Жестокият убиец издъхна в затвора в Ловеч, преди да е подписал исковата си молба
29 удара със сопа в главата на жертвата
Осъден на доживотен затвор за зверско убийство на приятел, изкара над 9 години зад решетките в затвора в Ловеч и чак тогава се сети да съди държавата за нечовешките условия в следствения арест в Шумен.
58-годишният Иван Ганчов Григоров, по прякор Иван Белия имал претенции, че в килията, където първоначално бил задържан през 2011 година, нямал достъп до клозет, липсвали всякакви условия за лична хигиена, нямало пряка дневна светлина и възможност за проветряване на помещенията. През април т. г. Белия написал трогателна искова молба за 10 000 лв. обезщетение за понесените навремето болки и страдания.
Докато магистрати от Административния съд в Шумен изправят допуснати в молбата нередности, ищецът издъхнал. От затвора в Ловеч постъпило писмо с дата 13 май, в което ги уведомяват, че осъденият доживот е починал ден по-рано.
Смъртта не била внезапна, Иван боледувал от известно време, научи “Труд”. Но явно е имал надежда, че делото му срещу Главна дирекция “Изпълнения на наказанията” ще разнообрази ежедневието му и ще му донесе приходи.
По-късно се оказало, че и сестра му - единствен наследник, няма как да се бори за правата му. Иван Белия не само, че не бил внесъл такса от 10 лева, заради която делото не тръгнало, но не бил подписал и самата искова молба. Затова съдът прие, че заради липсата на подпис от ищеца и невъзможността тази нередност да бъде отстранена, няма как искът да бъде приет за разглеждане.
Близките му няма защо да съжаляват - съдебната практика в последните години показва, че прочутият с кошмарите си шуменски арест не е направил нито един от задържаните в него богат.
Тези, които още помнят жестокостите на Иван-Белия, на които подложил авера си Филип Филев (45 г.), едва ли биха го съжалили. Доживотната присъда е резултат от това, че убийството се отличава с особена жестокост и е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Криминалисти и съдебни медици с дълъг стаж са категорични, че рядко са попадали на толкова брутално деяние. Преди да бъде пребит като животно и да издъхне, Филип е бил вързан за левия крак с кожен колан за таблата на кревата. Тялото му буквално било помляно, имало втечнена мускулна тъкан. Убиецът млатил жертвата с дървена сопа, дълга 50 см и дебела 20-30 мм. На финала оръжието на престъплението било пъхнато в ануса на Филип.
Зверското престъпление било извършено в първите часове на 4 януари 2011 г. в село Сечище, община Нови пазар. В селото Филип, който бил от Невша, работел като гледач на крави във фермата на Кольо Николов-Казака. Стопанинът му бил отстъпил приземна стая. От няколко дни в селото от къща на къща обикалял Иван Белия. Гостувал, пиел и вдигал алкохолни скандали, в Сечище го знаели като “панта” и “шайка”. Преди време и той работел за фермера, но не за дълго. На 3 януари Иван помогнал на Филип да приберат животните. Скарали се, но скандалът се потушил и двамата седнали да пият вино. Късно вечерта Филип започнал да настоява Иван да си ходи и да му освободи стаята. Разменили си псувни и алкохолът отключил яростта на Белия. По-късно съдебните лекари преборили 29 удара със сопата само по главата на Филип. Потрошени били от 5-то до 8-мо ребро вляво и още три вдясно. Умиращият бил подложен и на сексуални гаври, а накрая затрупан със стари дрехи и завивки.
На сутринта Иван се готвел да си ходи, когато фермерът Казака дошъл да търси Филип. Иван го посрещнал с думите: “Аз така съм го оформил, ама ще стане той”.
Когато отметнал завивките, Казака зърнал потъналото в кръв тяло на ратая и разбрал, че е мъртъв. Веднага се обадил на кмета на селото. Иван си бил тръгнал и спрял кола на стоп да го кара в Нови пазар. Полицията обаче завардила пътя и го заловила.
Заради условията в шуменския арест
Искове от бивш полицейски шеф до главорези
До 2015 г. следственият арест в Шумен беше сред най-кошмарните в страната - тесни, мрачни, влажни килии, кофи вместо клозети, нямаше каре за разходки. От 5 г. обаче условията в килиите са напълно променени и отговарят на европейските, но делата за обезщетения продължават.
Често арестанти са искали баснословни суми, но са получавали “жълти стотинки”. Рецидивистът Иван Николов внесе иск за 20 000 лева, но магистратите му присъдиха 250 лв. за 160 денонощия - по 1,56 лв. дневно. Осъденият на доживотен затвор Юри Ангелов, който отряза главата на мъж в град Велики Преслав, поиска 50 000 лв. плюс 38 000 лв. лихва, а получи 650 лв. за 323 дни престой в лоша килия по 2 лв. дневно.
Сред “гостувалите” в кошмарния арест бе и бившият шеф на шуменската полиция Илко Цеков. Преди обвиненията срещу него да паднат, той прекара 3 месеца и заведе дело в Страсбург. Осъди държавата за 4000 евро, а Европейският съд по правата на човека призна, че арестът не отговаря на хуманните изисквания за отношение към задържаните.