Журналисти и полицаи бяха повече от протестиращите.
За да се решат проблемите на Софийския районен съд, той трябва да се управлява от независим от досегашното ръководство магистрат
Сто и петдесет души. Толкова се събраха пред сградата на Висшия съдебен съвет на старата софийска улица “Екзарх Йосиф”. Поводът - протест за съдийска независимост и самоуправление. Само че съдиите, излезли на улицата, бяха най-малката група от присъстващите.
Петдесетина бяха служителите на охранителна полиция и пътните полицаи, които осигуряваха обществения ред и регулираха преминаването на трамваи и автомобили. Още петдесетина бяха работещите в медии - журналисти, оператори, фотографи, шофьори, дошли да отразят шумно прокламирания повторен протест на съдиите от Софийския районен съд.
Десетина от останалите бяха професионалните викачи от “Протестна мрежа”, гравитиращи около нерегистрираната още партия “Да, България”. В крайна сметка се оказва, че на “протеста на съдиите” магистратите бяха под две дузини. Толкова бяха и дошлите пред ВСС все още верни на досегашното ръководство чиновници от администрацията на Софийския районен съд. Граждани, които да протестират в подкрепа на съдиите - нула!
Категоричният отказ на магистратите да подкрепят малцината си колеги е следствие от поредица фактори, чието натрупване вече води до осъзнаване на недопустимостта българското правосъдие да продължава да бъде заложник на властовите амбиции на шепа политизирани и зависими съдии начело с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов, члена на ВСС Калин Калпакчиев и върхушката на Съюза на съдиите в България.
Формалният повод за свикването на втори за месец и половина протест бе отказът на съдийската колегия на ВСС да назначи за изпълняващ длъжността председател на СРС съдия Албена Ботева. Решението на мнозинството в съдийската колегия е правилно. От една страна, Ботева сама подаде оставка като заместник-председател на СРС, а от друга - точно като част от досегашното ръководство на съда тя също носи отговорност за катастрофалното му положение. Фактът, че Ботева е номинирана от общото събрание на СРС, по никакъв начин не задължава ВСС да назначи именно фаворитката на оформилия се тандем по интереси Методи Лалов - Калоян Топалов. Позоваването на промените в Закона за съдебната власт, които засилват съдийското самоуправление, разбира се, са удобен повод, за да се прикрият истинските мотиви за пробутването на удобен за досегашното ръководство изпълняващ длъжността кандидат за временен председател на СРС.
Защо малцината протестиращи съдии от Районния съд не желаят да бъдат управлявани от външен за тях магистрат, който безпристрастно и без да има зависимости от досегашното ръководство, направи възможно натовареността на ключовата за правосъдната система съдебна инстанция да заработи професионално и според изискванията на закона?
Залогът е изключително висок, защото за силно компрометиралия се с работата си председател на СГС Калоян Топалов разриването на авгиевите обори, които Лалов и екипът му оставят след себе си, ще доведе до разчистване на нередностите от последните две години и в Софийския градски съд.
Възможността за извличане на СРС от блатото на задкулисието, което би било по силите единствено на нов “външен” председател, ще рефлектира и върху ръководената от Топалов съдебна инстанция, която през последната година и половина е поставена в пълна зависимост от адвокатските кантори, обслужващи подсъдими и обвиняеми олигарси и разчитащи именно на СГС, за да осигурят оправдателни присъди.
Тандемът Лалов-Топалов не се оформи заради натовареността на СРС, а заради разкритията на тридесет съдии, които преди два месеца излязоха с открито писмо и разкриха, че ръководството на Градския съд влияе на правосъдието чрез непрозрачно командироване на магистрати.
Изкуствено предизвиканите трусове в СРС имат своята предистория, която започва далеч преди 9 декември 2016 г., когато беше първият протест пред ВСС. Още тогава стана ясно, че мандатът на Методи Лалов така или иначе изтича. Административният ръководител на СРС реши, че като атакува ВСС, Инспектората на съдебната власт, а и прокуратурата, ще си осигури лоби в лицето на върхушката на Съюза на съдиите в България и сред партиите, които биха използвали действията му с предизборни цели. По тази начин Лалов се надяваше, че ще си гарантира двойна подкрепа за избирането му като член на следващия ВСС - ако не чрез квотата на съдиите, чрез тази на парламента. Още повече че изборът на нов състав на ВСС е въпрос на няколко месеца.
С атаката срещу Инспектората на ВСС Лалов преследва други две подцели - да угоди отново на ССБ, а и да си гарантира подкрепа от тези магистрати, които са наясно с допуснатите от тях драстични забавяния по решаването на дела, изписването на мотиви, с други думи - съдиите, заради които и Европейската комисия непрекъснато ни критикува, а обществото смята, че у нас е налице “отказ от правосъдие”.
Именно проверка на ИВСС установи, че неформалният лидер на ССБ съдия Мирослава Тодорова, която доскоро правораздаваше в СРС, има забавени 229 дела, като по едно от тях забавянето е над 2 години. Рецидивът на Тодорова е повече от показателен и заради обстоятелството, че веднъж вече беше наказвана точно заради драстично забавяне на постановяването на решения и изписването на мотивите към присъдите.
Но вместо да правораздава, “иконата” на ССБ продължава да прави опити за оказване на лобистки натиск над ВСС и за задкулисно кадруване в съдебната власт въпреки все по-малката тежест на организацията в гилдията. Факт, заради който и Съюзът на съдиите в България продължава упорито да укрива точната бройка на потвърдилите и заплатили членски внос на организацията български съдии не само от столицата, а от цялата страна.
Атаката срещу прокуратурата, която Лалов прокарва, е и заради личните му страхове, че предоставеният на държавното обвинение доклад на Сметната палата, разкриващ нарушения при обществени поръчки за ремонтите и обзавеждането на сградите на ГУСВ и на Военното НДК, е само част от проверките, които могат да бъдат извършени в Софийския районен съд, ако за и.д. ръководител бъде назначен независим от досегашното ръководство магистрат.
Първоначално Лалов изобщо не очакваше, че театрално подхвърлената му оставка ще бъде приета от ВСС. По-скоро се надяваше, че малцината съдии и чиновниците, докарани от него самия на 9 декември пред ВСС, ще респектират кадровиците на Темида и те ще се откажат от намеренията за проверка на работата на СРС, с което ще пренебрегнат установените от Инспектората нарушения или ще си затворят очите за нарушенията с изразходването на милиони левове за ремонта на двете масивни сгради на съда в столицата.
Случи се точно обратното. А това, че протестите като онзи на 9 декември и този на 26 януари са абсолютно несъстоятелни, разчитаме и в отказа на втория протест да се явят мнозина от служителите на администрацията на СРС. Очевидно предстоящият на 1 февруари дългоочакван край на мандата на Лалов като административен ръководител на Районния съд тепърва ще отваря “кутията на Пандора” и ще отърсва от страха съдии и служители на СРС, които със сигурност има какво още да разкрият за нередностите на едно провалено управление на най-големия съд в страната.
Със сигурност, ако ВСС иска да постъпи принципно и реши да отвори нова страница пред Районния съд в София, като не позволи досегашните нередности да бъдат покрити, във вторник трябва да избере не спуснат от тандема Топалов-Лалов зависим кандидат за и.д. председател, а магистрат с амбиции и качества да ръководи професионално съдиите и администрацията. Разбира се, че макар да е единствено правилно, това решение със сигурност ще генерира нови провокации. Дали трети протест, който да попречи на новия ръководител да влезе в длъжност, или ситуация, в която Методи Лалов се барикадира в кабинета си, с което да принуди Главна дирекция “Охрана”” при Министерството на правосъдието да го извежда принудително.
Що се отнася до изразеното от председателя на ВКС Лозан Панов - един от основните виновници за срива на общественото доверие към правосъдието - неудовлетворение, че все по-малко съдии се съгласяват да бъдат употребявани за постигане на властовите амбиции на ССБ или в угода на политическите и олигархичните кукловоди, би било добре да прекрати аудиенциите и срещите си както с пенсионирани, така и с новоизлюпени политици. Не е зле Панов да си припомни, че точно преди две години, когато беше номиниран за председател на ВКС, днешните му ментори и писачи на опорни точки бойкотираха и атакуваха избора му.
И ако зависимостите на Лозан Панов го поставиха в перманентно състояние на страх, крайно време е да осъзнае, че не е политик, а магистрат, както и че съдиите не могат да се “политизират”, каквато беше несбъдната мечта на един провалил се протестър - министър на правосъдието. И вместо по поръчка да атакува прокуратурата, крайно време е съдия №1 да излезе “на светло” и да даде отчет за свършеното за първите две години от началото на мандата му.
Но точно защото не желаят отчетност, Панов, Топалов, Лалов, Тодорова, Калпакчиев и сие издигат в култ съдийското самоуправление. Когато обаче се оказва, че ключовите съдилища СРС, СГС , САС и ВКС са превзети от олигархията чрез зависими ръководители, трябва да е ясно, че самоуправлението не значи капсулиране, липса на контрол и бягство от отговорност. А отвличането на съда от олигархията прави абсолютно безалтернативно такова конституционно устройство, което да гарантира, че независимостта на прокуратурата от политиците не само трябва да се запази, но е добре и да се разшири.