Видната българска белетристка Здравка Евтимова представи пред стотици читатели своя нов роман „Резерват за хора и вълци“ (изд. „Жанет 45“, 2022). Събитието се състоя на 26 май в Книжен център „Гринуич“ в София, а в диалога с авторката се включиха проф. Милена Кирова, издателката Божана Апостолова и редакторът на книгата Красимир Луканов.
„Аз съм много горда със Здравка! Тя е една от най-добрите писателки, да не кажа най-най-добрата! Това, което ме радва, е изключителният й талант“ – каза в експозето си Божана Апостолова.
В типичния си непринуден тон Здравка Евтимова благодари на редактора си, на издателката си, на членовете на ПЕН-центъра и на приятелите си, с които тя вечер общува във влака за Перник и които я бяха уважили на премиерата: „Благодаря и на всички, които не познавам! Всички сте безценни за мене“ – обърна се тя към публиката. – „Когато човек пише, той не печели от това. Ако някой разчита, че може да живее от писане, то той ще умре от глад. Дълго писах тази книга, бих казала, че за мене тя е една щастлива книга. Човекът има и тъмна, и светла страна. Но от него зависи как ще използва и мрака, и светлината. Онзи, който генерира унижение към другите, в крайна сметка бива пометен от същото. Човек лесно се превръща във вълк, но мене ме интересува другото: как от вълк той отново да стане човек“.
Проф. Милена Кирова направи подробен анализ на романа – с темите, героите, посланията: „Това е книга за любовта, която е по-силна от всичко. Хората и вълците – човешкото и вълчото – обитават един общ свят – метафоричния резерват, в който се срещат човешкото общество и вълчият характер. Тук навлизаме в неподражаемия свят на Здравкоевтимовския свят. Очевидно пернишкият регион намери своя голям певец. Действието се развива в Радомир, в квартала Старо село: тук се сблъскват отделни групи персонажи: бедни и нещастни хора, образи от циганския етнос, но и силни, митично-фолклорни жени (гадателки, лечителки) и глупави мъже. Прототипът на подобен тип мъже са още в митологията, а през 90-те години у нас това са мутрите – силни мъжаги, но глупави. Здравка проектира и погледа на детето, за да се вижда светът извън стереотипа – детето възвръща приказното в човешкия свят, сглобява света, преди да попаднем в калъпа на цивилизацията. Любим персонаж на Здравка е и фаталната жена“.
В лекцията си проф. Кирова направи препратки към антични автори, към употребата на вълчия образ в българската литература. Различните символни пластове в книгата са мост към пътуващите сюжети, към осмислянето на вълчото като социален феномен, като примитивна, езическа стихия в българския характер.
Три дни след излизането на романа „Резерват за хора и вълци“ той вече се превръща в хит на книжния пазар. Повече от час авторката раздаваше автографи на стотиците си почитатели.