Защо Българската православна църква мълчи?

Един логичен въпрос няма своя отговор: в тези ужасяващи дни за украинския народ, след ежедневните покъртителни кадри с бягащи нещастни хора защо Българската православна църква е потънала в „дълбок размисъл”? Снишила се е и не смее да произнесе и дума за братоубиствената война, инициирана от съвременния Наполеон. Очевидно Светият синод представлява една фалшива автокефална Източноправославна църква, съобразяваща се с насоките от Москва. И все пак: Негово Светейшество патриарх Неофит I можеше да се прояви като защитник на християнските ценности, на Божиите заповеди, дори като абстрактен покровител на мъчениците и да отправи послание за мир... Пред Неделята на всеопрощението Неофит ни призова към молитва с думите: „Бог да прости за стореното, да приеме при Себе Си жертвите на войната, да прости, като човеколюбец, всички наши грехове, с които опетняваме Неговия образ, според който Той ни е създал...”.

Нищо конкретно като реална помощ или критика на „шефовете” в Москва. Митрополитите в 15-те епархии са заети само с усвояване на църковни имоти (продажби, замени, отдаване под наем – с други думи: нищо духовно, само материално!). 

Десетки организации и хиляди частни фирми и лица събират средства, храни, дрехи, предмети и приютяват влезлите на наша територия вече 60 000 украински майки и деца. Дали БПЦ изяви желание да настани бежанци от Украйна в празните манастири? Или да изгради палаткови лагери на своите обширни територии? Или да отвори сейфовете с натрупаните богатства? НЕ! Пълно мълчание... А можеха поне готвачите от магерниците да излязат извън манастирите и да приготвят безплатна храна, с която да посрещат на границата измъчените от страданията и бягството украинци. Но не, архиерей, епископи, свещеници из цялата страна са заети да обогатяват колекциите си от луксозни коли и златни предмети. 

Те не са Божии слуги на земята, а картоиграчи с мъката на обикновените българи, които плащат скъпо и прескъпо за погребения и панихиди. Дали свещенослужителите си задават въпроса, че днешното им безразличие към чадата на Православната църква на Украйна няма да бъде наказано със страшно възмездие именно към нас?

Това не е катастрофично предсказание, а твърде близка реалност. Ракетите на новия Нерон ще взривят прекрасните църкви в Киев, а след това твърде бързо ще кацнат и у нас... С очите си видях при моите три посещения в Украйна как този народ е поне два пъти по-силно вярващ от нас, смирен в очакванията си, благочестив и скромен. Сигурна съм, че и сега те се молят в бункерите и скривалищата, дори не се сещат да проклинат...

Но всички знаем: няма вечен живот, има вечни интереси и те нямат нищо общо с Исус Христос...

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Анжела Димчева

Този уебсайт използва "бисквитки"