Днес присъствах в Народното събрание на гласуването на 105-то правителство на България. Проследих дебатите. На живо видях и чух познати простотии. Намирам за важно да отбележа, че това е петото правителство, чийто архитект е лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов. Досега той бе премиер на три редовни правителства, но е безспорно, че от неговата дума зависеше съществуването на правителството на т.нар. сглобка с премиер Николай Денков, а сега и правителството с премиер Росен Желязков.
Впечатлението ми от проведените разговори с представители на различни парламентарни групи е, че те са впечатлени от факта, че каквото каже Бойко Борисов, това става. От ПП-ДБ често му вменяваха "вина", че печели изборите, а не може да състави правителство. Оказа се, че може. За дванадесет години - пет правителства. И неслучайно в пленарна зала бе изтъкнато, че лидерът на ГЕРБ е политикът и държавникът, който най-дълго е бил премиер на България.
Наблюдавах присъстващите в залата представители на Дипломатическия корпус. Този факт им направи силно впечатление.
Спор няма, че Борисов има много противници. Но е безспорно, че те освен голословни нападки, нищо друго не могат да му противопоставят. Видяха ми се като безпомощни палета. А любопитното е, че той успява да оформя най-различни коалиции. Това е политическо майсторство. Наблюдавал съм такова в държави като Германия, Франция, Белгия и др. Нека многознаещите политолози да обяснят защо е така. За историята остават фактите. А срещу тях не се рита. Когато някой друг политик постигне същото като Борисов, тогава можем да правим и сравнения.
Струва си обаче да припомня, че в първото си правителство той успя да привлече и независими експерти. Във второто си правителство направи коалиция с Реформаторския блок, в който влизаха "Демократи за силна България", Движение „България на гражданите“, Съюз на демократичните сили, Народна партия „Свобода и достойнство“ и Български земеделски народен съюз, както и безпартийни граждани организирани в граждански съвети. В третото си правителство обедини усилията на своята партия отново с тези на Реформаторския блок, но привлече и Патриотичния фронт, както и АБВ. След това бе архитект на "сглобката" между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. А днес видяхме неговият последен засега коалиционен проект: Тройна коалиция + ( ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН) + подкрепа от АПС.
За 35 години демокрация никой друг политик не е успявал така успешно да обединява партии с противоположни дори интереси. Иван Костов например имаше готова коалиция от шестнадесет партии - СДС и я разтури, за да си направи своя партия. Затова и си остана само с един премиерски мандат. Със закъснение разбра грешката си.
Опитът, който Борисов има като политик обединител, със сигурност ще е необходим на президентските избори в края на следващата година. Затова и моята прогноза е, че настоящият парламент ще продължи работата си поне дотогава. На България не са нужни разединители и празни политически крачетала, каквито и днес видях в българския парламент.
Седях наблизо до главния разединител и слушах какви ги ръсят Костадинов и Василев, например. Не беше прилично да се смея, но техните изказвания си бяха за смях. Смешно беше също така, че иначе словоохотливият Кирил Петков си кюташе безмълвно. Мълчеше си и неговата Лена.
Атанасов от ДСБ мръцна нещо, но на лицето му бе изписано, че съжалява, че не е подал ръка на Борисов. Затова и се заяде с БСП, а това е партията, с която той бе направил преди три години управляваща коалиция. За пореден път умряха всички глупави приказки за т.нар. изчегъртване на Борисов. Затова и много пъти съм обръщал внимание, че в политиката преди да се говори, първо трябва да се мисли.