Фантастични животни и къде да ги намерим по сценариите на Тома Белев и компания
До момента, управляващите изглежда смятат за достатъчно да потушат припламналата искра в Калиакра, оставайки слепи за огромния пожар, който ще се запали в цялата страна. България е шампион по обхват на мрежата НАТУРА в Европа – около 38% от страната ни попадат в защитените зони. Това са над 700 000 имота с над 1 000 000 собственика, с които създаването на зоните не е било консултирано и които не са дали своето мнение относно процеса. Когато тези хора разберат, че изведнъж имотите им ще бъдат занулени като стойност и почти всякакви дейности върху тях ще бъдат забранени, политическият пожар в страната е възможно да подпали чергата не на едно, а на няколко поредни правителства.
Справянето с този проблем не е просто правилно откъм държавническо мислене, то е безалтернативно от политическа гледна точка. Управляващите в следващите две години, които и да са те, ще трябва да изберат между две ясни алтернативи – да прикрият престъпленията на 200 псевдо-еколози и да се сблъскат с роден от гнева на 1 млн. души политически хаос или да си признаят пред ЕК, че държавата е била заблудена от престъпна дейност на група НПО-та и да поемат по трудния път към коригирането на зоните НАТУРА.
Ето и фактите:
Първият избухнал абсурд с данните по НАТУРА 2000 бе включването на имот, отреден за гробище – в село Топола до Калиакра. НПО-то „Зелени Балкани“ е решило, че върху гробището растат понто-сарматски степи и препускат диви мустанги. Като изключим очевидната безсмислица ценни треви и храсти да никнат върху гробищата на добруджанци, планът за управление на зоната предвижда всяко разкопаване на терена да бъде забранено. Тоест, местните хора вече няма да могат нито да погребват близките си в гробищния парк, нито да прекопават и поддържат гробовете на вече погребаните хора. В околността под ударите на еколозите са паднали още имоти с предназначения за местен път, за селскостопански, горски и ведомствени пътища, за археологически паметници на културата, за градини и селищни паркове, за депо за битови отпадъци, за водностопански и хитромелиоративнисъоражения, за селскостопански пътища, т.н.
Нашествие от лебеди и пеликани по летища, планински върхове и гори
При избухването на скандала „Калиакра“, местните хора бързо разбират, че и летище „Балчик“ е включено в територията на защитената зона за местообитанията и защитената зона за птиците. Там имало диви птици, бозайници и влечуги, като на всичкото отгоре по самолетните писти изникват гнезда на лебеди и пеликани. Тъй като самолетите ще ги смущават, летище „Балчик“ де факто ще бъде изличено от картата на България и всяка надежда то да окаже благоприятно икономическо влияние върху развитието на региона отива безвъзвратно в небитието.
Затриването на летище „Балчик“ под въображаемо нашествие на пеликани и лебеди ни мотивира да обърнем по-детайлно внимание къде според зелените НПО-та са местообитанията на тези, иначе безспорно красиви, птици.
Според „Определител на гнездящите птици в България“, разработен от БДЗП, розовият пеликан живее единствено в Сребърна, а по време на миграция може да бъде забелязан за кратко около Бургас и езерото Вая – отбелязано на карта 1 със зелени маркери. Когато идва време същото НПО да картира местообитанията на розовия пеликан с цел опазването им в НАТУРА 2000, резултатът се оказва крайно различен – изведнъж, розовият пеликан започва да гнезди под път и над път в половин България:
Към този момент, няма предадени от БДЗП теренни данни, удостоверяващи смайващи разкрития за нашествието на розови пеликани в България. Министерството на околната среда разполага единствено с екселска таблица, върху която са нахвърляни без обяснение десетки обитания на птицата.
Аналогична е ситуацията и с немия лебед. Според стари проучвания на Българско дружество за защита на птиците (също със съмнителна стойност), немият лебед в България се среща по дунавското и черноморското крайбрежие, като отделни бройки са засичани и във вътрешността на страната – зелените маркери. БДЗП докладва, че през 2007 немият лебед живее на територията на България в червените зони в карта 2, които се включват и в НАТУРА 2000 – очевидно несъвпадащи с зелените маркери.
На всичкото отгоре, в последващ проект и ново проучване (отново платено с държавни пари), БДЗП докладва за втори път местообитания на немия лебед, които се разминават както с най-старите им проучвания, така и с вече докладваните зони по НАТУРА 2000 – сините маркери. Като изключим пълният хаос и пълната липса на каквито и да било реални проучвания и теренни данни за местообитанията на лебедите в България, значителна почуда буди факта, че единствено българските лебеди в цял свят са започнали да гнездят по високи планински върхове, летища и гъсти гори.
Абсолютно митични животни – порове, тюлени…
Макар горните няколко примера да шокират с абсурдността и наглостта на лъжите, те все пак имат зрънце истина в себе си – десетина пеликана наистина живеят в резервата „Сребърна“, тук-там може да се видят и красивите лебеди, отделни храсти и треви от предполагаемите степи могат да бъдат намерени и в Добруджа. Зад зоните НАТУРА, обаче, се крият и напълно фантастични животни, които не могат да бъдат намерени където и да било в България.
„Труд“ разкри първият такъв пример в лицето на степните и шарени порове, заради които огромна част от България е включена в НАТУРА 2000 през 2007 г. В последвалото детайлно картиране на зоните, изпълнявано от специализирана еко-инженерингова компания и чуждестранен научен партньор с ресурс от 530 души на терен и 60 фотокапана, нито един пор от двата вида не е открит където и да било в България. Тоест, хиляди квадратни километра и хиляди частни и държавни имоти са блокирани, за да бъдат опазвани порове, които несъществуват.
Ако се върнем още по-назад до най-първите опити за разчертаване на зоните, могат да бъдат намерени още по-фрапантни примери и вече откровени глупости. Очевидци и участници в процеса съобщиха пред „Труд“, че в някои от първоначалните формуляри, еколозите от „Зелени балкани“ са разчертали защитена зона около нос Емине с цел опазване на тюлен-монах. Според Червената книга на България, този вид е категорично изчезнал през 1997 г., като последните наблюдения са от 1995-1996 г. Нещо повече, единичните наблюдения от 1990-те години са на тюлени, обитаващи популационно ядро в Турция. Българската популация по Черноморието е изчезнала още през 50-те и 70-те години на ХХ век. Тоест, през 2007 г. еколози са опитали да създадат защитена зона за опазване на изчезнал преди половин век тюлен, като за този труд държавата им е заплатила 2.1 милиона лева.
Reductio ad absurdum
Всъщност, ако еколозите от „Зелени Балкани“ и „БДЗП“ са прави, това би било, всъщност, повод за радост – многото редки и изчезнали в Европа видове, биха били толкова многобройни в България, че ние щяхме да се прочуем из цял свят. Безброй табуни диви мустанги щяха да препускат по балчишките степи, стотици хиляди пеликани и лебеди щяха да хвърчат по долини и планини, тюлени, лъвове, рисове и тигри щяха да кръстосват горите ни, и т.н. Всеки нормален българин, който някога е излизал в красивата дива българска природа, знае, че горното е пълен абсурд.
Което ни води и до логичния въпрос – с какъв акъл държавата е дала създаването на НАТУРА 2000 на пишман-еколози, които надали някога са напускали луксозните си офиси на жълтите павета, а на всичкото отгоре са им платени над 2 милиона лева, за да създадат карта с брутална фалшификация, взривяваща икономическото развитие, социалното и политическо спокойствие в 38% от българските земи?