Да се казва, че политиката е „мръсна работа“, вина имат самите политици
С Иван Иванов разговаряме за професионалната подготовка на политиците в България и въвеждането на специалността „Политическа психология“ във ВТУ. Експертът предупреждава, че не бива партиите да се намесват в работата на университетите и подчертава, че статуквото у нас ще се повтаря, докато не се промени Конституцията.
- Господин Иванов, нужно ли е в университетите да се въведе специалността „Политическа психология?“
- Всичко, което се случва в политиката до сега, показва, че политиците се учат от опита си, който не е много позитивен. Той се изгражда в движение, или на политиката се гледа като на упражнение за печелене на гласове. Политиката е област, в която става въпрос за работа с хора. За съжаление обаче у нас не се възприема като работа с нагласите, чувствата и емоциите на хората. От тази гледна точка все повече трябва да се обръща внимание на т. нар. политическа психология. В момента тези знания се усвояват в отделен курс в Софийския университет и в Нов български университет. Важно е да се въведе такъв курс по специална програма и във Великотърновския университет.
- Какво ще залегне в този вид обучение?
- Обучението ще е насочено към изграждане на умения да се разбират мотивите и нагласите на избирателите и на самите политици. Да знаят как да управляват отношенията. Да разбират психологията, т.е.поведението и реакциите на малките и големите групи. Да са наясно с мотивите на хората, да предлагат решение в различни ситуации, както и да владеят психология на лидерството.
- Какви дефицити налагат изучаването на подобна дисциплина?
- Тези знания и умения са крайно необходими, защото в момента има дефицит на трансформационно лидерство, на визионерство. Много хора с проблеми, дори и психически, поемат лидерски функции. Тези тенденции обикновено се обясняват като се казва, че „времето е болно“, а лидерството винаги е функция на групата или на общността. Нужно е личностите, които се занимават с управление и които се включват в политиката да са много по-компетентни за отношенията между хората и работа с нагласи, а не толкова за това как се управлява политически процес, администрация, бюрокрация, как се правят избори. Всъщност това е само един инструмент, който обслужва това определени общности с определени лидери да постигат по-добро качество и стандарт на живот. Във всички тези дейности има много психология. Една такава програма би се опитала да подпомогне, да разбере защо в България, въпреки че сме част от Европа, че споделяме европейските ценности, на практика нямаме модерна демокрация. Налице е голямо недоверие към държавата и политиците. Политиката напоследък се е превърнала в „мръсна дума“. Парадокс е, но за да се казва, че политиката е „мръсна работа“, вина имат самите политици, защото хората се отвращават, дистанцират. А реално политиката е дейност, в която би трябвало все повече хора да участват и да имат доверие. Една такава програма би се заела с това, политиците да бъдат възприемани като хора, които изграждат визия на желано бъдеще. В България обаче битува усещането, че се лутаме, че реализираме някакви външно наложени политики или оперативни програми от Европа, а всъщност не е ясно кои сме ние като идентичност и общност. Няма я автентичната визия за нашата държава. Ролята на политика може да се сравни с тази на родителя по отношение на малко дете, който символизира и очертава една желана визия, с която хората да се свързват позитивно. В момента обаче липсва политическо визионерство, което да реализира и наложи убеждението, че България е в Европа. Нужно е не само да се възползваме от оперативни програми и някой да строи магистрали, инфраструктура, различни обекти. Трябва да е стане по-ясно как България е европейска държава, и е желано място за живеене, като хората трябва да бъдат въвлечени в този процес. В противен случай ако няма такъв тип визионерство, се стига до отчуждаване и държавата губи потенциал, ресурс, и чувство за принадлежност от страна на нацията.
- Кога се предвижда да стартира изучаването на „Политическа психология“ във ВТУ?
- Надявам се до следващата година този курс да се подготви към Катедра „Психология“ във Философския факултет на ВТУ. „Политическата психология“ е интегративна дисциплина между политология и психология. Политическата подготовка се получава в момента по програмите по „Политология“, по „Административно управление“ и по „Социология“. Социологията разглежда политиката от гледна точка на определени нагласи и предпочитания в големите групи. Политологията пък я представя като секторни политики и като механизми за вземане на решения и взаимодействия. Администрацията от своя страна третира политиката като управленски процес. Трябва обаче политиката да се разглежда като взаимоотношение между малки групи хора, в големи общности и взаимодействието им с лидерството. Така че тази програма по „Политическа психология“ ще разглежда нагласите, мотивите, съпротивите, вярванията в малките и големите групи и в процеса на говоренето.
- Каква трябва да е визията на съвременния политик от гледна точка на психологията?
- Нужно е политикът да има връзка с определена територия и общност. Независимо дали е в изпълнителна, законодателна власт, той трябва да е във връзка с хората, да вижда какви са техните потребности и да решава конкретен проблем. Да се опитва да налага собствени гледни точки или визия, която той самият има. Става въпрос за взаимно отношение, в което той да проявява компетентност. Не само да е примерно добър оратор. Напоследък виждаме доста изкусни политически оратори, които използват това си умение за манипулация, за пропаганда, за популизъм. Политикът е нужно да създава доверие, да може да убеждава, да умее да тръгва срещу статуквото и доминиращата нагласа. Политическият лидер е този, който успява да наложи понякога дневния ред на малцинството в противовес на мнозинството. Това води до реформа. Промяната пречи да се създава статукво, което не води до развитие, още по-малко до прогрес. И точна на такъв модел сме свидетели в момента в България.
- Очаквате ли да има интерес от страна на младите хора към тази специалност?
- Убеден съм, че ще има интерес, защото винаги съм се занимавал с обучение на действащи политици и познавам нагласите. В момента съм лектор в Училище за политика „Димитър Паница”, което е по програма на Нов български университет и на Съвета на Европа и една от лекциите ми е за политическото лидерство. Развивам тезата, че политическият лидер е емоционално несигурен човек, изтъкан от комплекси, които го подтикват да иска да има власт, да бъде забелязван и чрез това нарцистично усилие той се опитва да компенсира някакви вътрешни дефицити. Тази лекция среща много радушен прием и политиците започват да се замислят за това, че в тях има нещо, не толкова „нормално”, което ги кара да избират тази професия. Подобен психологичен подход към политиката среща голям интерес. Учи това да не е интуитивно занимание или пък дадена личност да влиза в политиката с користни цели, или пък политиката да е модел на агресивност и посредственост, а кауза, визия и идеи. Убеден съм, че психологизирането на политиката и въвеждането по този начин на морален дискурс, би могло да заинтригува много млади хора, които дали ще бъдат експерти по политика или самите те ще се заемат с такава дейност, ще им даде много допълнителни компетентност и умения.
- Тези знания преподават ли се някъде в момента?
- Почти всяка партия има някаква академия или училище най-вече за млади политици. Проблемът е, че сега партийните академии са по-скоро идеологически обвързани и покрай това, че уж учат политиците на определени умения, те ги настройват чисто идеологически и партийно. А реално имаме нужда от това младите хора да виждат политиката в нейния отношенчески и морален, дългосрочен и стратегически аспект. Да се изграждат като отговорни и зрели хора, а не през партийни централи и листи да стигат до властта и след това да злоупотребяват с нея.
- Напоследък във Великотърновския университет се вихрят скандали около предстоящите ректорски избори. Има ли намеса на политика в науката?
- В последно време за съжаление партиите се опитват да влязат в университетите. Висшите учебни заведения не трябва да са място за партийна и финансова политика, а за държавна и образователна дейност. Специално във ВТУ аз съм „зелен“ преподавател, само от 1 година, но забелязвам, че в университета има повече партийна политика, отколкото в парламента. Учудващо е, но явно през партийните мрежи се прави опит да бъдат овладени университетите, което е стратегическа грешка. Университетът трябва да образова и да формира определени ценности, а от партиите се опитват да генерират сфери на влияние и от там домогвания до бюджетите, защото е известно, че висшите училища имат автономия. Тя обаче е прекалено голяма по отношение управлението на финансите. В университетските хазни се наливат и бюджетни средства. Заради това трябва да има отговорност, защото университетската автономия не е финансова неуправляемост и е необходим по-голям контрол от държавата. В същото време тя не бива да се меси в академичната дейност. В 43-ото НС бях ангажиран с това МФ да отпусне достатъчно пари, за да може университетът във Велико Търново да се стабилизира, понеже се оказа в окаяно финансово състояние. Положихме доста усилия и правителството осигури около 2 млн.лева, които бяха обвързани с програма за реформа. Ректорът проф. Христо Бонджолов прие тази нелека задача, оптимизирани бяха процеси, спрени бяха нерегламентирани практики. Реформата започна, късаше се „живо месо“, за да може ВТУ да има финансова устойчивост, но това не се хареса на някои хора. Никой в България, който се заема с реформи, не е харесван. Примерът е бившият премиер Иван Костов, който за 2 години успя да реформира държавата и благодарение на него влязохме в ЕС, но сега виждаме, че има противоречиво отношение към направеното. Разбираемо е към настоящия ректор е да има и негативи, защото бяха пресечени порочни практики университетът да се управлява като частна фирма, а не като храм на знанието. Всичко това неминуемо води до изостряне на конфликтите. Категорично трябва да бъде забранена партийната намеса в университетите.
- Каква е прогнозата ви за предстоящите европейски и ректорски избори?
- Смятам, че европейските и университетските избори по някакъв начин ще възпроизведат настоящото състояние. Тревогите в обществото са толкова големи, налице е и негативизмът към политиката в цялостност. Това ще доведе то ситуация, при която ще гласуват най-здравите ядра на партиите и в някаква степен ще се възпроизведе сегашното статукво. Има вероятност БСП да измести ГЕРБ като наказателен вот, а ДПС да получи идентични резултати от предишните европейски избори, както и Демократична България също да има депутат. Прогнозирам, че ВМРО също имат шанс за влизане в Европейския парламент. Докато в университета във Велико Търново смятам, че въпреки опитите на ВМРО и БСП да имат изразени свои партийни кандидати, учебното заведение има достатъчно имунитет срещу подобна политическа намеса и настоящия ректор и екипът му ще получат следващ мандат. Академичната общност е консервативна, а и изборът на тясно партийни кандидати няма да бъдат подкрепени.
- Как ще се отразят скандали като „Апартаментгейт“ например на местните избори?
- Местните избори са най-ключовия вот за това как се разпределя влиянието на партиите. Европейските ще са лакмус за това какви са нагласите. Ако ГЕРБ изгуби евровота, очаквам и предсрочни парламентарни избори. Те биха могли да съвпаднат с местните, което явно ГЕРБ го желаят, тъй като имат много силни резултати и държат голям дял от местната власт-кметове и общински съветници. И е логично ако съвпаднат парламентарните и местните избори, очакванията да са силното им влияние на местно ниво да се мултиплицира и на парламентарно ниво. Тези политически конфликти, хистерия, нагнетяване на напрежението от последните месеци, на местните избори ще се изострят неимоверно много. Там ще е пикът на политическото противопоставяне и компромати, защото залогът на местните избори е изключително голям. Спечелването на колкото се може повече места в местното управление ще е важно за това кой ще е начело на изпълнителната и законодателната власт. Вече 10 години ГЕРБ управлява, а това няма как да не генерира съмнения, умора и изтощаване. Проблемът с „Апартаментгейт“ малко изненадващо връхлетя ГЕРБ, но това което се случва покрай апартаментите е порочна практика в цялата политическа класа и общност. Големият проблем, който те не успяха да предвидят е, че парадоксално кражбата на 4 млрд. лева от КТБ се възприе като абстрактна цифра. Хората не можеха да си я представят, докато цената на квадратен метър на имот им е понятна. Така българите си дадоха конкретна сметка, как функционира голямата корупция по високите етажи. Всъщност през вратите на апартаментите лъсна и голямата корупция.
- Кой инспирира тези разкрития?
- Една от хипотезите е, че това е начин за разчистване на сметките вътре в ГЕРБ, но не успяха да прогнозират, че този проблем с апартаментите отвори кутията на Пандора. Бих казал за радост. Така постепенно всички порочни практики, които битуват при управляващите в момента и в голяма част в партиите, започват да стават по-ясни и видими за хората. Проблемът е, че отвращението от политиката и дистанцирането на избирателите ще доведе до по-ниска активност на евровота. Това все пак ще обслужи тези партийни централи, които доминират в момента.
Нашият гост
Иван Иванов е преподавател по социална психология във ВТУ. Доктор по политически науки от Нов български университет. Зам.-председател на 43-ото Народно събрание, избран от Великотърновския регион. Член на гражданския съвет на бившия Реформаторски блок. Безпартиен.