Броят на разселените лица, мигрантите и бежанците към момента вече е рекорден - 120 милиона души
Гласоподавателите и гражданите на ЕС искат намаляване на незаконната миграция и по-силна политика за връщане на мигрантите
Според официални позиции, достъпни на сайта на Европейския парламент, европейска имиграционна политика, основана на солидарност, е ключова цел за Европейския съюз (ЕС). Имиграционната политика има за цел да установи балансиран подход за управлението на законната имиграция и борбата срещу незаконната имиграция. Броят на разселените лица, мигрантите и бежанците към момента вече е рекорден - 120 милиона души, а европейските граждани не са доволни от настоящата ситуация в областта на миграцията. Гласоподавателите и гражданите на ЕС искат намаляване на незаконната миграция, по-силна политика за връщане на мигрантите и разумна политика по отношение на трудовата миграция. Този извод може да бъде направен от парламентарните избори в Нидерландия, Франция и Австрия и от изборите в три провинции на Германия. Може да бъде обобщено, че около 1/3 от избирателите подкрепят политически партии, които извеждат миграционната политика като основен национален проблем.
ЕС съгласно членове 79 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) има следните правомощия относно имиграционната политика – законна миграция, интеграция, борба срещу незаконната миграция и споразумения за обратно приемане. ЕС има правомощието да определя условията за влизане и законно пребиваване в държава членка, включително с цел събиране на семейството, приложими за граждани на държави извън ЕС. Държавите членки си запазват правото да определят квоти за прием на търсещи работа лица от държави извън ЕС.
ЕС може да предоставя стимули и подкрепа за мерките, предприети от държавите членки за насърчаване на интеграцията на законно пребиваващите на тяхна територия граждани от държави извън ЕС. Независимо от това, няма предвидени разпоредби за хармонизирането на правните разпоредби и законодателства на държавите членки. От ЕС се очаква да предотвратява и намалява незаконната имиграция, по-специално чрез провеждането на ефективна политика за връщане, при зачитане на основните права на мигрантите. Съюзът разполага с компетентност да сключва споразумения с държави извън ЕС за обратно приемане в страната на произход или страната, от която идват, на граждани на държави извън ЕС, които в момента не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, присъствие или пребиваване в една от държавите членки.
Темата за връщането на нелегални мигранти, която диктуваше дневния ред на приключилия на 17 октомври Европейски съвет в Брюксел, бе продължена и от Европейския парламент на пленарната му сесия в Страсбург на 22 октомври. Евродепутатите обсъдиха правила за връщане на хора без законно право на престой на територията на ЕС.
Още през юли 2024 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви пред Европейския парламент (ЕП), че е необходима допълнителна работа по общ подход към връщането, който да бъде изготвен под отговорността на бъдещия еврокомисар по вътрешните работи и миграцията. Тъй като не беше постигнато споразумение по актуализация на предложението за директива за връщането от 2018 г., има очаквания евродепутатите да обсъдят както да подобрят съществуващите правила и тяхното прилагане, за да се увеличи процентът на връщане на онези граждани на трети държави, които нямат право да останат в ЕС, така и да не се стига до пълен контрол при преминаване на вътрешни за ЕС граници. Значението на сътрудничеството на ЕС с трети държави, включително по отношение на обратното приемане на техни граждани, ще се повишава все повече.
Към тези обстоятелства може да бъде добавен британският план за изпращане на кандидати за убежище в Руанда, който вече беше отхвърлен във Великобритания.
Дебатите се провеждат в момент, когато ЕС и неговите държави членки се подготвят да прилагат Пакта за миграцията и убежището. Към основният въпрос има и допълнителни обстоятелства - план на полския министър-председател Д. Туск да позволи правото на искане на убежище да бъде временно преустановено в определени случаи, италианската програма за изпращане на спасени в морето кандидати за убежище в центрове в Албания, докато очакват решение по молбите си, граничен контрол между държави членки на ЕС в Шенгенското пространство.
На този фон има и други събития относно миграцията, които ще допринесат за посоката на развитие на дебата по темата. Във Виена се събра (Виенска) конференция по миграцията, организирана от базирания в австрийската столица мозъчен тръст Международен център за развитие на миграционната политика. На двудневната (22 и 23 октомври) среща министри от различни държави и висши представители на ЕС и ООН, търсят решения на проблема с миграцията, защото „задачата ще стане още по-трудна“ (генерален директор на центъра Михаел Шпинделегер).
Политиката в областта на миграцията трябва да се основава, от една страна, на защитата на правата на човека и на силни партньорства между всички държави, и от друга, на зачитане на националните интереси на отделните държави и на техните граждани. „Понякога изглежда, че трябва да се направи невъзможното, за да се изпълнят всички тези очаквания“, казва ръководителят на Международния център за развитие на миграционната политика.
На 22 октомври в Комарно (Словакия) се срещнаха премиерите Фицо (Словакия) и Орбан (Унгария) със сръбския президент Вучич. Темата отново е … миграция. „Европейският съюз не се нуждае от преразпределяне на мигранти или от налагане на задължителни квоти, а от въвеждане на мерки в сътрудничество с държавите, които искат заедно да защитават външните граници на обединението“, заяви Фицо.
От дистанцията на времето може да се каже, че страните от Вишеградската четворка (не се събират вече, защото в Полша конюнктурата се промени) се оказаха прави, когато в началото на голямата мигрантска криза (2013-2015) поддържаха, че основата на борбата срещу нелегалната миграция е защитата на външните граници на ЕС. Тогава позицията им беше, че Съюзът не се нуждае от преразпределяне на мигранти или въвеждане на задължителни квоти, а от въвеждане на мерки в сътрудничество със страните, които искат заедно да защитават вътрешните си граници. Такива гласове се чуват вече не само в Германия, но и в целия ЕС.
Каква е позицията на България? На 14.05.2024 г. Съветът прие Пакта на ЕС за миграцията и убежището. Ние нямахме публично позиция по него, т.е. били сме „за“. В едно изречение реформата на миграционната политика на ЕС се свежда до разбирането, че лицата, търсещи убежище, следва да бъдат третирани еднакво в цяла Европа и ЕС ще работи за това. Пактът влиза в сила през 2026 г., но вече е подлаган на критики.
В момента по данни на служебния министър-председател има трикратно увеличение на задържаните мигранти във вътрешността на страната, незаконни преминали границата на държавата. Това не е добър знак за охраната на границата, но г-н Главчев се надява тези наши усилия да бъдат отчетени от ЕС и констатира, че „трябва да се пазят външните ни граници“. И допълва че „това, което правим ние, [е] благодарение на Турция“.
Българските надежди за Шенген е много вероятно да бъдат попарени от г-н Магнус Брунер, който е австрийският кандидат за европейски комисар и то по … вътрешните работи и миграцията. От него очакваме да придвижи напред досието „Шенген“ за България и Румъния (по думите на Лена Шилинг).
На 23 октомври доц. Наталия Киселова представи своята книга „Живата Конституция“, в която са включени и част от статиите й във вестник „Труд“ през последните 2 години.