Мощен отлив го отнесъл на мили в морето
Спасява го руска учебна шхуна посред нощ
Българският леководолаз Иван Дойчев бе спасен от руска шхуна, след като прекара рекордни единадесет часа, плувайки в ледените води на Северно море в четвъртък през нощта.
40-годишният Иван бе открит в 3,10 ч насред непрогледната нощ в пролива Пертланд Фърт край шотландския остров Оркни, където се гмуркал за миди.
Сигналът за бедствието е подаден в 17,20 ч на предния ден, след като Иван не се връща след гмуркане на корабчето, с което излиза на лов за миди. Българинът живее на шотландския остров Южен Ронардзи и работи от една година като професионален водолаз, занимаващ се с добив на скъпи миди “Сен Жак” от морското дъно.
Преди това два хеликоптера и три катера на бреговата охрана го издирват безуспешно в продължение на часове.
“Часовникът ми отчиташе 11 часа и 33 минути във водата”, каза Иван след спасяването пред английския вестник “Дейли мейл”. Температурата на водата в Северно море в този район в момента е 8 градуса. Според справочниците оцеляване в такава студена вода, дори и с неопрен, след три часа е почти невъзможно.
“Движех се през цялото време, плувах усърдно, за да не замръзна, и нито за секунда не изгубих присъствие на духа - разказва Иван и допълва: - Паникьосаш ли си в такава ситуация, си мъртъв!”
Разказът му продължава: “Най-страшно беше първия час, ужас! Отливът бе невероятно силен и ме дърпаше навътре, загубих видимост от брега, озовах се в открито море. След това започна приливът и ме върна обратно към брега.”
В тъмнината той забелязва силуета на руската учебна ветроходно-моторна шхуна “Юный балтиец” и започва да вика. За щастие вахтеният на борда го чува, насочват прожектори и виждат главата му между високите вълни.
От руския плавателен съд в 4 сутринта прехвърлят Иван на спасителен катер на шотландската брегова охрана, който го откарва в болница. Там се учудват на завидното физическо състояние и бодрия дух на българина.
“Чувах хеликоптерите, макар и далеч, и това ми даваше надежда, виждах, че ме търсят, и това ми даваше сили”, разказа Иван от болничното легло. “Искам да благодаря на хората, които ме спасиха, и се надявам днес (вчера - б.р.) да се прибера у дома”, добави той.
“Този мъж извади голям късмет и показа невероятна издръжливост, затова е жив”, сподели Уинг Мънро от шотландската брегова охрана. “Той е прекосил с дрейф и плуване целия пролив Фърт - а това е отвратително и страшно място с течения, - при това с две кислородни бутилки на гърба! Голям късметлия, надали някой друг е оцелявал досега там”, добави морският Мънро.
Според спасителите Дойчев не е хвърлил бутилките и екипировката си, защото била изключително качествена и скъпа, и това е допринесло много за оцеляването му.
“Когато видял кораба, той се насочил с бързо плуване към него, което означава, че е имал още доста сили. Изключително корав човек”, разказаха спасителите.
Иван Дойчев в момента е в болниата Caithness General Hospital в шотландския град Уик в много добро състояние. Редакцията на “Труд” моли негови роднини в България да влязат във връзка с нас при първа възможност.
Шхуната спасител
Позитивното мислене ме спаси!
- Господин Дойчев, разкажете за инцидента?
- Отливът стана прекалено силен, изнесе ме и ме отдалечи от островите, мъртвото вълнение беше страшно и бях сигурен, че никой не може да ми помогне. Отливите по тези места могат да бъдат изключително опасни. В един момент осъзнах, че се намирам в средата на морето.
- Какви мисли минаваха през главата ви тогава?
- Просто се опитах да не се паникьосвам, да не се отчайвам, трябваше да оцелея. Това беше задачата ми. Позитивното мислене ме спаси.
- И тогава видяхте руския кораб...
- Да, видях го към четири сутринта и тогава помислих, че това е моят шанс, опитах се да се приближа. Започнах да плувам, след 40 минути плуване се приближих към кораба и започнах да издавам шумове, да викам за помощ. И те ме чуха и ми помогнаха. Корабът беше пълен с млади моряци на палубата и за щастие те ме чуха. В тъмното и на фона на шума от двигателите.
- Промени ли този инцидент отношението ви към професията на водолаз?
- Това е най-добрата работа на света в моите очи. Нямам търпение да се върна обратно във водата. Ще бъде добре за мен.
- Имаше ли момент, в който си помислихте, че няма да успеете да оцелеете?
- Моментът, в който бях най-далече от брега, беше ужасяващ, тогава тази мисъл премина през главата ми, но в крайна сметка реших, че трябва да бъда позитивен.
(Интервю за Би Би Си, Оркни)