Отидете в храма и смирено говорете със свещеника
Дълго време Западът беше православен, докато Изтокът се раздираше от ереси
Мили мои малки и големи кръщелници, вашият негоден кръстник даже не знае дали се причастявате редовно. Някои от вас са големи, връстници сме, кръщавал съм ви на младини, за да се венчаете. Други бяхте съвсем малки деца, когато бащите ви ме помолиха да ви стана кръстник. За голям срам нито с едните, нито с другите в момента поддържам отношенията, които се изискват от нас. Не знам кога ще ви видя или чуя, но много ви моля: причастявайте се! При това се причастявайте достойно.
Казвам това, не за да търся оправдание за нехайството си към вашето спасение (за непростимото си нехайство!), но защото виждам опитите, които се полагат да бъдете отклонени и съвестта ви да бъде замаяна със сладки приказки за светско безметежие.
Постенето и изповядването преди причастие не било задължително, дори било неправилно. Видях го на няколко места и от няколко места го чух. Ако беше само от едно, сигурно щях да махна с ръка и нямаше да ви занимавам. Не искам да споменавам източниците поименно, защото това би означавало да вляза в конкретен спор с тях, пък аз нито съм подготвен за това, нито изпитвам някакво влечение. Обаче сумарно опорките им са следните:
1. Постенето преди причастие е латинско (католическо) нововъведение и „чужда за православието традиция“;
2. Никъде в Писанието не се намира изискване за постене преди причастие;
3. Свещениците не са полицаи и нямат право да те разпитват дали си постил, а са длъжни да те причастят безпрекословно;
4. Няма никакво значение дали сте постили или не сте постили.
Както казах, няма да влизам в препирня точка по точка, най-малкото защото нямам самочувствието на учѐните отсреща, но ще ви помоля да обърнете внимание на няколко неща. Конкретно по първа точка – тази, която казва, че постенето не е нужно, защото е латинско нововъведение, – твърдението идва от медия, известна с прозападната си насоченост. Тоест може да го разглеждате като лицемерен пропаганден ход, целящ да ви накара да се почувствате по-православни от православните, когато отидете на църква и започнете да обяснявате на свещеника как да си върши работата. И в тази връзка не отхвърляйте всичко, което е дошло от Запада, защото, напомням ви, дълго време Западът беше православен, докато Изтокът се раздираше от ереси.
По втора точка – никъде в Писанието не е предявено изискването да постим и да се изповядваме преди причастието. Аз може и да не съм прав (както казваше онзи герой във „Вилна зона“ на Георги Мишев), но също така не се сещам някъде в писанието да се дават указания как и дали да се кръстим, например. Дори, нека изтънчените теолози от кръговете на икуменическите фондации ми простят невежеството, ако не се лъжа, кръстното знамение (прекръстването) беше въведено чак от император Константин. Следователно кръстното знамение (прекръстването) излишно нововъведение ли е, подобно на постенето преди причастие? Можем ли да го игнорираме? Можем ли да влизаме и излизаме от храма, да се молим и да откликваме на камбанния звън (камбаните, впрочем, също са въведени доста по-късно), без да се кръстим? Не забравяйте, кръщелници мои, че когато искаме да проверим религиозното си поведение, не се обръщаме само към Писанието, но също така към Преданието, светоотческото наследство и постановленията на седемте вселенски събора.
По трета точка – свещениците нямат право да те разпитват как си се подготвил за причастие. Тъкмо напротив, мили мои кръщелници, свещеникът, при когото си отишъл да се причастиш, е длъжен да те разпита как си се подготвил. Св. ап. Павел в първото си послание до коринтяните казва: „Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата“ (1 Кор., 11:27,28). На същото място той пише, че вследствие на недостойно причастяване мнозина се разболяват и не малко умират. Най-ревностните пастири не са допускали някой да пристъпи към Светата Чаша с някакъв грях. Вашият свещеник, кръщелници, също има това задължение. Един стар иконом изповядваше причастниците предния ден, а в деня на евхаристията ги прекарваше още веднъж на разрешителна молитва, защото казваше, че човек греши и когато спи.
По четвъртата точка – няма никакво значение дали сте постили или не сте постили (между другото, това са точните думи на един младеж, който на всичкото отгоре е работил за мен, но и на него няма да му кажа името, за да не го излагам; не че е много прочут, де). Нека ви кажа две думи за постенето. Постът е аскеза. Това е първата стъпка на исихастите по пътя към нетварната светлина. Постът е символичен опит, по-скоро показване на желание за опит, за възстановяване на разрушената връзка Бог-дух-душа-човек. Ако постът нямаше значение, щеше ли и самият Богочовек да пости 40 дни в пустинята, преди да тръгне да спасява грешното човечество? Щеше ли да каже по адрес на демоните: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“ (Мат. 17:21)? Така че, мили кръщелници, не допускайте някой християнстващ либерал да ви разправя, че няма значение дали сте постили или не сте постили. Той християнства само от скука, суета и за лично развлечение.
Горните становища биват поднасяни в най-различна форма, на най-различен език – от витиеват до неразбираемост хиперинтелектуален научен стил а ла зрял структурализъм, до откровена дебелащина. Но така се прави, когато искаш „да облъчиш всички таргет групи“. Облъчват ви по една единствена причина – да притъпят благоговението ви към причастието, да ви накарат да пристъпите към страшните дарове недостойно, за да погубите душата си. Според вас случайно ли хората, когато са тръгнали за причастие, си повтарят молитвата „Не ме изгаряй с причащението, Господи, но очисти ме от всяка сквернота“? Недостойното причастие изгаря. Затова към причастие трябва винаги да се пристъпва след усилена подготовка, дори и да се причастявате на всяка литургия (тоест минимум два пъти седмично). Целта на подготовката за Причастие се състои в осъзнаване на собствените грехове, очистване на съвестта и получаване прошка от Бога в тайнството Покаяние. А постът и съкрушението са най-силният израз на покаяние.
Помнете, мили кръщелници, че никой не очаква да изповядвате вярата си с думите и изразите на ошлайфани професори-теолози. Вярата не е за гении. Напротив, често най-чисти във вярата си са най-непретенциозните хора, незаслепени от блясъка на собствената личност. Ако някой излезе срещу вас и започне с изтънчени термини да ви обяснява, че не е нужно да постите, че не е нужно да се изповядвате, че не трябва толкова строго да се придържате към догматите на Църквата, защото „догматизъм“ е мръсна дума и така правят зилотите и православните фундаменталисти-фанатици, не си мислете, че поради изтънчеността на термините си е по-близо до Бог, пък вие, дето не сте толкова учени – не сте. Не трябва да си непременно богослов, за да говориш за Бог. Макар че „богословие“ е буквален превод на „теология“ от гръцки, правете разлика между тях, скъпи кръщелници. Теологията е наука като всяка друга, докато богословието е откровение. Едно време са смятали, че могат да богословстват само исихастите, след като са видели нетварната светлина в абсолютния мрак на незнанието, което е отвъд всяко познание.
По какво ще познаете изкусителите си? Те са модерни, свободни, умни и начетени. Горди и волни. Мислят, че знаят за Бог и за неговата Църква повече и от св. Иоан Златоуст. Пишат дълбокомислени богословски трудове, четат си ги един на друг и си ги хвалят. Обединяват се около свои си медии, където се опияняват от ерудицията си.
Ще ги познаете и по отсъствието на смирение, граничещо с открита арогантност. Те смятат себе си за толкова умни и начетени, че се считат годни да наставляват Христовата Църква, да ѝ сочат недостатъците, да ѝ правят забележки как да ги изглади и да я водят по пътя на нейното поправяне. Те не търсят спасение в Църквата, а са тръгнали да спасяват самата Църква. По това ще ги познаете.
А вие не правете като тях. Отидете в храма и смирено говорете със свещеника. Питайте го и той ще ви каже всичко, което е необходимо, включително и как да се подготвите за причастие. Пък ако нещо сбъркате, без да знаете, заради това че сте го послушали, то грехът ще е за него. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.