Дано българите са разбрали, защо в Европа машинно гласуване няма
Оказа се, че българските избиратели лъжат. Лъжат последователно, систематично и даже с известна наслада. Разбира се, според съвременната демократична парадигма народът и в частност избирателите, винаги са прави. И когато лъжат, също са прави. И що така? Ами, така. Ако тази мантра за винаги правите избиратели е вярна, то избирателите в Германия на три пъти (31 юли и 6 ноември 1932 г. и 5 март 1933 г.) са били прави да си изберат по най-демократичен начин Адолф Хитлер за Фюрер с всички произлезли от този избор последствия за света и за тях самите в частност. Аз лично мисля, че избирателите не винаги са прави. Но независимо дали избирателите са прави, или не са прави, със сигурност демократичните избори са винаги справедливи. В смисъл, че когато избирателите си изберат някакви идиоти да ги управляват, то съвсем заслужено и справедливо тези именно идиоти започват и да ги управляват.
Че българските избиратели лъжат, стана кристално ясно на местните избори на 3 ноември 2019 г. За другите общини не знам, но избирателите в София и Пловдив определено лъгаха по време на екзит половете. Най-забележително лъгаха умно-красивите избиратели в София на втория тур на кметските избори, когато се сблъскаха кандидатката на ГЕРБ-СДС Йорданка Фандъкова и независимата кандидатка, подкрепена от БСП, Мая Манолова-Найденова. През целия ден на втория тур прогнозите бяха за победа на Фандъкова с разлика около 15%. За изненада на всички, разликата се оказа само 5% - нечувана грешка едновременно на всички агенции, които правиха екзит пол в столицата. Тогава умно-красивата част от софийските избиратели масово подкрепи Манолова-Найденова за кмет на София срещу Фандъкова, а червената част пък подкрепи кандидатите на ДСБ за районни кметове срещу тези на ГЕРБ. И защо така? Много просто, от омраза към ГЕРБ и в частност към Бойко Борисов. Тогава още се видя как се ражда невероятната доскоро коалиция на ляво консервативната БСП със зараждащата се либерална градска левица в лицето на ДСБ. Дето доскоро беше градска уж десница.
В това, че градските леви либерали от ДСБ гласуваха за ляво-консервативната кандидатка на БСП няма нищо лошо и нищо изненадващо. Смешното обаче беше, че същите тези леви либерали по онова време още се срамуваха. Неудобно някак им беше да гласуват за комунистите. И като ги питаха анкетьорите след вота за кого са гласували, те срамежливо лъжеха, че са гласували за Фандъкова. Няма как по друг начин да се обясни разлика от 10% между резултата от екзит пола и резултата от гласуването. Повтарям, няма как. Няма как всички агенции да сбъркат с 10%. Наистина, социологията не е математика, но някакви закони действат и там все пак.
Оттогава българските избиратели започнаха устойчиво и с вдъхновение да лъжат по време на всякакви социологически анкети преди избори и след това по време на екзит половете. За ужас на вече придобилата авторитет и уважение българска социологическа общност. На последните парламентарни избори прогнозите на социолозите даваха победа на ГЕРБ с няколко процента. След обявяване на официалните резултати обаче се оказа, че „Промяната“ има 8 депутата повече (от чужбина взеха само 1). Тук хипотезите са две. Първо, лъжите на умно-красивите по време на анкетите. И второ, настройката на машините за гласуване, на които народът нежно им вика „мадурки“. Аз лично нямам доказателства, че с машините у нас пряко се лъже, но оставам с дълбоки резерви относно честността на машинния вот. Остават, следователно, лъжите на избирателите в анкетите. Тук възможните причини също са две: срамът на умно-красивите от това, което се канят да направят, или вече са направили. И второ, желанието на избирателите да накажат лошите политолози и политици, които за тях очевидно са едно и също нещо.
Защо и колко лъжат българските умно-красиви избиратели? Ще разберем съвсем скоро, 2 октомври ей го къде е. И накрая най-важното, за което много хора вече сигнализират. Ако ЦИК отново, за трети път, не организира проверка на разписките от машините, това ще бъде явно бламиране на решението на Конституционния съд и повод за искане за касиране на изборите. При това не става въпрос за проверка някъде в далечното бъдеще, а в сроковете, предвидени за оспорване на изборните резултати. Иначе няма смисъл. Президентът на Републиката също трябва да вземе отношение по въпроса, въпреки необяснимата му любов към мадурките.
И още едни данни ни дава днес социологията, които вероятно са точни, защото там няма за какво толкова да се лъже. Тези данни са тревожни. Отново доста под 3 милиона души заявяват, че смятат да гласуват. Това означава, че отливът на повече от половин милион избиратели, който се дължи на масовото прилагане на мадурките, ще продължи. Това масово прилагане започна през месец юли миналата година. Дано за изминалите 14 месеца оттогава българите с поне малко мозък в главите си да са разбрали, защо в Европа машинно гласуване няма. Няма, бе. Няма.