Светът, който познаваме чрез сетивата си, е триизмерен, докато Божествените измерения са много повече и надхвърлят ума ни
Заради единия, но триипостасен Бог, християните са били обвиняване в езичество и многобожие
Както знаете, кръщелници мои, вашият безполезен кръстник се сеща един-два пъти годишно да ви пише, разяждан от угризения, че нито се интересува от греховете ви, нито дали сте се изповядали и причастили, нито се среща редовно с вас да разговаряте за душата и небесното. И когато се сети, сяда и ви написва дълга и скучна лекция като тази, която следва.
Понеже често попадам на изявления от войнстващи атеисти, извел съм закономерността, че колкото по-войнстващи са те, толкова са по-неграмотни. Не разбират нищо, нищо не знаят. То е все едно аз да воювам срещу квантовата физика, при положение че дори от обща култура не знам почти нищо за нея, да се присмивам на всички, които знаят, и да ги наричам тъпаци.
Та, днешната лекция, драги мои кръщелници, възнамерявам да бъде върху темата „Що е ипостас (?πόστ?σις) ?“. Буквално преведена на латински, тази дума звучи като „субстанция“ (substantia), но през годините и вековете вече е започнало да значи съвсем друго. Не че на старогръцки има окончателна яснота какво значи и как се превежда. Затова ние ще го разбираме в тясно богословския смисъл.
Защо пък точно това да е нашата тема, скъпи кръщелници? Защото това е едно от най-трудните за разбиране неща в християнската догматика. Трудно е, защото светът, който познаваме чрез сетивата си, е триизмерен, докато Божествените измерения са много повече и надхвърлят ума ни (поради което е добре да не се правим непрекъснато на всезнайковци). В този триизмерен свят е трудно да си представим как едно цяло може да се състои от 100% нещо и още 100% друго нещо. Но от това се състои Христос, доколкото е 100% човек и 100% Бог. Обърнете внимание как се кръстят християните (всъщност православните – другите не са точно християни, доколкото извращават тринитарния догмат в Символа на вярата) – събрани палец, показалец и среден пръст, а отделно събрани безименен и малък. Първите три са Св. Троица, а вторите два – Иисус Христос. Светата Троица е един Бог с три ипостаси (което не е точно лица, нито личности, нито „маски“), а Христос е Богочовек с две природи. Или иначе казано, трите пръста са една природа с три лица, а двата – едно лице с две природи. Като тук използваме „лице“ не съвсем на място, но единствената по-точна дума е „ипостас“.
Това е любимият ми догмат, защото доказва истинността на християнството. Всичко това не може, няма как да бъде човешка измислица. Човек дори да е способен да измисли нещо толкова абсурдно на пръв поглед, каква е нуждата да го прави? Да държи в невежество и подчинение народните маси с учение, което те едва ли ще разберат лесно? Именно привидната абсурдност, която се среща зад всеки ъгъл в християнското учение, е най-необоримото доказателство, че това учение идва отвън, а не е породено вътре в човека. Такова нещо не се среща в нито една друга религия.
И така, що е то „ипостас“, ненагледни мои кръщелници? Как да ви обясним – както се казваше в оня виц за Нане, Вуте, психологията, логиката и философията (ако искате, мога да ви го разкажа отделно, но сигурно го знаете, защото е стар). Представете си един човек, който се казва Иван Иванов. Даже, за да е по-автентично, нека се казва д-р Иван Иванов. Д-р Иванов е хирург, оперира гръбнаци и е толкова прочут, че за преглед при него се чака по няколко месеца. Спасил е много хора, на много хора е помогнал да бъдат пълноценни. Подът на кабинета му е застлан до коленете с бутилки уиски и кутии шоколадови бонбони от признателни пациенти.
Освен това д-р Иванов е съпруг на млада интелигентна жена и баща на три прекрасни дечица – момченце и две по-малки момиченца – близначки. Те са на татко принцесите. Трудно можете да си представите по-прекрасна глава на семейство.
Освен това обаче д-р Иванов има и любовница – млада сестрица от ендокринологията. Тя го боготвори, защото е щедър, обсипва я с подаръци, а в леглото е като митичен дракон. Освен това е изтънчено интелигентен – не й обещава, че ще напусне жена си, но от това тя не се чувства втора ръка.
Освен това д-р Иванов е рибар. Има весела мъжка компания и лодка, с която излиза да хвърля въдицата и да пие бира. Свири на китара и изпълнява всичко от опера до блажен фолклор. Когато се напие, не налита на бой, а обича ближния, уважава го и го целува в устата.
Най-накрая д-р Иванов е поет, обаче таен, защото е срамежлив. Пише стихове в нещо като дневник и го крие в библиотеката зад анатомията на Грей.
Сега, кръщелници, вземете един червен маркер и оградете онзи д-р Иванов Който присъства във вашия живот. Ако е лекарят, който е спасил живота ви, оградете него. Оградете го, ако е бащата, когото чакате с нетърпение да се прибере вкъщи, за да прегледа домашните ви и да си поиграе с вас. Оградете го, ако е съпругът, на когото ще разкажете как е преминал денят ви и който ви дава сигурност във всичко, който пълни хладилника, плаща данъците и може да смени крушка в антрето.
Ако ли пък сте медицинска сестра в ендокринологията, отбележете онзи д-р Иванов, който е дракон в леглото, който ще ви купи нов мобилен телефон и – най-важното – който ви кара да се носите на две педи над земята като влюбена ученичка.
Ако пък познавате и обичате само онзи подпийнал китарист, който изпива повече бира, отколкото риба улавя, тогава отбележете с маркера д-р Иванов рибаря.
Д-р Иванов поета няма как да оградите, защото, както вече казахме, той е таен и срамежлив поет, но това не пречи да имате с него някаква мистична, надсетивна връзка.
Сега да го направим малко по-сложно. Въобще не сте длъжни да отбележите само един от горните д-р Ивановци. Можете да оградите с червения си флумастер двама или повече. Например, ако сте рибар и така се напиете, че паднете от лодката и си ударите гърба, след което вашият приятел д-р Иванов ви оперира, тогава ще отбележите двама д-р Ивановци – члена на веселата ви компания и знаменития хирург. Ако пък сте любовницата и съпругата ви залови, тогава ще ви се наложи да познавате други двама д-р Ивановци.
Разбира се, може да отбележите и всички д-р Ивановци от горния списък – това нищо няма да промени и д-р Иванов ще продължи да си бъде същата монолитна монада, каквато си е бил винаги. Ето това, драги кръщелници, е най-профанираното обяснение на ипостасите. Видяхме съвсем различни лица, съвсем различни проявления, дори съвсем различни животи, но човекът си е един и същ, цялостен и неделим – д-р Иванов.
Заради единия, но триипостасен Бог, християните са били обвиняване в езичество и многобожие. Заради това възникват и всички най-тежки ереси на късната античност, а и след това. Те са свързани или с единобожието (Бог е само Отец, а Син и Дух не са), или монофизитството (Христос има само една природа). Затова в Никея през 325 е после в Константинопол през 381 се приема Символа на вярата, който изповядваме и днес, а ще изповядваме и до края на времената, и който по същество е формулировка на тринитарния догмат – вярата в Бог Отец, Бог Син (Слово) и Бог Дух Свети като в един единствен и неделим Бог. Отец е творческата воля. По Негово повеление е случва всичко, Той е законът и принципът, той е измислил творението. Син (Слово) е извършителят на творението, „чрез Когото всичко е станало“. Освен това Той е Богочовекът, чиято смърт смъртта поправя, побеждава злото и освобождава душите на „праведните, от века свързани в ада“. Той е надеждата за наследяване на Царството и вечния живот. Свети Дух е обещаният утешител, „който е навсякъде и всичко изпълва – съкровище на благата и подател на живота“. Той вдъхновява всеки творчески порив на грешния, заблуден и немощен човек. Без него, скъпи кръщелници, нямаше да мога да напиша и това, което четете сега.
Но Бог е един и вездесъщ, не можем да мислим нищо по-голямо от Него, защото той е единственото безкрайно в пространството и времето. Всичко друго е крайно. А защо е триипостасен, засега не ни е дадено да знаем, както не ни е дадено да знаем и много други неща. Голяма грешка и източник на отчаяние е убеждението, че можем и трябва да знаем всичко. Някои предполагат, че Бог е триипостасен, за да осъществи любовта вътре в себе си. Заради любовта Той е сътворил и човека и го е призвал да се богоуподоби.
Така че, кръщелници, при следващия си спор с атеист се уверете, че той е наясно с всичко това, за да може, ако има нещо против вас, да се аргументира сравнително културно. Ако ли пък видите, че не е наясно (както ще се окаже в повечето случаи), изобщо не се занимавайте с него.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.