Злокачествените параметри на бедността

Черно-белите учебници сигнализират за страшни аномалии

Черно-белите учебници са като индикатор за ранно сигнализиране. Те само ни дават знак, писукат, звънтят, предупреждават, алармират, че в България вече имаме едно страшно, тревожно социално разделение.

Ако бедността у нас бе резултат от нормално развитие на обществото (бедността тогава означава, че не хората са бедни, а че една част от тях са по-бедни от другите и винаги, дори в нормалните демократични държави едни хора са по-бедни от другите) – това е едно...Но ако бедността у нас е резултат от патологиите и аномалиите на българския Преход и българския „Постсоц“, установен след него, то това е съвсем друго!

Това не е просто бедност – на състоянието, на статиката. Това не е бедност, която се измерва с количествени параметри, а с качествени, със злокачествени параметри.

И ние нямаме никакво морално, психологическо, ментално и ценностно право да подкрепяме мисленето на властта и на онези, на които тя служи – че бедните са втори сорт хора и отношението към тях трябва да бъде като към втори сорт хора. А именно такова е истинското послание на черно-белите учебници – един мъничък нюанс от това мислене.

Винаги има бедни хора – дори в нормалните и демократични държави. Но там като правило бедните хора имат своя и то немалка вина, че са бедни.

В днешна България обаче, бедните хора са бедни не само и не толкова по своя вина. Те са бедни, заради уродливостта и наглостта, алчността и арогантността на нашия Преход.

Така поне мисля аз. И за мен в случая няма никакво значение, че никой друг може да не мисли по същия начин.

(От блога на автора)

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Проф. Николай Слатински

Този уебсайт използва "бисквитки"