Новият начин на живот ни прави беззащитни и беззъби пред лицето на ежедневните предизвикателства
Пресните новини от преди няколко дни, че във Великобритания не могат да се намерят хиляди водачи на автоцистерни за гориво и се наложи армията да се намеси в разрешаването на бензиновата криза, беше възприето иронично. И толкова. Но си струва да помислим много усилено. В държава с:
- много развит финансов сектор, който управлява всякакви прехвалени и не толкова прехвалени финансови инструменти, който носи печалба;
- изградена креативна икономика с всевъзможни галерии, шоу румове и доставчици на най-екзотичните креативни услуги;
- много развит медиен сектор с влиятелни медии, които буквално управляват реалността;
- победилата политическа коректност;
- дълбоко ешелониран шоу бизнес, който може да помогне да се забравят всякакви грижи и нещастия;
С една дума, в такава готина страна не могат да се намерят хиляди шофьори за доставката на бензин до бензиностанциите. Всички млади и на средна възраст, амбициозни и гладни за пари и слава хора не искат да са шофьори. Всички те се изпокриха някъде настрани, към някакво особено бъдеще, което прилича повече на мечта за наркомани.
Скучният, неинтересен, прозаичен и пожароопасен бензин е скучна и неинтересна за вършене работа да се доставя на бензиностанции. Преди това тази работа се вършеше от имигрантите, за които доставката на гориво беше щастие. Но по различни причини те изчезнаха и с тях и бензинът изчезна от бензиностанциите.
И на помощ на всички тези прогресивни, мрежови, приобщаващи, глобални и напреднали хора се притече на помощ силно йерархичната, архаичната и на пръв поглед ненужната армия в този дивен нов свят. И старата и старомодно устроена институция се оказа спасителна.
Новият начин на живот, в който постоянно ни вкарват, ни прави беззащитни и беззъби пред лицето на ежедневните предизвикателства. Понякога изглежда, че всички тези мечти за високотехнологичния рай са възможни само в някакъв много спокоен, безгрижен, идеален, парников свят. Но няма такъв свят. И трябва да се обърнете към стария свят. А старият свят става все по-малък и продължава да намалява.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)