Дрямката настройва емоциите, възстановява имунната система и регулира апетита
Как се отразяват кофеинът, алкохолът и сънотворните
Мнозина от нас смятат съня за загуба на време, необходимо зло. За други е средство за презареждане. За трети сънят е мистерия...
Синтезирайки десетилетия изследвания и клинични практики, Уокър доказва, че спането е не просто необходимост, а най-добрият ресурс, с който разполага човекът. Сънят усилва когнитивните ни умения - за учене, помнене и вземане на логични решения.
Той настройва емоциите, възстановява имунната система, настройва фино метаболизма и регулира апетита ни. Сънуването смекчава болезнените спомени и създава пространство на виртуална реалност, в което мозъкът смесва стари и нови знания, пробуждайки креативността ни.
Уокър дава отговор на важни въпроси относно съня: как му се отразяват кофеинът, алкохолът и сънотворните? Защо моделът ни на спане се променя с годините? Как да впрегнем съня, за да подобрим ученето, настроението и енергийните си нива; да регулираме хормоните, да предотвратим рака, болестта на Алцхаймер и диабета? Благодарение на съня можем да забавим стареенето, да увеличим дълголетието и да повишим ефективността, успеха и продуктивността на бизнеса си.
Откъс
Недоспиването увеличава двойно риска от рак
Колкото по-малко спите, толкова по-кратко ще живеете
Мислите ли, че сте си набавили достатъчно сън миналата седмица? Спомняте ли си последния път, когато се събудихте без звъна на будилника, чувствахте се освежени и не се нуждаехте от кофеин? Ако отговорът и на двата въпроса е “не”, не сте единствените. Две трети от зрелите хора във всички развити страни не успяват да си набавят препоръчителните осем часа нощен сън (Световната здравна организация и Националната фондация за съня определят, че зрелите хора се нуждаят от 8-часов нощен сън). Съмнявам се да сте изненадани от този факт, но може да се изненадате от последиците.
Ако редовно спите под 6-7 часа на нощ, това срива имунната ви система и увеличава над два пъти риска да развиете рак. Недостатъчният сън е основен фактор в начина ви на живот, определящ дали ще развиете болестта на Алцхаймер. Недостатъчният сън - дори само в продължение на една седмица - обърква нивата на кръвната захар толкова сериозно, че може да ви класифицират като преддиабетик. Малкото сън увеличава вероятността коронарните ви артерии да се запушат и да станат крехки, което би ви пратило по пътя на сърдечносъдовите заболявания, инсулта и конгестивната сърдечна недостатъчност.
В съответствие с пророческата мъдрост на Шарлот Бронте, че “неспокойният ум е неудобна възглавница”, нарушенията на съня утежняват допълнително всички важни психичнизаболявания, включително депресията, тревожността и склонността към самоубийство. Може би сте забелязали и че имате желание да ядете повече, когато сте уморени? Това не е съвпадение. Твърде малкото сън увеличава концентрацията на хормон, който ви кара да усещате глад, като същевременно потиска друг хормон, който иначе би ви сигнализирал, че сте се заситили. Иска ви се да ядете още, въпреки че сте се нахранили. Това е доказана рецепта за наддаване на тегло както при лишените от сън възрастни, така и при децата. Още по-лошото е, че когато решите да спазвате диета, но не се наспивате достатъчно, тя е напразна, защото по-голямата част от свалените килограми ще са от немазна телесна маса, а не от мазнини. Сумирайте изброените здравни последици и ще ви стане по-лесно да приемете една доказана взаимовръзка: колкото по-малко спите, толкова по-кратко ще живеете. По тази причина старата максима “Ще спя, като умра” е неадекватна. Ако възприемете тази настройка, ще умрете по-рано, а качеството на вашия (по-кратък) живот ще е по-лошо. Ластикът на недоспиването може да се разтегне само донякъде, преди да се скъса. За съжаление, човешките същества са на практика единственият вид, който умишлено се лишава от сън без някаква смислена полза от това. Всеки компонент от благосъстоянието ни и безброй нишки от социалната тъкан се разпадат поради твърде високата цена, която плащаме за пренебрегването на съня: висока в човешки и във финансов аспект. При това до такава степен, че Световната здравна организация (СЗО) вече е обявила недоспиването за епидемия в индустрилизираните държави. A не е съвпадение, че страните, в които времето за сън е намаляло най-драматично през последния век - като САЩ, Великобритания, Япония, Южна Корея и още няколко в Западна Европа, - са също и тези, които страдат от най-голям ръст на споменатите по-горе физически заболявания и умствени разстройства.