В сряда Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигна в България и официално даде зелена светлина на нашия План за възстановяване и устойчивост. „Новото поколение Европейски съюз има три приоритета – зелената сделка, дигитализацията и инвестициите в това да направим обществата си по-устойчиви. Затова днес ЕК дава зелена светлина на България. Това е изключителен план. Това е много добре, защото за нас е важно България да върви с нас по пътя към въглеродна неутралност“, каза фон дер Лайен.
Актуализираният план на кабинета включва 57 инвестиции и 47 реформи в 12 различни сфери, които трябва да бъдат реализирани до 2026 г. За целта България ще получи над 12 млрд. лева европейско финансиране. Над 53% от общите предвидени разходи са за зеления преход.
Има два съществени въпроса, на които нашите медии почти не обърнаха внимание – единият се крие в думите на фон дер Лайен, че „почти 60% от плана подкрепят зеления преход“. Вчера фон дер Лайен потвърди и новината, че във въпросния документ страната ни е поела като ангажимент до 2025г. да закрие въглищните централи и да премине към зелена енергия.
Вчера президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви пред БНР, че търси среща с Кирил Петков и Асен Василев, защото „Планът за възстановяване не е консултиран със социалните партньори”. Той постави и въпросът кой може да поема ангажимент за 40% намаляване на въглеродните емисии от производство на електрическа енергия до 2026 г., спрямо базова 2019 г. „Изискването да се спре кръстосаното субсидиране изправя на нокти въглищните централи – това ще ограничи много ТЕЦ ”Марица 2”. Както и невъзможността да бъдат ползвани средства от Фонда за сигурност на енергийната система”, добави той.
Планът за възстановяване и устойчивост предвижда реформи и инвестиции в 4 стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България, като в областта на енергетиката това включва мерки за ускоряване на изграждането на нови евтини възобновяеми източници и съхранението на евтина енергия за използване в пиковите часове, както и за намаляване на емисиите от производство на електроенергия.
Споменавайки зеления преход, нека припомним, че „Зелената сделка” е набор от политики, чиято цел е да направят Европа климатично неутрална до 2050 г., като планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Това означава преразглеждане на всички закони и намаляване на потреблението. „Зелената сделка” покрива редица области, като в България най-засегнат ще бъде енергийният сектор, конкретно в частта, която засяга въглищата и транспортът, също металургията, химията, строителството, селското стопанство, а от регионален износител, България може да се превърне в крупен вносител на електроенергия.
Темата за „Зелената сделка” не е любима на политиците ни, които предпочитат да не се задълбочават в нея, защото касае затварянето на въглищните централи и мините, което от своя страна неминуемо ще доведе освен до сериозна безработица, така и протести. Съответно не е и често отразявана от повечето ни медии, дори и от близките до правителството.
Две медии обаче правят изключение, и то не от вчера. „Дневник” и „Капитал” непрекъснато ни облъчват по темата колко перспективна е Зелената сделка. „Бърза писта за нови ВЕИ може да елиминира енергийна зависимост”, пишат в „Капитал”, като в анализа ни обясняват, че „REPowerEU предвижда силно ускоряване на декарбонизирането на енергийните системи на страните от ЕС чрез повече соларни панели, термопомпи и енергоспестявания, зелен водород.” В друга скорошна статия ни информират, че „с плана за възстановяване България цели да постигне едновременно енергийна независимост и сигурност, заетост и екоефект.” Само за последните няколко месеца статиите по темата са десетки и, разбира се, всичките са в положителна насока колко перспективна е сделката.
Не по-различно е положението при „Дневник”. Зелена сделка, перпсектива, батерии – бъдещето е розово. Батериите са особено любима тема на тези медии. Според някои анализатори, това всъщност не бива да ни учудва, защото съсобственик на медийната група „Икономедиа“, към която са „Капитал“ и „Дневник“, е Иво Прокопиев, а неговите интереси вече са насочени предимно към подобни проекти.
Тази позиция е застъпена и в „Труд”, които пишат, че в Плана за възстановяване са заложени 1 милиард лева, с които България ще финансира строежа на големи ВЕИ централи, като акцентът е върху възобновяемите енергийни източници с батерии за съхранение на ток и „частта за енергетиката е насочена почти изцяло към сектора, в който монополист е „сляпото петно на българския медиен пейзаж“, както авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“ определи каолиновия бос Прокопиев. А именно – соларите и ВЕИ-тата като цяло.”
От медията посочват, че „новосъздадена енергийна компания планира построяването на хибридна соларна централа в ямболското село Тенево. Дружеството се казва „ЕУРА енерджи“ и е представено като българо-датски консорциум, сформиран от „българската инвестиционна група „Реналфа“, в чието портфолио е „Соларпро и датската компания за развитие на енергийни мощности Eurowind Energy“, но не се упоменава, че българският партньор на въпросното датско дружество е именно издателят Иво Прокопиев.
Поради все повечето съмнения и въпроси, които започнаха да изплуват по темата, включително и от страна на някои парламентарно представени партии, в края на март в интервю за предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви, Прокопиев заяви, че заводът за батерии не е добра идея. Или по-точно: „Ако е вярно, че държавата иска да изгради 6000 мегавата батерии, нека да ги раздели на 100 по 60 мегавата, да направи конкурентни процедури и частният сектор да инвестира“.
Това обаче не намалява съмненията, че немалка част от парите, които ЕС ще ни предостави, ще отидат за финансирането на проекти именно на Иво Прокопиев.
Не по-малко важният въпрос е вторият – има ли цена зелената светлина, която дава ЕК. И вероятно точно фон дер Лайен даде отговор. Без дори да бъде питана от журналисти, тя сама засегна темата с евроинтеграцията на Северна Македония.
„През 2020 година Съвета на ЕС взе важното решение, че е време да започнем преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания. Това е окончателно решение и е важно да ги изпълним заедно. Разчитам България да води умело процеса, знам че може да го направите“, каза тя.
Думите ѝ затвърдиха вече прокрадващите се подозрения, че има сериозна опасност националният ни интерес да бъде буквално изтъргуван. Преди броени дни лидерът на един от партньорите (ИТН) в четворната коалиция Станислав Трифонов, потвърди породилите се съмнения. „Четирите управляващи партии са подписали коалиционно споразумение, според което България запазва досегашната си позиция по отношение на Северна Македония и преговорите за членството ѝ в Европейския съюз ще започнат, когато започне да изпълнява договора между двете държави, подписан през 2017 година. За съжаление, премиерът Кирил Петков през цялото време се опитва да заобиколи това споразумение и да отхвърли ветото на България без никакви условия“, написа Трифонов в публикацията си във Фейсбук.
Какви обещания е поело правителството пред ЕК, вероятно скоро ще разберем. От самото начало на управлението на този кабинет, Кирил Петков нееднократно е казвал, а и показвал с действията си, че иска нов подход за решаване на проблемите между София и Скопие. А още през ноември миналата година директно заяви, че: „Този път, ако зависи от българската страна, политиците няма да бъдат проблем”, които си думи вече реализира и на практика.
И докато преобладаващата част от медиите ни възторжено цитират думите на фон дер Лайен, че планът ни е изключителен, в "Ах, тези медии" няма да спрем да повтаряме, че националните ни интереси не могат да бъдат разменна монета. На никаква цена!