Здравни вноски за студенти в чужбина

Много българи отиват в чужбина, за да учат. А университетите зад граница предлагат разнообразни форми на обучените за студентите. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи не се дължат здравни вноски по време на висшето образование. Допълнително разглеждаме въпроса за облагането на лихви върху обезщетение за незаконно уволнение.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Кой покрива здравните вноски на студентите?

Българка се обучава в държавен университет в Русия по програма “Предуниверситетска подготовка на чуждестранни граждани за усвояване на основни професионални програми на руски език”, редовна форма на обучение. Записана е през септември 2017 г., а обучението завършва до края на август 2018 г. Поставен е въпросът за периода на обучение в чужбина дължат ли се здравноосигурителни вноски в България.

Има ли разлика при обучение в страната и в чужбина?

Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за сметка на държавния бюджет се осигуряват, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1 от същата норма, студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО се прилага за всички лица, попадащи в персоналния обхват на чл. 33 от ЗЗО, за целия период, през който те имат статут на студенти – редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст или на докторанти – редовно обучение по държавна поръчка, без оглед на това българско или чуждестранно е учебното заведение. Следователно, ако отговарят на условията за осигуряване за сметка на държавния бюджет, студентите не дължат здравноосигурителни вноски за периода, през който са студенти – редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст.

Здравноосигурителният статус на студентите в чужбина се формира с отразяване на времето, през което са се обучавали, въз основа на съответните доказателствени документи за периодите на обучение. Изясняването и корекцията на здравноосигурителния статус на лицата се извършва по искане на заинтересованите лица. Исканията за корекция на здравен статус следва да са придружени с документи, доказващи съответните обстоятелства. Периодът на обучение в чужбина се удостоверява с диплома за завършено образование или документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ датата на записване във висшето учебно заведение, брой завършени учебни семестри и години или дата на последващо отписване. Представените документи се вземат предвид, само ако в тях е посочен периодът на обучение и са преведени на български език. Периодът в документите, въз основа на които се формира здравноосигурителният статус на студентите, които се обучават във висше учебно заведение в чужбина, може да бъде с период на валидност в бъдещето спрямо датата на издаване на удостоверението/документа, като крайната дата на периода не може да бъде след датата на навършване на 26-годишна възраст на лицата.

Правилата в Русия

За да бъде коригиран здравноосигурителният статус на българката за периода на обучението й в Русия, тя трябва да удостовери в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) статута си на студент редовно обучение във висше училище (до навършване на 26 години) чрез документ, издаден от учебното заведение, в който да е посочен периодът и формата на обучение.

В конкретния случай от справката, която държавният университет в Русия е издал, не става ясно дали за времето на обучението на българката по програмата за чужди граждани за усвояване на руски език тя притежава статут на студент и се ползва със студентски права, или ще придобие това качество след завършване на подготвителната програма.

Съгласно чл. 66, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО) студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени “бакалавър” и “магистър”.

В случай, че съгласно законодателството на Русия, което регламентира въпросите, свързани с обучението във висши учебни заведения и придобиването на висше образование, учащите се в предуниверситетски програми за изучаване на руски език чужди граждани се считат за студенти, този факт следва да бъде потвърден с документ, издаден от учебното заведение или от друга компетентна институция.

II Облагане на лихви върху обезщетения

Във връзка със съдебен спор компания е осъдена да заплати обезщетение за незаконно уволнение по чл.225, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), включително мораторна лихва към него и законна лихва. Поставен е въпросът: трябва ли да се облага изплатената мораторна лихва и този доход декларира ли се в справката за изплатени доходи по чл.73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?

Дължат ли се данъци за получено обезщетение?

Според чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2.

Обезщетенията по Кодекса на труда, които не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, са определени в чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ и сред тях не е посочено обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, а именно обезщетението от работодателя при незаконно уволнение, в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето е останало без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Следователно, по силата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ това обезщетение е част от облагаемия доход от трудови правоотношения.

Към запитването е приложен протокол на Районния съд, от който се вижда, че на лицето се дължи мораторна и законна лихва. Следва да имате предвид, че Законът за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01.01.2007 г., третира лихвите като облагаем доход, без да се визира техния вид и характер. Изключение е предвидено единствено в чл.13, ал.1, т.10 от ЗДДФЛ, където лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела, са определени като необлагаеми доходи.

Тъй като обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е определено като облагаем доход, то и лихвата по това вземане подлежи на облагане по чл. 35, т.3 от ЗДДФЛ. Данъчната основа за дохода от лихви се определя по реда чл.36 от същия закон.

Съгласно чл.44а този вид доход подлежи на авансово облагане. Паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът по ал. 1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.

Необходими документи и декларации

Съгласно чл.45, ал.7 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доходи от други източници по чл.35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода. Същото е задължено да подаде годишна данъчна декларация за този вид доход.

Необходимо е да имате предвид, че съгласно чл.73, ал.1, т.1, във вр. с чл.10, ал.1, т. 6 от ЗДДФЛ платците на доходи изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година, в която справка следва да бъдат включени лихвите, като подлежащ на облагане доход по реда на чл.35 от ЗДДФЛ.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Димитрина Захаринова

Този уебсайт използва "бисквитки"