Защото носел ризница срещу куршуми
В навечерието на екзекуцията ятаганите старателно са наточени и намазани с отровен зехтин
Легенда, която се оказва истина, решава мъчителната смърт на Стефан Стамболов. Говорело се, че държавникът носи ризница срещу куршуми. Затова не е застрелян, а сечен с ятагани. По главата и ръцете - без гърдите, защитени от бронежилетката.
След трагедията съпругата държи ампутираните длани в спирт и ги показва на журналисти. „Тези ръце сложиха короната върху главата на Фердинанд, който за благодарност уби мъжа ми!“, повтаря тя.
Заедно с княза в заговора са замесени политикът Григор Начович и професионалният атентатор Наум Тюфекчиев. „Начович и Тюфекчиев се срещат и говорят почти всяка вечер за убийството“, отбелязва с червено мастило Стамболов няколко месеца преди да бъде съсечен. Жена му пък твърди, че само тя и Начович са знаели за бронята, която премиерът носел под сетрето си.
В края на ХІХ век най-търсени са бронежилетките на германеца Дове. Производството им обаче не остава без конкуренция. Отвъд океана противокуршумни одежди започва да майстори и американецът Ленард. На изпитанията янкито облича ризницата и хладнокръвно нарежда да стрелят в него.
„Зрителите спряха да дишат, даде се изстрел, след изстрела Ленард тръгна към нас с усмивка на устните, като показваше направената дупка в облеклото тъкмо по средата на гърдите“, пише очевидец в списание „Авенир милитер“. Питат производителя какво е почувствал. „Все едно, че някой силно ме чукна с пръст на мястото, където удари куршумът“, отвръща той.
Това се случва през 1894 г., когато Стефан Стамболов вече има в гардероба си бронежилетка. Донася му я от странство Григор Начович, с когото го сближава яростното русофобство.
Консерваторът Начович има бурно минало. Бил е председател на Свищовския революционен комитет, скитал е из „хъшовската република“ във Влашко, пращал е доброволци във Втората българска легия. По време на Руско-турската освободителна война е разузнавач, после един от строителите на младата държава.
Григор Начович има стари връзки с Виена, където е учил и въртял търговия. В австрийската столица купува две брони марка „Дове“. Едната запазва за себе си, а другата поднася като скъп дар на Стефан Стамболов.
Своята бронежилетка Григор носи като министър на финансите в Стамболовия кабинет. През 1888 г. отива в Букурещ по държавни дела. От там на 4 септември хваща влака за Гюргево, откъдето да мине в Русе, за среща с княз Фердинанд.
На гара Баняса в купето на Начович влиза мъж, вади револвер и от упор изстрелва шест куршума в министъра. Похитителят е Симеон Киселов от нашето букурещко дипломатическо агентство, когото Григор е уволнил за злоупотреби.
След като Киселов изпразнил пищова, Начович се поопипал и видял, че е невредим. После събрал куршумите, които се търкаляли по пода като лешници, и продължил пътя си. Към 9 часа вечерта благополучно минал Дунава. „В Русе се съблякал и видял, че е ударен четири пъти: под дясното рамо, под лъжичката, в кълката, под дясната мишца, но кожата нигде не пробита“, описва попаденията вестник „Свобода“.
Цяла Европа е озадачена от чудодейното избавление на финансовия министър. Плъзват различни версии. Вестник „Народни права“ например предполага, че Начович оцелява, „защото барутът на патроните е бил развален или пък защото разстоянието на вистрела е било съвсем малко“.
Никой не подозира, че мишената дължи живота си на ризница, чиято надеждност наистина възхищава. В края ная XX век депутатът Иван Палчев проби с джобното си ножче модерната бронежилетка на наша синя каска в Камбоджа. Невероятно е, но старата направа се оказва далеч по-сигурна.
Докато е в правителството, Григор Начович ревниво пази тайната за своята и Стамболовата ризница. На 18 ноември 1892 г. обаче си подава оставката и минава в опозиция. Бившият приятел на премиера мутира в един най-лютите му врагове.
През април 1894 г. вестник „Свободно слово“ разгласява случай на кабинетно блудство: „Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковник Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствовали със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пипиниерата* до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом“.
„Кръвната обида се възнаграждава с кръв!“, пали фитилите на рогоносеца газетата. Михаил Савов не се мае и незабавно обявява дуел на сладострастника Стамболов. Секунданти на оскърбения стават подполковниците Петър Петрунов и Стилиян Ковачев.
Григор Начович наблюдава отстрани интригата, потрива ръце, но го мъчи мисълта за ризницата. За щастие вижда на улицата дворцовата персона Добри Ганчев и бърза да го информира. „Гр. Начович при таз среща счете за нужно да ме помоли да обадя на подполковник Ковачев, че Стамболов бил носел ризница - свидетелства Ганчев. - Той знаел това от достоверно място. Достоверното място било той сам, защото тази ризница той я бил купувал за Стамболов във Виена, кога бяха приятели и когато и двамата се преследваха с русофилите. Такваз също ризница носел и Гр. Начович в деня, кога Симеон Киселов стреля в него в Букурещ.“
Дуелът допълнително подкопава Стамболовото управление и на 19 май 1894 г. кабинетът пада. Тълпата изпраща премиера с викове: „Долу блудника! Долу тиранина!“ Оттук насетне неговите делници минават между живота и смъртта.
Григор Начович отново става министър в правителството на Константин Стоилов. Същинската му мисия обаче е да поддържа връзка между двореца и Наум Тюфекчиев. В „Кроежът за убиването ми“ Стамболов сочи, че двамата са организирали шайка от 10-15 главорези, които да го ликвидират. „Начович дава пари на Н. Тюфекчиев, за да поддържа разбойниците“, пише жертвата.
Тюфекчиев е учил пиротехника в Белгия, търгува с оръжие и знае какво е бронежилетка. Той доставя револвери от Лиеж, преправя ги в своя система и ги предлага на нашия пазар. Има магазин срещу Народното събрание.
Използването на пищов срещу Стамболов е рисковано, съгласяват се Начович и Наум. Ще бъде даден само един изстрел във въздуха за начало на акцията, уточняват двамата. Инак ще се действа с хладно оръжие, решават те. В навечерието на екзекуцията ятаганите старателно са наточени и намазани с отровен зехтин. Хем да режат мазно, хем да подлютят раните.
На 3 юли 1895 г. жертвата е накълцана насред София от тройката Боне, Халю и Талю. Заради жегата този ден Стефан Стамболов бил без ризница.