700 000 юристи ще учат право но ЕС
Европейският съюз е общност, основана на ценности като човешки и граждански права и върховенство на закона. За да преобладават тези ценности, се нуждаем от силно, независимо и ефективно правосъдие, основано на много добро познаване на европейската и на националните правни системи. И въпреки, че правните системи на държавите членки се различават, Европейското право трябва да се прилага и уважава по един и същ начин в целия ЕС. Обучението на професионалистите в сферата на правосъдието относно правото на ЕС е от съществено значение за гарантиране на правилното и съгласувано прилагане на правото на ЕС и гладкото трансгранично съдебно производство. В този контекст обучението на съдии, прокурори, съдебни служители, съдебни изпълнители, адвокати, нотариуси, служители в затворите, пробационни служители, медиатори, юристи и техните обучители, относно правото на ЕС е от съществено значение.
През 2011 г. Европейската комисия прие дългосрочна стратегия за европейско съдебно обучение, която постави конкретни цели за обучение на професионалисти в сферата на правосъдието до 2020 г. Целта е да предостави възможност на 700 000 души, работещи в сферата на правосъдието, т.е. половината от работещите в тази сфера в Европейския съюз, да участват в дейности по линията на европейското съдебно обучение до 2020 г. посредством използването на всички налични средства на местно, национално и европейско равнище. Вече 6 годишни доклада бяха представени от Европейската комисия за развитието на съдебното обучение в ЕС. През 2016 г. повече от 143 000 практикуващи юристи са получили обучение по законодателството на ЕС или по международен закон на друга държава-членка. Постигнат е голям напредък, тъй като се очаква целта за 2020 г. да бъде постигната дори надмината още през тази година.
Успехът на пространството на правосъдие на ЕС зависи от ефективната роля на съдилищата на ЕС като „общи съдилища“ за защита на правото на ЕС. Прокурорите и съдиите се ползват с предимство при осъществяване на тези и обучения, но Европейското съдебно обучение е от значение за всички практикуващи юристи, защото от всички тях може да зависи прилагането на правото на Европейския съюз. От данните за 2016 г. е видно, че 42,93% (34794) от всички съдии, работещи в ответните държави-членки участват в дейности за непрекъснато обучение по правото на ЕС, 33.43% (10100) от всички прокурори, работещи в съответните държави-членки, 5,74% (42967) от всички адвокати на частна практика в съответните държави-членки и 28.84% (7242) от всички нотариуси, практикуващи в съответните държави-членки.
Цифрите за България обаче са различни, най-вече що се отнася до дейности по непрекъснато обучението по право на ЕС на нотариусите и адвокатите. Докато около 30% съдии и 20 % прокурори са минали такова обучение, то при нотариусите и адвокатите този процент е близък до нулата.
Важно е адвокатите и нотариусите, които според статистиката участват по-слабо, да бъдат запознати с европейските правни норми, тъй като те са първите, които могат да се сблъскат с трансгранични казуси, преди те още да са стигнали до съдията. Като тук визирам например процедурите по искове с малък материален интерес. В проучване на Европейския парламент относно обсъжданата преди две години реформа на тази процедура става ясно, че тази толкова полезна и спестяваща средства на гражданите процедура е приложена само в един единствен случай в България, а прилагането в други държави членки не е много повече. Всичко това се дължи на липсата на информация и познания, както от страна на юристите, но също и от страна на гражданите.
Работата на Европейската мрежа за съдебно обучение, както и на националните органи за обучение, какъвто в България е Националният институт на правосъдието, имат основна роля в успеха за постигането на поставените от Европейската комисия цели.
През 2016 г. Европейската мрежа за съдебно обучение прие 9 принципа, като тяхното прилагане осигурява обща основа и рамка за европейските съдебни институции и институциите за съдебна подготовка. Принципите са посветени на въпроси като правото на съдебно обучение в работно време, отговорността да се предоставят необходимите ресурси, задължителното обучение при започване на кариерата и включването на техники и на въпроси, които не са от юридически характер, сред темите за обучение.
Въвеждането на общи принципи в обучението на практикуващите юристи ще доведе до повече доверие и разбиране между тях и ще гарантира спазването на правата на гражданите и дружествата по ясен и последователен начин.
Взаимното доверие обаче е сложно понятие и много фактори играят роля за изграждане на това доверие, като например съдебно образование, трансгранично съдебно сътрудничество и обмен на опит и на най-добри практики между съдиите. От чисто юридическа гледна точка взаимното доверие предполага, на базово равнище, че националните съдебни системи в Съюза възприемат взаимно своите процесуални правила – както в правната теория, така и в практиката – като гарантиращи справедливо гражданско производство.
Следователно, разработването на системни, минимални стандарти за гражданското производство на Съюза би довело до повишаване на взаимното доверие между съдебните системи на държавите членки и би осигурило общ баланс на основните процесуални права по граждански дела, като създаде чувство за справедливост, сигурност и предвидимост в целия Съюз.
Нужно е доверие между магистратите в съюза
През юни 2017 г. Европейският парламент прие мой доклад относно създаването на Общи минимални стандарти в гражданското производство. В доклада се отбелязва, че правилният път напред се състои в изработването на кодифицирани, минимални стандарти на гражданския процес в ЕС под формата на всеобхватна хоризонтална директива. Това би довело до увеличаване на взаимното доверие между съдебните системи на ЕС и ще гарантира обши за ЕС балансирани основни процесуални права за граждански дела.