При нейния ген няма как да не е от рода на летящите хора. Зорница София Попганчева носи във вените си онази луда страст да преминава границите, така както е правел нейният дядо - великият български пилот Петко Попганчев.
Неслучайно и във филмите на огнената режисьорка винаги има полет, независимо дали става въпрос за буквалност или контекст. В „Мила от Марс“ старци пушат трева, в „Прогноза“ вятърът носи героите над водата, в новия филм на Зорница София, който тръгна по кината от вчера - „Румена войвода“, четата ? лети на коне и над планини.
Зорница не стига лесно до избора на персонажа, на който посвещава последните години от живота си. Когато търси история за нов филм, тя се лута в съвременните драми, които подхваща студено и които така си умират - хладно. Работата й не спори и тя се съветва със своя учител - акад. Людмил Стайков. Авторът на “Обич”, “Допълнение към Закона за защита на държавата”, “Аспарух” и “Време разделно” я връща към детството й. Пита я какво я развълнувало най-много. И тогава Зорница си спомня. Спомня си, че като дете е била толкова впечатлена от живота на Румена войвода, че дори искала да се прекръсти на нея. Румена е точно като нея - дух немирен. В картините хайдутката е рисувана така, както след години ще изглежда Анджелина Джоли без анорексията - нормално. За родената в Гюешево войвода се разказват легенди, а пътят на Зорница май тепърва започва. Нейният учител - академик Стайков, не можа да скрие вълнението си след премиерата на “Воевода”.
“Съвременното българско кино се обогати с ярка и вълнуваща творба. Филмът “Воевода” продължава една прекъсната за дълго време традиция, свързана с историческата тематики в българското кино. Създадена е мощна, изпълнена с енергия и с разтърсващ драматизъм филм, който впечатлява с висок професионализъм във всичките си компоненти. Това е произведение, което разтърсва, което разчупва едни установени представи за далечно и жестоко време в историческата ни съдба”, каза той специално за “Труд”. И предсказа, че за нея вече няма граници. Но кога ли е имало.
Режисьорката е любопитна да мине наистина всички граници от дете - екстремист в спорта, търсеща в киното, любопитна за традициите. Преди време се впечатлила от нестинарите. Опитвала се да разбере къде е тайната, къде е номерът. Няма номер, няма тайна, казала й една възрастна нестинарка. “Трябва да те прихване, дъще”, казала жената. Това, което иска Зорница, е не да мине през жарта, а да бъде прихваната. Така правели старите нестинарки. Сами отивали в гората, наклаждали си огън и го правели. За да им мине. До следващия път.
Зорница София е художничка в началото на кариерата си. Това я прави уверена и в композициите на кадъра, в начина, чрез който пресъздава думите в движещи се картини. Родена е на 22 юли 1972 година. Завършва живопис при проф. Андрей Даниел в Националната художествена академия в София, магистър по изящните изкуства от НХА-София, специализирала реклама в Америкън Юнивърсити, Вашингтон, учила и в Училището за визуални изкуства в Ню Йорк. Има над 50 изложби и фестивални участия по цял свят, с видео арт инсталации, пърформанси и живопис. И тогава идва киното - прихваща я така, както нестинарството. Специализира кинорежисура в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” именно при Людмил Стайков. Нейният дипломен филм “Мила от Марс”, направен с подръчни средства преобръща гилдията в България, защото показва, че дори с малко пари може да направи хит. Снимала е сериалите “Дървото на живота”, “Откраднат живот”, но тя е “Воевода”.
[embed]https://youtu.be/v4kTYCObZQw[/embed]
Дядо й Петко Попганчев-един от най-великите
През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом “Пол Тисандие” - най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване (ФАИ).
За нея
Пред нея вече няма граници
Акад. Людмил Стайков, режисьор
Да работиш с нея е приключение
Леарт Докле, актьор
Решава бързо и хладнокръвно
Крум Родригес, оператор
Прави всичко със замах
Искра Ангелова, водеща в БНТ