Ангажиментите на премиера са най-вече към олигарха Иво Прокопиев
Кирил Петков има 9 милиарда и една причини да не може да се погледне в огледалото
Оставаме, оставаме... Едно време с този рефрен завърши „Оркестър без име“. С този рефрен най-вероятно ще приключи и неуспешното управление на един олигархичен кръг, завладял власт и държава в отровна прегръдка.
Сряда, 8 юни. Денят е горещ, а въздухът носи мириса на предстояща буря. И тя не закъснява. Някъде между проливния потоп, удавил половин Западна България, се разразява друга – много по-страшна буря – политическа. Сглобената по модела, наречен от математика проф. Михаил Константинов „орел, рак, щука и охлюв“, коалиция се разпадна.
Публично, с взаимни обвинения за корупция и един лош привкус на олигархична подлост. Защото дори напускането на един от коалиционните партньори във властта – ИТН, да шокира премиерът-слънце със звучния прякор Просто Киро, той отказва да пусне кокала. И да си тръгне с чест, като междувременно отърве държавата и гражданите й от безхаберното си управление, запратило България към бездната.
Той обаче не може. Както преди няколко години Лозан Панов не можеше да напусне поста на шеф на Върховния касационен съд, за да престане да подритва конституционното задължение да е партийно независим и честно да се впусне в политиката, която толкова много го влечеше. И двамата имат една и съща причина да припяват гузно: „Оставаме...“. И тя се казва Иво Прокопиев.
Медийният монополист и енергиен олигарх си има едно любимо занимание – да инсталира свои пешки по върховете на властта и докато те не изпълнят поетите ангажименти към него, напускане няма.
Затова и Панов дълго клеча на поста шеф на ВКС, докато обслужи всички мераци на боса си. Затова и Просто Киро няма друг ход, освен да обявява „правителство на малцинството“. 9 милиарда и една причини не му позволяват друг избор. За да сме по-точни - 9 милиарда финикийски и една персонална – поети ангажименти към олигарха, инсталирал го на кормилото на държавата, които сега Петков трябва да ги изпълнява. А междувременно да хвърля и прах в очите на хората.
Така, в напудрено интервю пред bTV, което Петков даде буквално минути след като усети върху себе си звучния шамар на доскорошния си коалиционен партньор, премиерът-слънце заяви с апломб, че нямало да може да се прибере у дома и да се погледне в огледалото.
Защо? Защото - видиш ли, ако се коалирал с някоя от опозиционните формации – например с третата по големина в парламента ДПС, щял да намрази физиономията си, твърди премиерът. Имал морал и не му отивало да работи с „Делян Пеевски, който е с „Магнитски“, мрънка още Просто Киро в ефир. Дали? Нека видим каква е истината.
Първо – Пеевски не е с „Магнитски“. Санкциите срещу него бяха наложени от САЩ след върволица от лъжливи доноси от страна на Прокопиев и кохортата му. А сега депутатът ги обжалва пред американски съд. Което означава, че наближава моментът, в който зад Океана ще разберат, че са били подведени от каолинов олигарх с къси крака, дълъг нос и розови бузи.
Който – по стара своя традиция, е успял да пришие на друг собствените си грехове. Но и това няма да е вечно така.
Да не говорим, че нито една от опозиционните формации не е дала и един признак, че е готова да помага на това олигархично управление, което освен да изпълнява капризите на Прокопиев, с нищо друго не се занимава. Не само, ами в четвъртък зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев бе категоричен, че кабинетът на „подмяната“ трябва да си ходи, защото е вреден за страната и най-некадърният за последните 30 години.
Трето, но не и по-важност - Петков има 9 милиарда и една причини отчаяно да избягва да се погледне в огледалото и още по-отчаяно да се вкопчва във властта. И нито една от тях не е назованата от самия него. Точно обратно – желанието на каолиновия крал да смачка опозиционния депутат и цялото ДПС са в основата на Простокировото управление.
От години Прокопиев има зъб на Пеевски и ДПС. И как да няма?
Осветяват му аферите. Посичат ги със законодателни инициативи. А когато разградският бос подготви нова далавера, ДПС и Пеевски публично я обявяват, за да я спрат. Както стана със сметките за ток, през които Прокопиев точи парите на всички, както Плана за възстановяване на ЕС, от който каолиновия крал искаше да гушне 1/3 за себе си, както бяха посечени „златните паспорти“, които разградският бос раздаваше на руснаци и китайци. Аферите му са безброй, а малка част от тях бяха събрани в 9 папки, които ДПС предадоха на Кирил Петков публично. А той обеща, че ще се разследват далаверите, описани в тях. И после забрави.
Защото междувременно заедно с олигархичния си брат Асен Василев гушнаха едни 9 млрд. лв. държавни пари буквално за 9 дни и така причините да се бори за власт и гърба на патрона си Прокопиев рязко се увеличиха. И докато зависи от него, Петков ще държи с нокти и зъби властта. И само леко с половин уста ще припява „Оставаме...“, че ако я отвори повече може да стане фал и да изтърве така нужното му управление на държавата.