписка към редакционен коментар, в който се атакува персонално съдия Петя Крънчева от СГС.
За разлика от много други ситуации, в които медиите и журналистите на подсъдимия издател са изразявали удовлетворение от съдебни решения, особено по дела за клевета, които Прокопиев е водил, този път авторите на "Капитал" и "Дневник" заемат диаметрално противоположна позиция и отправят поредица от внушения по адрес на конкретния съдебен акт и персонално срещу съдията от СГС. Като се неглижира фактът, че решението е постановено не от един, а от трима магистрати, се внушава неговата ретроградност. Изглежда служителите на Прокопиев са недоволни от констатацията на въззивния съдебен състав, че опозоряването на Мавродиев от Босев "категорично не попада в обхвата на свободата на словото, защитена от разпоредбата на Конституцията и ЕКПЧ, и в обхвата на медийната свобода, доколкото медиите са призвани да информират вярно и точно обществото, а не да разгласяват невярна и неточна информация за определени лица".
В публикацията на "Капитал" се твърди още, че решението на съдебния състав, председателстван от Крънчева, е тенденциозно, защото съдийката била обект на множество критични към работата й материали, автор на които е бил именно Росен Босев. Изброените статии всъщност показват, че в продължение на години Крънчева е била обект на кампания, в която съдийката дори е обвинявана в извършването на престъпления, очевидно без наличието на достатъчно доказателства за това, след като атакуваният магистрат продължава да правораздава и към настоящия момент. С мотив, че не е запозната с публикациите, Крънчева е отказала да си направи отвод по делото на Мавродиев срещу Босев, което за "Капитал" също се явява неприемливо.
Крънчева дори е обект на внушение, че била разгледала делото в изключително краткия срок от четири месеца, при положение, че била известна с това, че решавала делата си бавно.
В пълен синхрон като съдържание и като време на публикуване, успоредно с редакционната позиция на "Капитал", със становище срещу признаването на журналиста Росен Босев за клеветник излезе и т.нар. Асоциация на европейските журналисти - България. Това не е изненадващо, все пак Босев е член на Управителния съвет на финансираната с грантове от Фондация "Америка за България" организация, с членове журналисти основно от изданията на Иво Прокопиев. В позицията на АЕЖ се отправя предупреждение, че организацията ще сезира международни институции и ще настоява влязлото в сила съдебно решение да бъде включено с коментар в предстоящия доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка.
Макар през есента на 2018 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да прие Стандарти за независимост на съдебната власт, които предвиждат изрична реакция при случаи, в които отделен магистрат или група съдии стават обект на организирана кампания по повод техни решения и/или присъди, към настоящия момент такава липсва. Такава реакция в защита на съдебния състав и персонално на съдия Петя Крънчева би следвало да дойде от ръководството на Софийски градски съд, от говорителя на Съдийската колегия на ВСС или ако мнозинството от кадровиците в ресорната колегия излязат с нарочна декларация. Особено активен в изискването на позиции в защита на (определени) съдии, особено през отминалата година, бе и председателят на ВКС Лозан Панов. В случая, подобен ход от негова страна не се очаква, особено след като по-рано през годината стана ясно, че Крънчева окончателно е спечелила едно от делата си пред Върховния административен съд (ВАС) за отказ за образуване на дисциплинарно производство срещу нея, именно по искане на Панов. Не би било изненада обаче, ако Панов поиска проверка по делото срещу Росен Босев, особено с оглед тоталната обвързаност на председателя на ВКС със защитаващите го автори от изданията на подсъдимия Иво Прокопиев.
Парадоксалното в случая е, че в други ситуации, нападащите днес един очевидно неудобен за тях съдия, са изисквали от съответните органи на съдебната власт да декларират подкрепа за удобни съдии, основно за тези, които са сред членовете на т.нар. Съюз на съдиите в България (ССБ). Финансираната дълги години отново от Фондация "Америка за България" съсловна организация също няма становище по отношение атаката срещу съдийката от СГС.
Казусът с решението на съдия Петя Крънчева и последвалата атака срещу нея във връзка с изпълнението на служебните й задължения са пример освен за наложилия се вече като стандарт "Двойнствен морал" за журналистите от "Капитал" и магистратите от ССБ, но и за наличието на опасен прецедент, застрашаващ устоите на правовата държава. Защото, колкото и да не се харесва едно или друго съдебно решение, след като то е окончателно и влязло в сила, не е работа на страните по делото да организират кампания срещу постановилия го магистрат, а да го изпълнят или да търсят начин за компенсиране от "любимия" на "моралните правозащитници" ЕСПЧ.