Какво се крие зад наглед благородните мотиви
Green new deal. Да започнем отдалеч. Защо редовият български гражданин следва да се интересува от пакет програми за икономическо развитие, предложен от американската демократическа партия. На пръв поглед проблемите на американската политическа класа не би следвало да ни касаят пряко. В действителност обаче въпросът ни засяга пряко. Така както ни засяга дейността на новопоявилата се 16-годишна активистка Грета Тунберг, която превзе вниманието по време на последното издание на икономическия форум в Давос. Така както ни засяга и немският план Energiewende. Така както в последните дни френският президент Еманюел Макрон лансира идеята си за Европейска климатична банка, която да финансира прехода към зелена икономика.
Защото зад наглед благородните мотиви за опазване на околната среда и повишаване на процента на използваната възообновяема енергия, прозират най-обикновени и изключително опасни социалистически послания. Послания, които намират почва и в България, макар не с измеренията, с които това се случва в Западна Европа или в САЩ.
Нека обаче се върнем към Green new deal или преведено на български - Зеленият нов курс. Целта на наименованието на този пакет от предложения за промяна в американското законодателство е да кореспондира с Новия курс на американския президент Франклин Делано Рузвелт. В периода 1933 -1938 г. той налага редица програми, целящи справяне с финансовия колапс, известен като Голямата депресия. Наред със спорните тълкования за ефективността на тези програми, следва да отбележим, че този период бележи и безкомпромисна намеса на държавата във всички сектори от американската икономика, както и потъпкване на индивидуалните свободи на американските граждани. Достатъчно е да споменем, че правителството на Рузвелт задължава всеки американски гражданин да продаде златото си при твърда фиксирана цена от 20.67$, значително по-ниска от пазарната. Стъпвайки на тази спорна историческа основа, американският конгресуоман Александра Оказио Кортез предлага на нашето внимание Зеления нов курс - микс от репресивните за икономиката идеи, предложени преди 90 години от Франклин Рузвелт и популистки зелени послания.
В действителност Зеленият нов курс не е никак нов. Много от заложените в него мерки са част от обявения през 2010 г. в Германия план за цялостно преминаване към възобновяеми енергийни източници, известен като The Energiewende. Близо десетилетие след като европейската държава се отказа от ядрените си мощности, можем да си позволим да направим анализ за неговата ефективност.
20 милиарда евро на година. Толкова струва на немските потребители решението да бъдат спрени ядрените мощности в страната, като добавка към заплатените от тях сметки за електроенергия. Някои биха казали, че цената си заслужава, щом природата бива опазена. Оказва се обаче, че и тази цел на мащабния план не се изпълнява. Въпреки че възобновяемите източници на енергия в Германия достигат до общ дял от 30% през 2016 г. срещу едва 7% през 2006 г., отделените въглеродни емисии не се понижават значително. Тук е важно да се направи уточнение, че тези 30% са само в общия дял, но не отговарят на разполагаемостта в мрежата. Тоест, заради ограниченията (липса на слънце или вятър) тези 30% дял не са постоянни през цялото време. Причината - недостигът на електроенергия след спирането на ядрените мощности се компенсира с повишена употреба на въглища и закупуване на електричество от други ядрени държави, като Франция например. Към 2017 г. Германия разчита на въглища за осигуряване на 37% от необходимата си енергия.
Ако трябва да обобщим - немският Зелен нов курс се проваля, въпреки инвестираните над 800 милиарда долара в субсидиране на новата енергийна стратегия. В резултат на този неуспешен експеримент немските потребители плащат едно от най-скъпите електричества в Европа - 0.30 евро за киловат час, срещу 0.17 евро във Франция и под 10 евроцента за киловат час в България. Основна причина за много по-ниската цена на електроенергията във Франция, спрямо тази в Германия, е че страната използва ядрените си мощности.
И нека насочим поглед към Зеления нов курс на американската Демократическа партия, представен от конгресуоман Кортез. Според финансови анализатори предложеният пакет от промени в законодателството ще струва между 51 и 93 трилиона долара в период от 10 години. Ако сме черногледи и вземем за пример по-тежката прогноза, това означава, че всяко едно американско домакинство ще плати по $600 000. Това е цената, която американските граждани ще платят за преминаване към възобновяеми източници на енергия и съпътстващото ги откриване на нови, но в крайна сметка икономически неефективни работни места. При това предложените промени ще бъдат извършени в най-добрите традиции на социализма - наложени от централизиран орган, без значение от желанията и интересите на американските граждани, като разбира се, всичко ще бъде за тяхна сметка.
Какво ни заплашва
Изненадващо или не - Зеленият нов курс набира популярност както в американското общество и западноевропейските държави, така и в малка, но придържаща се към световните тенденции България. Опасността от тези процеси е неопровержима - прахосването на публични ресурси за спорни програми и съответното овластяване на прокарващите ги, е проблем, с който ще се сблъскваме все по-често в близкото бъдеще.