Бруталният и за сметка на това дългогодишен отказ от реформи в сектора, е докарал държавата до положение, в което имаме над милион хора с издадени ТЕЛК решения
У нас нямаме ясна дефиниция на увреждане. Ние не знаем какво е това.
На трети декември беше Международния ден на хората с увреждания. Това е дата за протест, дата за повишаване на разпознаваемостта на проблемите пред тази група от обществото.
Дата, най-малкото, на която трябва да си спомним, че такива хора има. И какво направихме ние на тази дата? Каквото си правим в последните четири години (не само по тази тема, а по принцип) - нищо. Ни-щи-чко.
Знаят ли хората, които се карат в парламента, че вече не знам коя година подред не можем като държава да направим Държавна агенция за хората с увреждания? Знаят ли хората, които се карат в парламента, че нямаме омбудсман, който е един от естествените застъпници на хората с увреждания? Или омбудсмана го принизихме до потенциален премиер, другите му конституционни функции ги забравихме? Знаят ли хората, които се карат в парламента, че системата на уврежданията се превръща в една от големите язви в политическата ни система? Знаят ли, например, че бруталният и за сметка на това дългогодишен отказ от реформи в сектора, е докарал държавата до положение, в което имаме над милион (1 000 000) хора с издадени ТЕЛК решения у нас?
Всички тези над милион души, по смисъла на правилата и закона, са хора с увреждания. Това означава, че всеки шести българин е с ТЕЛК и съответно получава пенсия, безплатно паркиране и какво още не. Колко дава държавата в сектор „увреждане“ знае ли някой? Ако кажа десет милиарда на година, това малко ли ще е или много? А същевременно, докато даваме такива гигантски пари, има хора на инвалидни колички, хора със сензорни увреждания, хора с интелектуални затруднения и др., които буквално бедстват. Ситуацията е такава - ТЕЛК генерира корупция, раздават се решения на калпак, без да се отчитат реалните нужди на получилите решението, а това източва системата и прави така, че средствата да не стигат до реално нуждаещите се.
В началото на 2000-та година, когато направихме последната съществена реформа в сектора, хората с увреждания бяха около 400 000. Питам - за тези 24 години от тогава, чума ли мина през България? Война ли имахме? Някаква логична причина има ли за 24 години да се инвалидизрат над 600 000 души, т. е. един на всеки десет българи? Разбира се, че не. Няма никаква фундаментална причина да се е увеличила популацията с увреждания по такъв драстичен начин. Но макар да няма причина, фактите са си факти.
От къде идва този проблем? Първо, идва от всевластието на ТЕЛК. Медицинската експертиза държи и ножа, и хляба. Тя може да ти издаде документ, който ти гарантира няколко хиляди лева годишен доход. Това е рецепта за корупция. Плащаш на ТЕЛК 2000 лева, получаваш за една година 6000 лева от държавата и всички печелят. Освен самата държава и общество. Сега, не казвам, че всички ТЕЛК-ове това правят, не ме разбирайте погрешно. Там има и много почтени и добри специалисти. Но има и много гнили ябълки. Няма нужда да си заравяме главите в пясъка и да се правим, че това не го знаем всички. Този корупционен проблем създава онези фалшиви инвалиди, за които се говореше преди време. Сега не се говори не, защото са изчезнали, а защото просто темата с уврежданията е дълбоко погребана под тонове политически инфантилизъм, който окупира държавата.
Вторият проблем е в това, че системата е създадена грешно. Дори и да изключим фалшивите инвалиди и да говорим само за другите, то системата е конструирана така, че да гарантира постоянно увеличаване на издадените ТЕЛК решения. Това се случва, защото у нас нямаме ясна дефиниция на увреждане. Ние не знаем какво е това. Дефиницията в Закона за хората с увреждания е кръгова - човек с увреждане е човек с ТЕЛК, а кой може да получи ТЕЛК - това е човекът с увреждане. Абсурдна история. Следователно обаче увреждането по нашата система е онова и само онова, което решава ТЕЛК. Там може да има хора без два крака, но може да има и хора с хипертония или диабет. В очите на държавата тези две групи от хора с коренно различни нужди са едно и също нещо. Държавата подпомага по абсолютно еднакъв начин и онзи, който не може да си стане от кревата сам, не може да се изкъпе и облече сам и не може да се нахрани сам, с онзи, който може всички тия неща, но не може да яде сладко или да пие ракия преди лягане. Нали разбираме, че това е нелогично и осакатява цялата система.
Не казвам, че хората с хронични заболявания или такъв тип медицински състояния не трябва да получават някаква подкрепа. Но казвам, че тя не може да е равна на тази за хората, които не могат да си станат от кревата без чужда помощ. Има нормална житейска логика в това в крайна сметка. Няма как да приравним нуждите на един незрящ, който има нужда от специализирана среда, помощни средства, куче-водач и пр. с нуждите на един хипертоник, който трябва да си пие хапчетата овреме. У нас издават ТЕЛК включително и на хора, на които са им сменени стави. Добре, ама тя смяната на ставата, ако е протекла нормално, ти подобрява състоянието, не го влошава. Но ние им даваме ТЕЛК и им казваме, че са се оперирали, за да се подобрят, но ние ще ги броим за хора с увреждания до края на живота им. Защо? По силата на каква логика? Примери такива можем да намерим много. И пак да подчертая - подкрепа е хубаво да има за всички. Но когато приемем това всички съвсем буквално, след някоя година ще сме първата държава в света със сто процента инвалидизация. Това не е нормално и не може да продължи така.
Но за тези големи теми вече не се говори. И реалните хора с увреждания, и фалшивите инвалиди, и всички останали в тази група са в една и съща ситуация. Това са най-забравените хора в държавата. Когато няма правителство, а политиците са заети да се бият в гърдите кой колко е лош от опонентите им, тогава всичко извън обсесиите в парламента остава на заден план. А кой остава на най-заден план? Онези, които нямат как да привлекат вниманието на медии и политици. Това, разбира се, са хората с увреждания. Надявам се на партиите да им дойде акълът и да осъзнаят, че поведението им рефлектира и върху хора, които не виждат и не чуват. Трябва да се избере омбудсман, трябва да се създаде Държавна агенция за хората с увреждания и трябва да се поговори за реформа в системата. Ако не искаме да се събудим като държава с пълна инвалидизация.