По данни на Българския лекарски съюз всеки втори е пенсионер
98% от джипитата след 5 години ще са на над 50
Над 60% от българските лекари наближават т.нар. трета възраст, а една четвърт от медиците ни са вече пенсионери. Тревожните данни са на Българския лекарски съюз, а проблемите, свързани с тях, бяха обсъдени по време на Десетия юбилеен международен медицински конгрес, който се проведе в София на 7 и 8 септември. Основни акценти по време на събитието бяха теми като трансплантациите на органи, застаряването на населението, проблеми с репродуктивното здраве, недостигът на медицински специалисти.
Според прогнозите на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, 98% от джипитата през следващите 5 години ще надхвърлят 50-годишна възраст.
Освен криза за млади лекари у нас, вече има и сериозен недостиг за конкретни специалисти.
Има нужда от над 400 педиатри и още от около 450 лични лекари, например.
„Необходимо е качество и достъпност за населението до здравна помощ от всички региони на страната. Проблемът е в неравномерното разпределение на специалисти у нас, а в момента има свръхконцентрация на специалисти, но в големите области на България за сметка на по-малките”. Това заяви след срещата пред „Труд” доц. Андрей Кехайов, председател на Югоизточно-европейския Медицински Форум (ЮЕМФ).
По думите му за решаване на проблема с кадрите е нужно ангажиране на всички власти с условията, които трябва да бъдат създадени за младите лекари, за да останат в България и да бъде инвестирано в тяхното развитие, така че да могат те да обезпечат потребностите от на здравната система.
„С това трябва да се ангажират и общините, нужна е цялостна държавна политика в тази насока; трябва да помислим как да стимулираме младите лекари достатъчно добре, че да поискат да работят в труднодостъпни региони - там където има нужда от тях - това е в регионален план. В национален план лечебните заведения трябва да преоценят финансовата си политика с цел по-добро заплащане”, каза още доц. Кехайов.
Той е категоричен, че е необходима промяна на здравната система, тъй като „няма никакво време за отлагане; институциите, които имат отношение към формирането на здравната политика трябва да реагират незабавно за набелязване на мери и за решаване на проблемите на всички нива - иначе ни очакват много сериозни проблеми”.