Задава ли се нов политически проект?

Единственото възможно решение за президента е нова партия, начело на която да застане лично той

Радев много отдавна забрави изначалната си функция, правейки и политически коментари, предприемайки и спорни действия, и разединяващи нацията изказвания

Президентът Румен Радев отново доказа амбициите си, касаещи създаването на нов политически проект, заявявайки, че появата на алтернатива е неизбежна.

Изказването му идва в отговор на Делян Пеевски, който го обвини в чудовищна корупция, далавери на секретаря му Николай Копринков и бизнесмена Сотир Ушев, който е от най-близкия кръг на президента, а името му е замесено в слухове за отчисленията от различни сектори при управлението на Радев, както и че президентът се крие в креслото си зад пълния си имунитет. Депутатът стигна и по-далеч, директно наричайки Радев мистър Кеш.

Доста преди думите на Пеевски, БСП бяха тези, които внесоха в прокуратурата сигнали за корупция в служебния кабинет на президента, като конфронтацията по линията Корнелия Нинова - Румен Радев не е от вчера и периодично се разгаря с нови сили.

И ако действията на Пеевски и БСП биха могли да се свържат и с притеснения относно нов политически проект, на и начело с Радев, няма как по този начин да бъдат тълкувани думите на бившия служебен премиер Стефан Янев, който също призна, че Копринков е опитвал „да прави някакви неща зад гърба му“, по-точно, пробвал е да упражнява влияние при вземане на решения.

Тук отново стигаме и до ролята на прокуратурата, която едва преди броени дни се задейства и от петък проверява има ли при нея стари преписки и дела срещу хора от обкръжението на Радев. Към момента вече е определен и наблюдаващ прокурор, който да прецени дали да призове на разпит лидера на парламентарната група на ДПС, който пък призова държавното обвинение да каже държи ли дела, свързани с Радев или негови съветници, на трупчета.

Дали и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов се опасява, че може да последва участта на предшественика си Иван Гешев, който предизвика вълна от недоволство срещу себе си след проведената в президентството акция на обвинението през 2020 г., и именно която акция беше една от причините за протестите срещу него и правителството на Бойко Борисов, е доста логична вероятност.

Именно тогава на политическата сцена стъпиха и ПП, които са считани за проект на Радев, създаден и утвърден от него като алтернатива на ГЕРБ, Борисов, а дори и на Гешев.

Тогава президентът много умело използва нахлуването в институцията, за да затвърди позициите си, а като допълнителен бонус нанесе удар срещу основните си опоненти към онзи момент - главният прокурор и лидерът на най-голямата политическа партия. Разбира се, последвалите събития и конфликта му с ПП, Кирил Петков и Асен Василев той не успя да предвиди, което всъщност води и до сегашните му изказвания за нов проект, но с тази разлика, че надали Радев вече би рискувал да застане зад някой, който впоследствие да се обърне срещу него. Затова единственото възможно решение за президента е нова партия, начело на която да застане лично той.

Моментът е много по-подходящ от 2020 г., когато амбициите на Радев бяха основно свързани с втори мандат, а вече това не стои на дневен ред пред него. Не по-малко съществен е и фактът, че тогава, макар и подложени на редица критики, Борисов и ГЕРБ нямаха реална алтернатива. Към момента ситуацията е по-различна - техни избиратели са разочаровани от сглобката с ПП и ДБ, от своя страна редица симпатизанти на самообявилите се за „Добри сили“ също са отвратени от поредната, уж декларирана дълги години като невъзможна, колаборация с ГЕРБ и ДПС, а пък БСП продължават да не намират път към нови поддръжници, губейки все повече и от настоящите си, което неминуемо отваря път към създаването на нов политически проект.

Макар до 2027 г., когато трябва да свърши мандатът му, ще изтече много вода и политическите реалности може да са съвсем различни, това не пречи на Радев отсега да подготвя своето вероятно бъдещо поприще. Че той отдавна има амбиции за доста повече власт, отколкото би могла да му предостави президентската институция, се видя и по време на служебните му кабинети.

Още повече, че става все по-възможен и често коментиран импийчмънт, който даже тези дни беше прогнозиран от зам.-председателят на БСП Георги Свиленски. А почти година по-рано за това заговори и лидерът на ДСБ Атанас Атанасов. Макар и тълкувателно решение на Конституционния съд отпреди 4 години по-скоро да навежда на мисълта, че това е сравнително невъзможно на практика, за самото задействане на процедурата се изискват подписите на 60 депутати, които към този момент със сигурност лесно ще се съберат.

За да бъде вече признат в държавна измяна или нарушение на Конституцията, ще са необходими много повече - 160 депутати, както и крайното решение на КС. Но дори и почти невероятно да се финализира тази процедура, тук не бива да забравяме, че ако въобще се стигне до подобни действия, президентската институция ще претърпи (поредното) сериозно уронване на имиджа си, което ще дискредитира както нея, така и персонално Радев.

Такива действия сами по себе си биха предизвикали настоящият президент да контраатакува, а какво по удобно оправдание за доброволно оттегляне от позицията, обяснено от него с действия в името на народа и запазването на гражданския мир. Примерно. По този начин той ще запази хем репутацията си, хем ще се покаже като национално отговорен политик, който доброволно сдава властта - нещо почти непознато в нашата история, хем ще си отвори широко пътя към вероятния си политически проект, осигурявайки си още по-голяма подкрепа от поддръжниците и негласуващите се поради всеобщото си разочарование гласоподаватели.

Румен Радев още преди четири години опита да концентрира цялата власт в центъра на вдигнатия си юмрук, като без никакво съмнение в началото му се получи отлично. Той получаваше овации и подкрепа както от традиционното ляво, така и от неолибералното, зовящо себе си дясно, а най-вече от обикновените хора. Радев умело дирижира протестите, с което си поведение още тогава компрометира институцията, но в онези месеци тълпата беше мобилизирана и заета да громи други врагове, неосъзнавайки, че след не много дълго, действията на президента ще нанесат щети както на парламентаризма, така и на целия ни политически живот. Последствията ги виждаме и към днешна дата...

Той беше диригент на протестите, впоследствие беше архитект на новата партия, беше и в ролята на трамплин - доброволен - за амбициите на „спасителите“, които влетяха в политиката ни през парадния вход, именно благодарение на него.

Действията му наистина отиваха повече на партийно обвързана фигура, на лидер на партия, отколкото на фигурата-обединител, каквато би трябвало да е тази на президента. Разбира се, заслугата за това не е само негова - започвайки от първоначалната подкрепа на БСП, минавайки през поощрението от ПП и ДБ, стигайки дори до неможещите ни политици, които с липсата си на управленчески капацитет в различни периоди му предоставяха властта чрез служебните кабинети, а и към момента - с компрометираните си действия наливат вода в мелницата му, генерирайки постоянен трафик на негови активности.

Радев много отдавна забрави изначалната си функция, правейки и политически коментари, предприемайки и спорни действия, и разединяващи нацията изказвания. Резонно въпросът вече не е дали, а кога той ще предприеме по-конкретни действия, които да декларират категорично отколешната му амбиция за негов политически проект.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Виктория Георгиева

Този уебсайт използва "бисквитки"