След Тръмп все повече държави се присъединяват към критиките
Към критиките към Китай, заради ситуацията с коронавируса, се присъединяват нови държави. Сега не само Вашингтон, но и Лондон и Париж обвиняват Пекин в укриването на данни за новата болест. В медиите се появява все повече и повече информация за COVID-19, която има критично значение за държавите, които се борят с тази болест. Но на нивото на първите ръководители започват да звучат изявления за необходимостта от провеждане на разследване, за да се разбере как „китайският вирус“ се е разпространил по целия свят.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп беше един от първите световни лидери, които остро критикуваха Китай заради разпространението в световен мащаб на новата коронавирусна инфекция COVID-19. Още през март той каза, че Пекин крие реалната статистика на случаите на зараза на своята територия. Той не се поколеба да нарече вируса „китайски“ и по всякакъв начин даде да се разбере, че според него за пандемията е отговорен Китай.
Тогава подобни изявления послужиха само като повод за поредните обвинения към Тръмп в ксенофобия. През четирите години като президент той се утвърди като нетолерантен лидер по отношение на Китай, и разгърна мащабни търговски войни с Пекин. Но през последните дни реториката на Тръмп беше подхваната и от политици от други държави.
Например, в скорошно интервю за Financial Times, френският президент Еманюел Макрон заяви, че има „тъмни петна” в управлението на епидемията от страна на китайските власти. „Като се имат предвид тези различия и какво е Китай днес, който аз уважавам, но нека да не бъдем наивни и да не казваме, че те се справиха с епидемията много добре. Ние не знаем. Очевидно се е случило нещо, което ние не знаем“, каза френският лидер.
Британският временен премиер Доминик Рааб (преди Борис Джонсън да излезе от болница, бел. ред.) също се присъедини към критиката към Пекин. Според него Лондон вече няма да може да води бизнес с Китай „както обикновено“. Той смята, че на първо място международната общност трябва да проведе разследване и да установи как започна коронавируса, защо той не можа да бъде спрян по-рано и каква е ролята на китайското правителство в тези събития. Според него светът трябва да задава на Китай „трудни въпроси“, за да разбере истината.
Доналд Тръмп продължава да критикува Китай. Онзи ден той повтори, че Пекин крие реалната ситуация с пандемията и също намекна за бъдещ процес: „Много странни неща се случиха, ще има много разследвания и възнамеряваме да разберем. Този вирус пристигна от Китай, пострадаха 184 държави, и е много лошо. Трябва да разберем откъде възникна”.
Напоследък самият Пекин само засили недоверието на международната общност в своите изявления. На 17 април властите в китайския град Ухан, от който започва разпространението на коронавируса по света, обявиха, че са умрели повече хора, отколкото са съобщили по-рано. Властите твърдят, че не е имало умишлено укриване на данни. Това е прецизиране на данните и лекарите включиха в своите доклади и информацията за загиналите извън болниците.
В изявлението на китайските власти смущава неговата математическа точност: броят на жертвите се е увеличил точно с 1,5 с точност до човек: от 2 579 на 3 869.
Не е изненада, че американският президент веднага обърна внимание на това в своя Twitter: „Китай току-що обяви удвояване на броя на смъртните случаи от невидимата заплаха. Реалната цифра вероятно е много по-висока от тези данни и много по-висока от тази в САЩ, дори не можете да сравнява!".
Множеството медийни публикации също разпалват подозрения към Китай, хвърляйки светлина върху случилото се в Ухан. Например на 14 април в The Washington Post се появи статия, в която се посочва, че служители на американското посолство в Пекин преди две години са изразили съмнения за безопасността на лабораторията в Института по вирусология в Ухан. Според изданието те са изследвали само група от коронавируси.
На следващия ден в Bloomberg беше публикувана информация, че повече от половината от заразените носят коронавирус без симптоми, което прави предотвратяването и проследяването на епидемията изключително трудно. Тази информация противоречи на по-ранните изявления на Световната здравна организация (СЗО), че случаите на безсимптомни заболявания са редки и не допринасят значително за разпространението на инфекцията.
Но в най-голяма степен репутацията на китайските власти се срива от разказите на лекари и жителите на Ухан, които се сблъскаха с епидемията в самото й начало. Историята на 33-годишния лекар от централната болница на Ухан Ли Венлианг, който през декември пише на своите колеги в месинджера WeChat за огнище на болест, подобна на SARS, стана широко известна. Ли Венлианг беше задържан и предупреден за разпространение на невярна информация и всяване на паника. През февруари той почина от COVID-19.
Отделен фронт на информационна атака срещу Китай станаха връзките на Пекин с ръководството на СЗО. Ръководителят на организацията Тедрос Адхан Гебрейесус е родом от Етиопия, държава, чийто основен търговски партньор и инвеститор е Китай. Още по време на назначаването си Гебрейесус, който е без медицинско образование, бе подозиран, че има връзки с китайското правителство.
На официално ниво няма критика към ръководителя на СЗО. Но Тръмп обаче осъжда самата организация при всяка възможност. Основното обвинение е, че работи за Китай. По-специално Тръмп е възмутен от призива на СЗО да не се поддава на ксенофобията и да не затваря границите с Китай. И също така и за първоначалния отказ да признае, че този коронавирус се предава от хората.
Хронологията на събитията не е от полза за Пекин и СЗО.
Най-голямото медицинско списание в света, Lancet, публикува статия за новото заболяване в Ухан, Китай на 6 декември. Още тогава лекарите говориха за възможността за предаване на вируса от човек на човек. В края на декември тази информация беше изпратена до СЗО и на официално ниво, от правителството на Тайван. Организацията обаче не реагира на писмото на намиращия се в в конфликт с Пекин Тайпе.
На 31 декември обаче самият Китай съобщи на СЗО за болестта. От този момент нататък организацията започна да наблюдава развитието на събитията. Много страни по света започнаха да евакуират своите граждани от Ухан и през януари пет милиона души успяха да напуснат града.
На 22 януари Гебрейесус похвали правителството на КНР за усилията му в борбата с огнището. Той настоя, че другите страни не трябва да затварят границите. Но на следващия ден Ухан беше напълно затворен за света и бе под карантина.
От действията на СЗО вече има сериозни последствия за организацията. САЩ - най-големият донор, спря финансирането до приключване на разследването. Как резултатите от това разследване ще се отразят на отношенията на западните държави с Китай, все още е открит въпрос.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)