Далеч от нагревателни уреди
В бутилка от тъмно стъкло
Проверка на качеството
За да се осигурят оптимални условия за съхраняване на барута, нужно е да се имат предвид някои правила. Най-напред се избира място, далеч от нагревателни уреди. На поставка с височина около 20 сантиметра /за да може да се движи въздухът/ се поставя сандъче, което да се заключва добре. Барутът се пресипва от обикновената стъкленица в бутилка от тъмно стъкло. Още по-добре е тя да се боядиса с черен лак или да се облепи с черна хартия. Гърлото ѝ се запушва плътно с тапа и се залива с разтопен парафин или восък. Върху етикет се записва видът, марката, датата на производство на барута и препоръчваната маса заряд. При такова съхраняване срокът на годност на бездимния барут се увеличава повече от два пъти, а за димния барут няма ограничения.
За проверка на качеството на бездимния барут съществуват някои, на пръв поглед примитивни, но напълно подходящи за практиката методи. Най-простият се състои в определяне на времето за горене на дадена маса барут, разположен по пътечка с дължина 50 милиметра. Проверката се извършва по следния начин: от лист хартия се изрязва лентичка с дължина 100 милиметра и широчина 30 милиметра. По дължината ѝ се поставят два знака: на 30 милиметра и на 80 милиметра от края на листа. След това листът се прегъва на две по дългата му страна. На аптекарски везни се отмерва 0,25 гр. барут, който се насипва в прегънатия лист така, че между двата знака да се образува пътечка с еднаква широчина и височина и дължина 50 милиметра. Листът с барута се поставя върху незапалим предмет на края на масата или прозореца, като покривката или завесите предварително се махат, за да не стане пожар. При това единия му край трябва да се подава от поставката /до първия знак - 30 милиметра/. В едната ръка се държи секундомер, а в другата запалена кибритена клечка. Подаващият се край на листа се запалва и когато пламъкът стигне до първия знак и барутът се запали, секундомерът се пуска. Щом пламъкът стигне до втория знак, той се спира. След това по секундомера се отчита времето на изгаряне на барута. Този експеримент се повтаря пет или десет пъти - колкото повече, толкова по-добре. По този начин се намира средната величина на барутното изгаряне, както и най-големите отклонения от нея. При посочените по-горе условия добрият бездимен барут, предназначен за гладкоцевно оръжие, изгаря за 2 секунди. Ако той изгори за 1,7 - 1,6 и по-малко секунди, това означава, че се е развалил и е опасен за употреба.
За рибите
В голяма част от реките на Канада се въди малка рибка, притежаваща толкова голямо количество горящи вещества, че местните жители я използват за свещ. Изсушавайки рибата предварително на слънце, те ѝ махат кожата и ѝ изхвърлят главата, след което горната част на тялото ѝ пъхат в свещник и я запалват откъм опашката. Рибата изгаря докрай, както всяка друга свещ. Пламъкът ѝ има жълто-червен цвят. Пуска доста сажди, но гори много ярко. В някои канадски села не се употребява почти никакво друго осветление.
В залива Терроса, намиращ се между Австралия и Нова Гвинея, живее риба, която плува с опашката напред. Очите ѝ почти не се виждат. А на опашката две тъмни петна имитират очи. Отдалече опашката на рибата прилича на глава, а главата - на опашка. И всичко това е, за да бъдат излъгани враговете. В минута на опасност рибата мълниеносно изменя направлението на движението си и бързо изчезва, но вече не с опашката, а с главата напред.
На германски учен се удало да отгледа шаран, който за три години достигнал тежина 7 килограма. Това е почти 5 пъти повече от обикновената тежина на шарана, развиващ се при естествени условия. Резултатът бил получен по съвсем прост начин. Шараните се поставяли в неголям аквариум, където практически били лишени от възможността да се движат. Поддържала се постоянна температура на водата в аквариума, равна на +25 градуса. Храната се намирала в бутилки с биберони. Без всякакво обучение шараните усвоили изкуството да изсмукват храната така, както правят това и бебетата.
Живот сред лемурите
Американката Елисън Джоли е опитен зоолог. Живее в Мадагаскар и прави всичко, което зависи от нея, за да защити симпатичните и ласкави лемури. Както е известно, тези животни обитават само Мадагаскар. На тоя огромен остров, един от най-големите на планетата, съществува уникална фауна и флора. Деветдесет процента от тамошната растителност не се среща другаде никъде по земята. Никъде другаде, освен на Мадагаскар, не могат да се видят и почти всички обитаващи там влечуги, половината видове птици и летящи мишки, а така също и бозайници.
Да се изучават животните, естествено, най-добре е това да става там, където те съществуват, където са естествените им местообитания. Джоли така и направила - разположила лагера си в един от южните райони на Мадагаскар. Какво станало още в началото? Като разбрали за предназначението на лагера, при нея дошли двама местни жители и ѝ предложили да купи хванатото от тях зверче. Тя се потресла от жалкия вид на животинчето: полузадушено, с разбита уста и счупена лапа. Оказало се, че туземците са донесли едно изключително рядко животно от семейството на лемурите. Когато гневът на жената минал, тя не могла да не помисли и над факта какво значение за бедняците имат няколко франка, след като само палатките ѝ стрували повече от стойността на всички къщи в селото.
Джоли се сприятелила с лемурите. Те с часове се мотаели из палатката й, разхождали се като домашни котки. Тя не само изучавала животните, но и възпитавала сред местните жители доброта към тях. Резултатите от обширните ѝ изследвания влезли в няколко научни книги. ”Да се спасява дивата природа - обяснява Джоли, - означава да се спасява това, за което знаем още недостатъчно: неизпитани лекарства, неизвестни генетически линии, неоткрити още видове животни и растения”.