За топлата връзка на Прокопиев с Кристалина Георгиева може да се изпише цял документален труд
Историческите извори сочат, че монетосеченето датира от средата на VІІ век преди Христа. И макар в древността първите монети да са били гравирани само от лицевата страна - аверса, от обратната страна - реверса, монетите са били вдлъбнати, носейки следата от удара при сеченето на метала. Така е и до днес - монетите винаги имат две лица, така ще е и в бъдеще - винаги ще има ези или тура.
Признанието на премиера Бойко Борисов за лидерската позиция на Иво Прокопиев в българското задкулисие, без да е изненада за мнозина, дойде като удар за олигарха, съпоставим с този от пресата при отсичане на монетите.
След като вече цяло десетилетие упорито и пропагандаторски се опитва да прехвърли собствената си роля на кукловод на процесите в държавата върху депутата от ДПС Делян Пеевски, Прокопиев този път се видя гравиран върху обратната страна на монетата.
Думите на министър-председателя пред Нова телевизия не просто повдигнаха завесата за подмолната роля на Иво Прокопиев в обществено-политическите процеси, но те освидетелстваха публично олигарха като Кръстник на задкулисието у нас.
Преди 23 години доскорошният комсомолец Иво Прокопиев създава вестник „Капитал“ с чужди пари. След 1997 г. е назначен за капиталист от Иван Костов, и то още преди да навърши 30 години.
Оттогава Прокопиев неотменно менторства в изпълнителната власт чрез прикрит или явен натиск върху премиери и министри, лобира за определени законодателни решения през различни партии, опитва влияние върху действията на прокуратурата и върху определени съдебни решения.
Въпреки множеството публикации и доказателства олигархът досега успяваше да отрича ключовата си роля в задкулисието. Дежурно се оправдаваше, че е обект на атаки от конкуренти, които били засегнати от публикации в медийните му бухалки. В три точки Прокопиев опита да обори думите на Борисов за ролята, която е имал в назначаването на един вицепремиер и трима министри в първия кабинет на ГЕРБ, за заплахите от Цветан Василев и за обстоятелството, че Прокопиев и Пеевски са „абсолютно еднакви“ (което сравнение ужасява олигарха и от което той винаги е бягал). Опитът му да излезе чист този път очевидно се провали.
- Прокопиев твърди, че близостта му до икономическия екип в първото правителство на ГЕРБ е минала единствено по линия на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която от 2006 до 2010 г. се ръководи именно от него. Пропуска, обаче, да припомни, че през медийните бухалки на „Икономедиа“ в периода 2007-2009 г. върви манипулативната кампания срещу управлението на тройната коалиция, което по-късно става една от водещите причини за добрия резултат на партията на Бойко Борисов на европейските и парламентарните избори в средата на 2009 г. Вероятно и заради това Прокопиев успява да вкара в първото правителство на ГЕРБ няколко министри.
Макар да принизява темата на битово ниво, признат от самия Прокопиев факт е, че когато е инсталиран за вицепремиер и министър на финансите в първото правителство на Бойко Борисов, Симеон Дянков живее в апартамент, който се оказва собственост именно на Кръстника.
Няма как да се забрави и фактът, че през втората половина на 2010 и първата на 2011 г. именно през бухалките на Прокопиев, а и чрез активната роля на недотам закрепналите по това време неправителствени организации около бъдещия протестър и провален правосъден министър Христо Иванов, съдийката Мирослава Тодорова и т.н. се провежда кампанията по дискредитиране на основния опонент на Дянков в кабинета „Борисов“ - вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.
Атаките срещу Цветанов, освен че са опит да се засилят позициите на Дянков, имат за цел и елиминирането му като потенциален кандидат на ГЕРБ за държавен глава. В крайна сметка Кръстникът на задкулисието успява и за президент бива издигнат възможно най-близкият му член на кабинета „Борисов 1“ - строителният министър Росен Плевнелиев, бивш съдружник и повече от семеен приятел на Галя и Иво Прокопиеви.
Днешният кандидат за президент на политическото прокси на Прокопиев „Демократи за силна България“ - Трайчо Трайков, също получава министерския си пост благодарение на натиска от олигархичния кръг „Капитал“. Трайков влиза в правителството от позицията на служител на австрийската EVN, с чийто шеф Щефан Шишкович през март 2014 г. във Виена тайно се среща и Росен Плевнелиев, вече в качеството му на държавен глава. Ако днес Прокопиев се опитва да си отреже опашката, това трудно ще стане, защото именно Трайков и Борисов официално откриват негов завод за соларни панели в Силистра на 6 октомври 2009 г.
Екоминистърката Нона Караджова от първия кабинет на Борисов активно работи за интересите на Иво Прокопиев, свързани с предприятието „Каолин“ (монополист на пазара на каолинова суровина, придобито от Прокопиев за жълти стотинки от Костов въпреки много по-добрите икономически предложения на чужди инвеститори), за чиято производствена дейност от години организации в сферата на опазването на околната среда сигнализират, че е опасно за здравето на населението.
В графата министри, които са излъчени чрез лобирането на Кръстника на олигархията, могат да бъдат добавени и други. Макар Бойко Борисов да посочи, че в настоящия му кабинет такива няма, премиерът пропусна проваления Христо Иванов, който след като го венцеславеше, сега отново го демонизира, както и преданата на кръга „Капитал“ вицепремиерка и вътрешен министър - социоложката Румяна Бъчварова. А за топлата връзка на Прокопиев с Кристалина Георгиева може да се изпише цял документален труд, включващ дори електронна кореспонденция, от която става ясно, че българският еврокомисар винаги е на разположение, за да се включи в някое от активните мероприятия на Кръстника на българската олигархия.
- В не една или две публични изяви банкерът беглец Цветан Василев нарича Иво Прокопиев „комисионер“. Няма как да се отрече, че фараонът е намерил точното определение за олигарха. Обслужвайки чужди корпорации, осигурявайки им лостове за влияние във всички власти, което на местна почва му отрежда ролята на Кръстник, за чуждия бизнес Прокопиев играе ролята на нужния посредник, който може да бъде наречен както „консилиери“, така и „комисионер“.
Понеже самият Борисов многократно е бил обект на заплахи, въобще не е случайно, че разкри друг елемент от задкулисното битие на олигарха от обратната страна на монетата. Днес интересите на Иво Прокопиев и Цветан Василев са дотолкова преплетени, че двамата дори не си правят труда да го прикриват. След като в голяма степен бе изолиран от премиера, а и след като се провали персоналният му бивш правосъден министър Христо Иванов, Прокопиев търси начин да възстанови влиянието си върху правителството, но да го разпростре и върху съдебната власт. Първото може да мине през персонална смяна на министри или предсрочни избори, а второто - през елиминиране на главния прокурор. Ключов съюзник в този план Кръстникът на олигархията откри в българския Барон Мюнхаузен. Срещу гаранции за индулгенция Цветан Василев заигра в тандем с Иво Прокопиев. Думите на Борисов, че преди временно да забегне към Сингапур, Прокопиев е искал закрила от Василев, който щял да го „убива“, показва пълната липса на морални принципи както у потенциалната „жертва“, така и у „поръчителя“.
- Олигархът Прокопиев е най-силно засегнат от директното му поставяне на обратната страна на монетата, в която на лицевата е поставен образът на депутата Пеевски - съзнателно демонизиран през последните десет години. За това заслуга има именно Иво Прокопиев - само ще споменем, че Пеевски не слиза от страниците на „Капитал“ и „Дневник“, който иска може сам да провери по колко публикации дневно за Пеевски има във вестник „Пеевски“ ( простете - „Капитал“). Това именно бе нужно на Прокопиев, за да остане скрит - да сочи постоянно някой друг на лицевата страна на монетата.
В задочния си отговор до премиера Кръстникът на задкулисието пропуска да уточни, че т.нар. създадени от него „медии“ реално отдавна са във фалит, ако не са грантовите дотации (на практика „Капитал“ и „Дневник“ се издържат от Соросовото „Отворено общество“ и „Америка за България“), прикриващи прибирането на комисионата за обслужване на чуждестранни икономически интереси. Прокопиев твърди, че никога не е ползвал (по документи) държавни поръчки, но пропуска да уточни, че в огромната си част фирмите на негови „съмишленици“ зависят именно от държавата и от търгове по европейски фондове.
Никой не е имал илюзията, че Иво Прокопиев сам ще се обяви за Кръстник на олигархията и задкулисието, нито да остави достатъчно документни следи за това. Но понеже кукловодът на кръга „Капитал“ този път няма да успее да излезе с чиста „бяла якичка“, добре е да прегледа отново собствения си отговор до премиера. И току-виж е осъзнал, че КРИБ продължава да представлява българския бизнес въпреки персоналните му опити да дискредитира организацията. Потънал в задкулисни кроежи, Прокопиев вероятно трудно ще осъзнае, че за разлика от манипулативно фабрикуваните записи между “двете каки“, думите на министър-председателя са изказани публично и за съжаление на Кръстника на олигархията ще оставят неизличимо петно върху пожълтялата якичка на „капиталеца“. А разкриването на тайните от тъмната страна на монетата на българската олигархия может да принуди Прокопиев да заиграе и лично на политическия терен. Ако не за друго, поне за да калкулира пореден фалит.