Край Ада Тепе добивали благородния метал преди 3500 години
През 2002 г. един пещерняк от Кърджали ме отведе до древните рудници при с. Стремци, само на няколко километра от проучвания от моя екип Перперикон. Те бяха слабо известни в науката и определено се нуждаеха от сериозни проучвания. Спомням си невероятното усещане при влизането в издълбаните преди хилядолетия галерии. Времето бе запазило прокопаните вертикални шахти, през които е прониквал въздух и е изнасяна изтръгнатата от земята руда. По склоновете и край близката рекичка пък личаха отвалите от хилядите тонове изхвърлена скална маса.
Тези мини ме заинтригуваха много, защото славата и богатството на Перперикон през различните исторически епохи определено е свързано с тях. Аз обаче нямах необходимите познания за тяхното изследване. С тези паметници се занимава археометалургията, която е сравнително ново научно направление в археологията. В Европа едва през последните 25-30 години то придобива по-широка популярност. Негов основен обект на изследване са древният рудодобив и металодобив. Тук попадат не само благородните, но цветните и черните метали. Тази наука има много допирни точки с геологията, минералогията, химията, геофизиката и други науки.
Полето на археометалургията в България е една все още неразработена ниша. Съществуват множество непроучени обекти, които предлагат чудесна перспектива за работа. Това с особена сила се отнася за траките от Родопите, които според запазените антични писмени извори били чудесни рудари. С нелеката задача през 2008 г. се зае българо-немска експедиция, ръководена от археолога към НАИМ-БАН д-р Христо Попов. От германска страна участваше видният изследовател проф. Албрехт Йокенхофел от Вестфалския Вилхелмов университет в Мюнстер. Включени бяха видни геолози, специалисти по минералите и кристалите.
Проектът получи амбициозното наименование „Желязо и злато. По следите на металургията на древна Тракия”. Екипът започна работа в района на Източните Родопи, най-вече в Крумовградско, Момчилградско, Ивайловградско и Любимешко. Главна цел бе откриване, регистриране и картиране на древни рудници и свързани с тях металургични центрове. Основен акцент пък бе периодът на генезис и развитие на тракийската култура през късната бронзова и желязната епохи (ІІ-І хил. пр. Хр.).
През 2008-2009 г. усилията бяха насочени в района на височината Ада Тепе до Крумовград. Този обект не е непознат в археологическите среди. Още през 2001-2006 г. там се проведоха разкопки, показали че на това място е имало тракийско светилище и се е добивало злато. Най-значимите и категорични резултати обаче бяха постигнати именно през тези две години.
Оказа се, че малкото светилище на върха е разположено по средата на огромен за тогавашните мащаби златодобивен рудник. Той се простира по източните, западните и северните склонове на върха и обхваща площ от над 450 дка. Навсякъде се откриват многобройни отвали от отработена стерилна скална маса. В тях се намират изхвърлени счупени каменни сечива, свързани с някогашния добив – хромели, чукалки, хавани. Особено важно бе разкопаването на няколко разклонения от една миньорска галерия.
Резултатите от проучванията са категорични - златодобивният рудник е от времето на къснобронзовата и ранножелязната епохи. Преобладаващите материали от късната бронзова епоха (ХV-ХІ в. пр. Хр.) показват, че това е и времето на най-активната експлоатация на златоносните жили. Някои от откритите в отвалите находки се отнасят към най-ранните фази на периода и ни дават началото на експлоатацията през ХV-ХІV в. пр. Хр. В първите векове на желязната епоха (ХІ-Х в. пр. Хр.) работата в мините постепенно затихнала. Наблюденията в отвалите показват, че през различни периоди дейността на рудника понякога е прекъсвала, но после е била подновявана.
Ада Тепе бързо стана сензация в археологията. Единственият известен по-ранен рудник за злато в света е Сакдреси в Южна Грузия и близо до границата с Армения. Нашият паметник е с хилядолетие по-древен от смятаните досега за най-ранни мини на островите Тасос и Сифнос в Егейско море, както и на античните мини в района на днешния град Кавала. Отзивите на изтъкнати специалисти по археометалургия на международни форуми в Анкара (Турция), Бохум (Германия) и Инсбрук (Австрия) дават висока оценка на постигнатите резултати. Благодарение на обекти като Ада Тепе и Сакдреси се преразглежда теорията, че до І хил. пр. Хр. човечеството е добивало злато единствено чрез промиване от реките.
Днешният Крумовград се намира в северната периферия на някогашния Егейски и Микенски свят от времето на късната бронзова епоха. Със сигурност може да се каже, че екипът на д-р Попов е попаднал на един от важните източници на злато за Югоизточна Европа от това време. Дали златото на Ада Тепе е стигало до Микена и Троя все още е рано да се каже. Ако се обърне поглед на юг обаче се вижда, че известното от Омировите „Илиада” и „Одисея” богато селище Исмарос (бъдещата гръцка колония Маронея) се намира едва на няколко десетки километра. От Исмарос до Троя по море разстоянието е само два дни плаване с кораб.
Обитавалото егейското крайбрежие население също не е толкова анонимно за науката. В района на Исмарос и чак до устието на Марица (някогашния Хеброс) на запад според Омир, Хекатей и Херодот, дълго време е обитавало силното племе на киконите. След средата на І хил. пр. Хр. то изчезва от картата на древна Тракия.
Ада Тепе далеч не е единственият древен рудник на територията на Източните Родопи. Българо-немската археологическа експедиция смята да проучва известните стари мини край селата Седефче, Звездел, Ауста (Момчилградско), както и прочутите галерии за злато край Перперикон. Районът е бил рударски от дълбока древност и поминъкът се е запазил поколения наред. По-късно рудниците са били експлоатирани през римската и византийската епохи чак до времето на Средновековието. Проучени и експонирани, източнородопските рудници могат да се превърнат в привлекателни места за развиващия се културно-исторически туризъм.
Най-старото в света
Археологическите проучвания в днешните български земи показват, че металите са имали важна роля за просперитета и развитието на редица древни цивилизации в източните части на Балканския полуостров. От българска територия произхождат най-ранните златни находки в историята на човечеството от V-IV хил. пр. Хр., открити във Варненския халколитен некропол и Хотница, Великотърновско. През този период древните хора са използвали най-вече самородното злато, намирано в речните корита.
Древни историци прославяли уменията на древните
В края на IV в. родопските траки приели новата религия, християнството. Летописецът на това събитие, Павлин Нолански, разказва как те копаели земята в търсене на злато. А техният старинен занаят се е запазил дори в името на скалния град Перперикон. Пълната му форма Хиперперакион (на гръцки – свръхогнен) е свързана именно с добива на скъпоценния метал. Неслучайно то влязло в наименованието на златната единица на Византия от ХI в., хиперперперона (перперата).