След Първата световна война
Американската финансова система завладява Европа и бавно я притиска в прегръдките си
Европейците страдат от безумна инфлация и печатат купища банкноти
Проблемите, които сполетяват европейските финанси след Първата световна война, правят страните от стария континент и дори азиатските съюзници на Щатите в Антантата, заложници на техните финансови институции.
Достатъчно е да се каже, че през 1913 г. общият външен и вътрешен дълг на 64-те независими страни по света възлиза на 10,7 милиарда лири стерлинги, от които 535 милиона са годишни лихвени плащания. 8 години по-късно, през 1921 г., тази сума нараства до 95,4 млрд., като лихвите вече възлизат на почти 5 млрд. годишно, което се равнява на 48% от общия дълг през 1913 г.
Тези пари натоварват изключително много европейската икономика, тъй като 95 милиарда или 88% от дълга са в Европа. Колониите, азиатските и няколко африкански държави са почти невидими на този фон. Съюзниците са най-зле - те (англичани, французи, италианци, поляци, белгийци, румънци и югославяни, които наследяват сръбския и черногорския дълг) представляват 46,5 милиарда лири.
Четвъртият съюз, който се състой от новосформираните Австрия, Унгария и Чехословакия, дължи 30,5 милиарда. И накрая, 5,6 милиарда висят над Съветска Русия, която по това време не признава дълга, и само малко повече от 1 млрд. отиват в държави, които поддържат неутрален статут.
Опустошителен конфликт
Опустошеният от войната континент не може да се справи с драматично развиващите се събития, положението на европейските финанси се влошаваше от година на година и важен фактор тук е готовността, с която страните печатат пари в количества, които многократно надвишават металните запаси от злато и сребро в резерви.
Интересно е да се отбележи, че в началото на Първата световна война монетарното злато в САЩ възлиза на 1,88 милиарда долара, но през есента на 1921 г. то вече е около 3,3 милиарда, или повече от 40% от цялото злато в обръщение под формата на пари.
Европейците страдат от безумна инфлация и с този проблем се сблъсква не само канонична Германия, където купища банкноти, с които едва ли не се подпалват камини и покриват стени вместо тапети, но и Австрия, Румъния и Чехословакия. Рекордьор е Полша, чийто обем на паричното обръщение само за година - от 1920 до 1921 г. - нараства от 33,2 милиарда марки до 115,2, тоест почти четири пъти.
Жена разпалва камина с банкноти - Германия, 1920 г.
Новите държави трябва да се справят с нуждата от изграждане на пътища, оборудване на границите, създаване на национална бюрокрация, образователни програми и научни институции и изграждане на въоръжени сили. Капиталистическите гиганти от стария свят обаче нямат намерение да намаляват дела на оръжията в бюджета: единствената велика сила, в чийто бюджет за 1920-1921 г. намалява делът на капиталовите разходи за военноморски оръжия, са Съединените щати, където съответните суми падат с 3% (това се случва на фона на общи бюджетни съкращения, така че в реални цифри намалението изглежда по-впечатляващо: през бюджетната 1920-1921 година са изразходвани 757,5 милиона долара, а през следващата 1921/1922 - само 425,8).
Американците прагматично бракуват стари кораби и спират да строят десетки нови, като решават да запазят само няколко от същия тип, най-мощните и големи плавателни съдове. Британците и японците поемат по различен път, продължавайки надпреварата във въоръжаването.
На този фон валутите не спират да губят своята независимост и абсолютна стойност, която все повече става важна само по отношение на кръстосаните курсове към долара. Например: от 1919 г. до декември 1921 г. френският франк се обезценява с 60%, лирата със 78%, а германската марка с 98%.
Така 4 години след края на войната дори най-развитите в икономическо отношение европейски държави не успяват да се възстановят от опустошителния конфликт, отнел живота на десетки милиони хора и превърнал в прах съдбата на стотици милиони. Няма страна на стария континент, която да не е длъжник на Америка! Най-големите длъжници са Англия (4,2 милиарда), Франция (3,4), Италия (1,65) и Белгия (0,36), но всички дължат пари в някакъв мащаб.
Вашингтонски октопод
Като гигантски хищен октопод американската финансова система завладява Европа и бавно я приклещва в прегръдките си. Ето защо многобройните съюзнически конференции за дълговете трябва да се разглеждат не като жест на добра воля, по време на който Америка, на загуба, отписва част от дълга на Ваймарската република и нейните бивши съюзници в борбата срещу Втория райх, но също така като вид преструктуриране на дълга, еднакво изгодно и за двете страни.
Между другото, дългът е една от причините британците, французите и италианците да се съгласят по време на Вашингтонската конференция да намалят военноморските си сили - те просто нямат с какво да финансират това скъпо и на пръв поглед напълно ненужно нещо поради липсата на враг: Германия е на колене, флотът на Съветска Русия е представен от колекция от недовършени плавателни съдове и малки кораби, покрити с ръжда.
С една дума, няма кой да поддържа ескадрилите (около 15 години по-късно на хоризонта се появява нова нужда с разпадането на традиционния съюз между Лондон и Токио и идването на власт на Хитлер).
Наред с първокласните длъжници, които имат вземания към правителството на САЩ и дори към американските търговски банки, по време на Първата световна война се появяват и второкласни такива. Британците, заемайки от САЩ, активно отпускат значителни суми на италианци и французи, изразени в милиарди долари в твърда валута. А те от своя страна заемат средства на по-малки европейски държави, възникнали в резултат на разпадането на Хабсбургската, Османската империя и Романовите.