Залагаме на нещо, което ще се случи след 5-10 минути
Залагаме през мобилни устройства
Приходите в държавния бюджет от игралната индустрия ще достигнат 450-480 млн. лв.
В хазартните игри хората все по-често търсят динамичност и бързи печалби, като залагат на случайни събития, които ще се случат след 5-10 минути, показват данни на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ).
Една от ключовите промени е все по-краткият период на задържане на вниманието на потребителите, особено на милениалите (родени от началото на 1980-те години до средата на 1990-те години) и поколението Z (родени от средата на 90-те години на XX век до началото на 10-те години на XXI век). Тези хора предпочитат бързи игри, които не изискват продължително време за участие или анализ. Прогнозите за краен резултат на спортни събития вече отстъпват пред залозите върху мигновени резултати и събития, които ще се случат в кратък период от време. Потребителите имат интерес какво ще се случи в следващите 5-10 минути от дадена спортна среща, а не само да прогнозират крайния резултат на играта. Залаганията на събития в реално време са нараснали с над 20% през 2024 г., като значителна част от тези залози са направени от хора на възраст между 18 и 35 години. Те предпочитат да правят залози на конкретни части от спортните събития - например кой ще отбележи следващия гол, кой ще изпълни следващия ъглов удар или как ще завърши следващата атака, вместо да чакат крайния резултат на мача.
Друга тенденция е играта през мобилни устройства, като според прогнозите, над 70% от онлайн игрите до края на 2027 г. ще бъдат през мобилни платформи.
Платените данъци и такси от игралната индустрия през 2023 г. са в размер на 362 млн. лв., което е с 11% повече от предходната година, каза председателят на Асоциацията на игралната индустрия в България Ангел Ирибозов на конференция в рамките на международно изложение на игралната индустрия BEGE 2024. За първите девет месеца на настоящата година платените данъци от игралната индустрия са близо 380 млн. лв. До края на годината платените данъци и такси ще достигнат 450-480 млн. лв., допълни Ангел Ирибозов.
През април бяха направени промени в Закона за хазарта, които гласят, че хазартни игри с игрални автомати и в игрално казино може да бъдат организирани само в населени места с над 10 хил. жители, с изключение на национални курорти и селища на не повече от 30 км от гранични контролно-пропускателни пунктове. В резултат броят на игралните зали от 1117 към края на миналата намалява на 1098 игрални зали към края на септември.
С промените в Закона за хазарта беше наложена почти пълна забрана на рекламата на хазартни игри, като от каналите за достигане до потребителите отпаднаха телевизията, сайтовете и др. Чисто популистка мантра е, че хазартът е зло и пречи, коментира Ангел Ирибозов. Рекламата на игралната индустрия трябва да е механизъм за социално отговорни оферти, допълни той. Да, трябва регулиране на бизнеса, но не да го забранят, защото ще убиете кокошката, която носи яйца, коментира и Кирино Манчини, съдружник в WH Partners, Италия.
Най-добрият начин за предпазване на играчите от черния пазар е създаване на конкурентен легален пазар, за да не играят хората при карибските пирати, заяви Йорг Хофман, съдружник в Melchers Low Firm. Ако индустрията не е конкурентна, никой не може да защити играчите от нелегалните сайтове, добави той.
Банките печелят милиарди, но хазартният сектор плаща повече данъци от финансовия сектор, каза председателят на АИИБ Ангел Ирибозов.