Журналистът Аделина Марини пред „Труд“:
София трябва да има ясни амбиции, ако иска да води външна политика на Балканите
Срещата на лидерите на България, Гърция, Румъния и Сърбия в Евксиноград преди дни разбуни духовете с противоречивите сигнали, които изпрати, както към Балканите, така и към ЕС въобще. Доколко подготвена е България да играе външнополитически фактор в региона и на континентално ниво? Имаше ли и какъв е смисълът от конкретната среща, в контекста на процесите в Европа? До колко българското председателство на ЕС може да е катализатор за промяна в отношенията на Балканите? По всички тези наболели теми разговаряме с дългогодишния международен наблюдател и основател на специализирания сайт по европейски въпроси „euinside.eu”, базираният в Харватия български журналист Аделина Марини.
- Г-жо Марини, като утвърден дългогодишен наблюдател на вътрешно и външнополитическите процеси, както на Балканите, така и в ЕС въобще, как оценявате инициативата от миналата седмица на премиера Бойко Борисов, която събра у нас лидерите на Сърбия, Гърция и Румъния? Сигнал за дългоочакваното активизиране на България като регионален стожер за стабилност и просперитет или просто празна маневра?
- Някои ще кажат, че е похвално, че България най-сетне се раздвижи във външната политика (в чест на наближаващото председателство), но за да може такава похвала да е основателна, нужно е да се добави същина. Пример за липсата на същина беше срещата в Евксиноград на 3 октомври между лидерите на Сърбия, Румъния, Гърция и България. Премиерът Бойко Борисов обясни, че идеята е четирите страни да не създават проблеми на ЕС, само че той не спомена нито един от тях, нито пък дали и как се работи по отстраняването им. Говореха за съвместни проекти, инвестиции, икономически растеж, но нищо конкретно, освен добре познатите проекти като магистралата София-Белград, интерконекторните връзки. Министър-председателят каза още, че всички искат мир, стабилност и благоденствие в региона. Цел им е Балканите да спрат да бъдат източник на конфликти и проблеми за ЕС. Многото празни приказки, които бяха изговорени в Евксиноград и които сме слушали години наред и от предшествениците на Александър Вучич, Бойко Борисов, Алексис Ципрас и Михай Тюдосе, нямаше да направят никакво впечатление, ако звездите не се бяха подредили по начин, който изтъкна няколко неприятни проблема.
- Предстоящото българско председателство на ЕС беше изтъкнато многократно като основен двигател на това „задвижване“, както го нарекохте, от миналата седмица. Има ли реален контекст за такива коментари?
- От 1 януари България поема председателството на Съвета на министрите на ЕС и си е поставила за основен приоритет ускорената интеграция на страните от Западните Балкани. Да де, ама уж всички присъстващи искат да помогнат на страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС, обаче се наложи да се оправдават, защо канят само сръбския президент (съвсем отделна тема е защо идва Вучич, а не премиерката Бърнабич). Бойко Борисов специално спомена, че се търси начин как по-бързо да се постигне “европейски мир” между Белград и Прищина и съответно по-бързото присъединяване на Сърбия към ЕС. В този смисъл имаше лошо недоглеждане от гледна точка на момента. Срещата се състоя два дена след кървавите сблъсъци в Каталуня, които силно напомниха за случая на Косово от 90-те години на миналия век. За Европейската комисия разликата между двата случая е, че Испания е в ЕС, а Сърбия не е, както и различния контекст.
- Колко голям проблем е това? И как е възможно казусът с референдума в Каталуня да повлияе на интеграцията на Западните Балкани в ЕС?
- За Сърбия това ще създаде нова вратичка да се опита да се отърве от глава 35 (б.р. - в преговорите за присъединяване към ЕС), която покрива отношенията с Косово и ще бъде затворена последна. Къде е проблемът? Две от държавите, чиито лидери участваха на срещата в Евксиноград - Гърция и Румъния - не са признали Косово, но България го е признала. При това положение е озадачаващо, че премиерът Борисов остави Александър Вучич да си направи добре познатото и фактологически невярно твърдение за двойния стандарт, който ЕК прилага към Косово и Каталуня. Невярно, защото до независимостта на Косово се стигна, след като Слободан Милошевич започна масирано етническо прочистване в провинцията, довело до военната намеса на НАТО. Каталунският случай е съвсем различен - там няма етническо прочистване, нито репресии, което прави тезата на Сърбия напълно несъстоятелна. При положение, че България поема председателството от 1 януари и то с амбицията за ускорено присъединяване на Западните Балкани, подобни недоглеждания са недопустими, още повече че пред ЕС стоят сериозни предизвикателства като напускането на Великобритания и случаят с Каталуня, който също, на теория, би могъл да завърши с някаква европейска медиация.
- Къде смятате, че можеше да се намеси България, в лицето на Бойко Борисов?
- Сърбия интензивно се опитва да подмени най-новата си история и това по никакъв начин не бива да бъде допускано, особено от съседни държави. България има горчив опит с предишното правителство в Македония и подмяната на историята, която течеше там. Борисов трябваше да напомни на Вучич, че глава 35 (която засяга диалога с Косово) ще бъде затворена последна, когато вече са изчистени всички отношения между Прищина и Белград и че в името на трайното помирение е важно и двете страни да направят компромиси в името на светлото си европейско бъдеще. Вместо това излезе, че Борисов подкрепя сръбската подмяна и взима страна в спор, който се решава с посредничеството на върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини.
- Може ли още България да търси водеща роля в интеграционните процеси на Балканите? И доколко съвместното сътрудничество на регионално ниво е реално?
- По време на съвместните изявления на Ципрас, Вучич, Тюдосе и Борисов се получи един друг неприятен ефект - гузен негонен бяга. След като всички лидери се изказаха, българският премиер взе отново думата, за да направи уточнение, че не се гради нова вишеградска четворка, което за ЕС би означавало нова разделителна линия в Съюза. Той подчерта, че това, което събира четиримата са общите им инфраструктурни интереси. Борисов каза с половин уста, че форматът е отворен и за останалите страни от региона - Албания, Черна гора, Македония - в зависимост от това по какви проекти ще се работи. За общите им инфраструктурни интереси се търсят инвеститори, но компанията не е от най-подходящите за реклама на региона. Ципрас, заради фиаското с кризата в Еврозоната (макар че напоследък е послушен); Тюдосе, заради опитите на правителството му да развали грижливо градения имидж на Румъния на активен борец срещу корупцията и на държава, която успя да се откъсне от лапите на корумпирани политици; Вучич, заради национализма и авторитарната му политика; а Борисов, заради уронването на върховенството на закона по време на управлението му. Българският премиер спомена, че България и Румъния търсят инвестиции основно от ЕИБ и ЕБВР, а Гърция и Сърбия - от Китай, но не отиде крачка по-далече да напомни (като бъдещо председателство) в каква посока върви ЕС по отношение на търговската политика и инвестициите от трети страни в стратегически обекти, особено като се има предвид зависимостта на три от държавите (Гърция, Сърбия и България) от Русия, но и сложната глобална ситуация с Китай.
- Според вас срещата в Евксиноград няма основата да доведе до нещо съществено?
- Фактът, че лидерите на определени държави се срещат не е повод да бием тъпана, че отново имаме въшна политика. Каква е посоката, крайната цел, средствата, амбицията, съюзниците? Еманюел Макрон много ясно заяви в своята европейска реч в Сорбоната кое е основното - върховенството на закона и европейските ценности, а това е новият лидер на Европа. Върховенството на закона беше подчертано и от шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер в годишното му обръщение за състоянието на ЕС. И четирите страни имат проблеми точно с това - върховенството на закона и европейските ценности. Изобщо изводът от срещата е, че и четиримата хем ги сърби да са част от ЕС, хем ги боли, че това върви с определени ангажименти.
Нашият гост
Аделина Марини е бивш дългогодишен международен редактор в програма “Хоризонт” на БНР, като специализира ексклузивно в темите засягащи Балканите и европейските интеграционни процеси. Създател е на специализираният сайт за новини и коментари, свързани с ЕС, “euinside.eu” - смятан за основен ресурс на български език за релевантна информация за европейски събития и процеси. От няколко години живее и работи от Хърватия.