Поглед към най-съществените принципи
Стремеж за максимални успехи
Никога да не се стреля напосоки, наслука
Започне ли разгарът на ловния сезон, опасностите от произшествия нарастват. Това се дължи на активността на ловците, на стремежа им да имат максимални успехи, на вътрешния им глас, който ги кара да бъдат винаги своего рода победители...
Най-важни са действията на хората по време на лов. Нека обърнем внимание и даже да повторим някои от най-съществените принципи:
- задължително пушката се носи в калъф, когато ловецът се придвижва към ловното поле
- зареждането става, след като са изминати най-малко двеста метра от населеното място
- когато оръжието се зарежда, да се обръща надолу
- на терена пушката се носи насочена нагоре или надолу
- при заемането на позиция се отива с празна пушка
- когато предстои да се премине някакво препятствие - трап, ограда, вада, най-добре е да се държи пушката празна, това действие може да става и след като е поставен предпазителят
- в никакъв случай да не се стреля над главите на другите ловци
- ако след натискане на спусъка се чуят шумове без изстрел, изчаква се спирането им -преждевременното отваряне на оръжието води до нещастия
- никога да не се доубива раненият дивеч с приклад, от сътресението на пушката може да се произведе изстрел от втората цев, който често пъти е фатален
- в никакъв случай да не се стреля с двете цеви едновременно
- след всяко едно или две гръмвания цевите се продухват
- трябва добре да се запомни - и сачмите, както и куршумите рикушират от твърди предмети
- никога да не се стреля напосоки, наслука
- след случайно падане пушката трябва да се разтвори и да се погледне в каналите на цевите й, изстрел от замърсени цеви почти неизбежно води до нещастия - цевите или се пръскат, или се раздуват
- след завършване на лова винаги да се проверяват цевите
- при отдих оръжието да се закачва или оставя отворено - да не се държи никога пълно
- ловците трябва да почиват на открито място, далече от висока растителност
Както е известно, ловците боравят с оръжие, което от някои гледни точки е по-опасно и от бойното. Затова не бива да си правим шеги на ловния терен. Нужна е осторожност при манипулирането с пушките, защото полето или гората не е, например, тенис корт - равен и опразнен.
Предпазливо и точно
Светипетровата риба се прокрадва към малките рибки, с които се храни, много бавно, предпазливо и точно, също като ловец, който се промъква към дивеча в открита местност. По време на тези маневри нейното плоско, извънредно тънко тяло несъмнено й помага тя да не бъде забелязана от жертвата си. Хищникът се опитва да потисне възбудата си и не изпуска от очи рибката. Когато се приближи на разстояние 5 - 10 см, той отваря грамадната си уста, подвижните челюсти се издават напред и малката рибка е изядена.
Рибата манта
Рибата манта често достига 6 метра на дължина, а теглото й надминава 4 тона. Мантата е живородна риба, която ражда само едно малко. Затова пък теглото на новороденото е 15 - 20 кг. Риболовците наричат мантата морски дявол. И не напразно - известни са случаи, когато огромната, уловена на въдицата манта изскачала от водата, падала върху рибарската лодка и я потопявала заедно с хората.
Опашките на китовете
Доста мощни са опашките на китовете. Опашката на кашалота е широка 5 м, а на гренландския кит - до 8 м. Тези огромни животни не биха имали полза от по-малки опашки. Опашките на китовете са разположени не вертикално, като при рибите, а хоризонтално. Това е обяснимо. Китовете дишат атмосферен въздух, а търсят храната си на голяма дълбочина - понякога на стотици метри. За изминаване на този дълъг път е нужно време и китът не бива да се бави, за да може да осигури храната си. Въпреки, че белият му дроб е много голям, запасът от въздух в него е ограничен и му стига за около половин час. Именно хоризонтално разположената опашка помага на кита бързо да се спуска надълбоко, да намери храна и навреме да се издигне на повърхността.
„Мореплаватели”
Отлични мореплаватели са морската костенурка биса и зелената морска костенурка. За техните редовни странствания се знае много малко или по-точно нищо не се знае. Известно е само, че напролет те напускат местата, където намират храна, и се насочват винаги към едни и същи плитчини. Там изкопават в пясъка дълбока дупка и снасят в нея кръглите си бели яйца. Колко далечни са тези пътешествия и дали костенурките имат свой ”утъпкан път” в океана - не се знае. Установено е само, че костенурките, откарани с кораби на големи разстояния, безпогрешно намират пътя за дома.