Не стъпи ли веригата на дадена територия, не се счита за превзета
Бронираните чудовища и днес са в основата на всяка мощна армия по света
Няма спор, че войните значително се промениха през последните десетилетия, тъй като повечето тактически цели се достигат чрез авиация и точни оръжия. Например със самонасочващи се и направлявани ракети. Експертите от различни страни нямат единно мнение, дали е достатъчно дадена армия да притежава само високоточни оръжия, дори и да са най-модерни и ефективни, за да постигне стратегическата цел - разгром и победа над противника. Едва ли само това е единствено и достатъчно условие. Оказва се че старото правило - не стъпи ли крака на пехотинеца или веригата на танка на дадена територия, те не се счита за превзета, и днес е актуално. Това показва и опитът от войната в Сирия.
След ударите на авиацията и ракетните залпове, срещу Ислямска държава тръгваха в настъпление танковите и механизираните пехотни части. Именно сирийската война доказа, че без значение колко големи и важни цели са постигнати с помощта на бомбардировачи и ракети “Калибър”, победа не може да бъде постигната без намесата на наземни войски. Във втората иракска война на САЩ Саддам Хюсеин бе свален от власт чак когато танковите колони нагазиха в иракските пустини.
Все още се счита, че танковете ще останат едно от основните оръжия в съвременната война. Защото едва след като се завоюва и задържи стратегическа позиция, може да се говори за успех на операцията. Причината е разбираема- бронираните средства са единственото оръжие, което дава възможност на армията да получи незабавна защита от вражески войски. Неслучайно и в момента танковете са в основата на всички мощни армии по света.
„Ейбрамс“ се бие в „Пустинна буря“
Гордостта на американската оръжейна индустрия M1 “Еймбрамс” е създадена през 70-те години и влиза на въоръжение в САЩ през 1980 г. Актуалната версия на танка е М1А2SEP, която тежи 63 тона. Американският танк, за разлика от повечето съвременни танкове, се задвижва от газотурбинен двигател с мощност от 1100 kW. Бронята е композитна, в състава ? има обеднен уран за засилване на здравината.
“Ейбрамс” влиза в бой за първи при операция “Пустинна буря”, където се оказва несравнимо по-добър от остарелите иракски танкове, съветско производство. Втората Иракска война се оказва по-тежка за машината, тъй като тя е принудена да се сражава срещу бунтовници в градски условия, където страда от импровизирани взривни устройства и стрелба в слабо защитените ? части. Така част от наличните танкове от този тип преминават през модернизация наречена Tank Urban Survival Kit (TUSK). Днес M1 “Ейбрамс”се намира на въоръжение в САЩ, Саудитска арабия, Кувейт, Ирак, Египет и Австралия. Танкът е въоръжен със 120 мм гладкоцевно оръдие и 12,7 мм картечница, като могат да се монтират още две. По пресечен терен развива скорост от 48 км/ч. С едно зареждане изминава до 450 км. по шосе.
Русия вади един от най-мощните в света – Т-90МС
Новата версия на Т-90 стана не само по-силна, но и по-комфортна – конструкторите са снабдили танка с автоматична скоростна кутия. Екипажът има повече свободно място, разполага и с два климатика. Счита се, че този танк може да конкурира кръст на програмата по разработване на основен боен танк от ново поколение “Армата”.
Немският „Леопард“ унищожава врага от 5 км
Създаден е през 70-те години и става стандарт за това какво може да се очаква от един съвременен танк. Конструкцията преминава през осем обновявания през годините. Най-съвременната версия е “Леопард” 2A7+, която е оптимизирана за нискоинтензивни конфликти и за пълномащабни войни.
Полша връща съветските Т-72 на въоръжение
Експертът в сферата на отбраната Войцех Лучак счита, че решението за връщане в строя на танковете Т-72 е свързано с увеличение на числеността на армията. “Полша реши да създаде нова тежка дивизия и увеличение потенциала на механизираните войски на източния фланг на страната. Няма друга възможност, освен бързо и относително евтино да оборудваме с танкове новата бронетанкова бригада”, смята той.
С „Черна нощ“ Великобритания отговаря на „Армата“
В началото на октомври британският военнопромишлен концерн BAE Systems представи прототип на „Черна нощ” - евентуална версия на обновения Challenger 2. Разработчиците планират да подобрят бойните му качества с помощта на система за нощно виждане и инсталирането на нов защитен комплекс, който ще разпознава и ликвидира противотанковите ракети, заплашващи машината. Все още обаче не се планира създаването на ново оръжие за танка.
През 2016 г. на изложението Eurosatory концернът Rheinmetall представи по-мощно оръдие с калибър 130 мм, но има опасения, че оръдие с дължина повече от шест метра няма да се побере в кулата на Challenger 2. Така че за създаването на достоен съперник на „Армата” на западните страни ще им е необходимо време, смятат в Алианса.
Китай изпитва самоуправляващи се танкове
Освен това Китай се похвали и с изпитaния нa бoйнaтa мaшинa зa пexoтaтa VN 18, ?oятo ce cмятa зa нaй-бъpзия тaн? - aмфибия в cвeтa. Той ce движи пo cyшa cъс 65 км/ч, a по вода – с 30 км/ч. А aмepикaнcкитe и pycкитe aнaлoзи paзвивaт във вoдa пoд 20 км/ч.
Щяхме да произвеждаме наши танкове
Малцина знаят, че България е била на крачка да произвежда собствени танкове. В бившия военен научно-технически институт се е работело върху проект за наш лек плаващ танк. В Радомир се намираше Комбинатът за тежко машиностроене “Червена могила”. Това бе супермодерен завод с японска и германска технология. Той можеше да произвежда оръдия, калибър над 100 мм. Имаше и огромен цех за сглобяване на бойни машини. Предвиждаше се именно там да бъде произведен и българският танк. Броня пък се правеше на няколко места у нас - в металургичния комбинат в Перник, във военно-ремонтния завод “Хан Крум” в Търговище, а и в завода “Бета” в Червен бряг, където от конвейера слизаха първите бронирани машини, родно производство. Идеята била българският танк да бъде лек, плаващ, с мощно въоръжение. Предвиждало се е двигателят да е с мощност около 600 к.с. Ориентацията била да е шведски. Танкът е щял да тежи 18 тона, екипаж 3 души. По суша да развива скорост от 60 м/ч., а по вода- 6 км/ч. Да е въоръжен с оръдие калибър 100 мм, а бронята да е “стелт” (трудно откриваема). Планът бил одобрен на най-високо държавно равнище, но събитията на 10 ноември 1989г. го провалили.