Идва ли македононацизъм?

Картината на българо-северномакедонските отношения може да се определи с хубавата руска дума “тупик”

Нашият „западен съсед“ се обзавежда с всички атрибути на нашумялото през 30-те години на миналия век антихуманно учение

Тези дни всички ние, българите, бяхме потресени от една проява, която не може да бъде определена като нещо друго освен като нацизъм или фашизъм. И то в неговия северномакедонски вариант. Някакъв младеж, сякаш изваден от старите снимки за пламенните дейци от Хитлерюгенд (Hitlerjugend, “Хитлерова младеж”), произнася реч на площад в Скопие. Името му е Драган Гюровски - активист от Младежкия съюз на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Гласът на оратора гърми мощно над митингуващите, над които се веят знамената с вергинската звезда, противоречащи на всички споразумения с Гърция:

“Нямa дa прeгoвaрямe зa тoвa нa кoгo e Гoцe Дeлчeв и нa кoгo принaдлeжaт илиндeнцитe. Дa нe би дa ca зaбрaвили (българите - Н. О.) зa Букурeщ oт 1913 г., кoгaтo рaзширихa грaницитe cи зa cмeткa нa Мaкeдoния и зaпoчнaхa c acимилaция, дeнaциoнaлизaция и дeпoртaция... Нямa дa имa прoмянa нa иcтoриятa пo вoлятa нa тaтaрcкитe фaшиcти... Тaзи гнуcнa бългaрcкa ръкa удряшe пo мaкeдoнцитe... Твърдят, чe имaмe oбщa иcтoрия. Рaзбирa ce, чe имaмe. Тoвa e бeзcпoрeн фaкт. Eдинcтвeнaтa oбщa иcтoрия ca двeтe чeрвeни cръбcки бaнкнoти, зa кoитo ca ce прoдaвaли бългaркитe”.

Какво ще кажете? За толкова омраза и ненавист на национална и расова (горките татари!) основа в пет изречения би завидял и Хитлер, ако можеше да надзърне от гроба. Да не говорим за гнусната обида към българските жени и то във времената на #MeToo, когато в САЩ или Западна Европа разпердушинват знаменитости за много по-малко. Да, ама това не е Америка, а малката провинциално комплексирана Македония (пардон, изпуснах Северна). Микроскопична държавица, която отчаяно си търси място под слънцето, крадейки чужда история, за да скалъпи своя прословут и омръзнал на всички “идентитет”.

И да не си мислите, че някой от политиците на РСМ е реагирал на думите на Гюровски? Напротив, неговата реч е пряко продължение на казаното преди две седмици от самия лидер на ВМРО-ДПМНЕ Христиан Мицкоски, който направо призова Договорът за приятелство с България да бъде анулиран. В своята реч младежът използва за нашата страна термина “източен съсед”, въведен в политическия речник от самия вожд на опозиционната партия.

На фона на казаното ние пък спокойно може да въведем термина “македононацизъм”. Полека-лека нашият “западен съсед” се обзавежда с всички атрибути на нашумялото през 30-те години на миналия век антихуманно учение. Там отдавна следват класическата максима на министъра на информацията в хитлеристка Германия Паул Йозеф Гьобелс, че “една лъжа, повторена сто пъти, става истина”. И действително, изказванията на млади хора като Драган Гюровски показват, че прочутият нацист добре си е познавал работата.

Иначе картината на българо-северномакедонските отношения от последните дни може да се определи с хубавата руска дума “тупик”. За младото поколение ще поясня, че в пряк превод това означава “задънена улица”. Служебният премиер Стефан Янев видя натиск от страна на нашите партньори и даже ги обвини, че вземат страна в спора. Лично аз смятам, че това е доста преувеличено. Да, всички декларират намерения РСМ да бъде допусната до преговори за членство в ЕС, но това е и желанието на България. Разбира се, при спазването на елементарно уважение от страна на “западния съсед”.

Показателно за тези нагласи е изказването на aмeрикaнcкия прeдcтaвитeл зa Бaлкaнитe Мaтю Пaлмър, който е убеден, чe мeжду Ceвeрнa Мaкeдoния и Бългaрия мoжe дa ce нaмeри рeшeниe стига дa се нacърчaт двете cтрaни дa признaят кoмпрoмиcитe, нeoбхoдими зa нaпрeдък. Всичко това кара президентът на РСМ Стево Пендаровски да изригне срещу ЕС и САЩ, наричайки ги неспособни да решат ситуацията.

Интересни са позициите на другите съседи на Северна Македония. Както винаги Гърция е желязна по отношение на националните си интереси и е на мнение, че РСМ може да бъде приета в ЕС, само ако изпълнява зададените критерии. И предупреждава, че в отношенията на двете страни все още “има проблемни моменти”. А премиерът на Сърбия Ана Бърнабич отново се опита да поучава европейците, че случаят с РСМ бил прецедент и “въпрocи, cвързaни c интeрпрeтaции от eзикoв или иcтoричecки прoизхoд нe трябвa дa ce oтнacят дo EC”. Любопитно е дали тази констатация касае и проблема за Косово! Не случайно канцлерът на Германия Ангела Меркел нареди конфликта ни с РСМ до спора на Сърбия и Косово и поиска по тази точка “голяма ангажираност и много търпение”.

На фона на тази размяна на реплики северните македонци получиха неочакван студен душ. Той дойде от страна на новия ротационен председател на ЕС, Словения, на чиято подкрепа “западният съсед” разчита особено. Словенският премиер Янез Янша заяви ясно, че “Словения разбира позицията на България относно нейното вето за започване на присъединителни преговори между ЕС и Северна Македония, тъй като тя е държава-членка”. “Преди всичко е интересът на България, а след това този на кандидата”, е категоричен Янез Янша. “Когато сме в едно семейство, неговият интерес е на първо място, а след идва този на останалите”. Ето защо “трябва да действаме като семейство, което в противен случай ще бъде под заплаха”.

Разбира се, компромис трябва да се търси и основата е положена от предишното португалско председателство, смята още Янша и добавя, че “за България е добре да приеме нация, която говори подобен език и има подобна култура”. Тук няма как да не си припомним казаните само преди няколко дни думи на държавния секретар по европейските въпроси на Португалия Ана Паула Закариаш. В прав текст тя подчерта, че “езикът на Северна Македония някога е бил част от българския език и от културните измерения на двете страни”.

Очевидно европейските страни постепенно разбират основателността на българските искания. И това няма да се промени от никакви “червени линии”, каквито се готви да приема северномакедонският парламент по отношение на т. нар. македонски език, “идентитет” и история в преговорите по спора с България.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Проф. Николай Овчаров

Този уебсайт използва "бисквитки"