Засега извън предстоящите преговори са “Възраждане” и МЕЧ
Единствено коалиция около ГЕРБ-СДС може да създаде стабилно управление, категорични са политолози
Има няколко възможни варианта
Сондажите, които репортери на “Труд news” направиха сред политически анализатори и експерти, показаха, че единственият възможен вариант е правителство на националното съгласие. Аргументите са свързани с това, че има огромно противопоставяне в политическите среди и само съгласие на основата на компромиси в името на стабилността на държавата, може да доведе до устойчиво управление.
Разбира се, анализаторите бяха категорични, че отговорността на ГЕРБ като първа политическа сила е безспорна, но те подчертаха, че без проявена отговорност от останалите, правителство и този път би било невъзможно.
Само около коалицията ГЕРБ-СДС може да се сформира правителство на националното спасение, което да изведе България от политическата нестабилност и да осигури условия за ключови реформи, коментираха още политолози. Те се мотивираха, че с постигнатите 26.46% от гласовете на изборите и водеща позиция в 51-вото Народно събрание, ГЕРБ-СДС е единственият кандидат с достатъчна подкрепа, за да стане основа за такъв кабинет. Този резултат обаче далеч не гарантира самостоятелно мнозинство и подчертава нуждата от широка коалиция с участието на останалите политически сили. Като възможни партньори на ГЕРБ в бъдещо управление бяха посочени ППДБ, “ДПС-Ново начало”, ИТН, “Алианс за права и свободи” и дори БСП.
Правителство на националното спасение, със стожер ГЕРБ-СДС, би могло да обедини останалите формации около спешните национални приоритети като съдебната реформа, борбата с корупцията и икономическата стабилизация, смятат експертите. Подобно правителство би предложило краткосрочна стабилност, като в същото време би послужило като гарант за обществения интерес, възстановявайки доверието в държавните институции, казаха още анализаторите.
Политолозите, които “Труд news” потърси за мнения, очертаха няколко възможни варианта за правителство - с основно ядро ГЕРБ-СДС и ППДБ и още две или три партии, или кабинет на малцинството. Като най-добър вариант те посочиха получаването на широка подкрепа за създаване на стабилно мнозинство.
Още в нощта след изборите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов посочи, че е готов за преговори с всички партии, които приемат програмата на ГЕРБ, без “Възраждане”. От формациите, които могат да седнат на масата за преговори, вчера се самоизключиха от МЕЧ.
Очакванията на всички анализатори, до които “Труд news”, се допита са този път да се стигне до съставяне на правителство.
Антоанета Христова, политически психолог, пред “Труд news”: До януари ще има тупкане на топката
Правителство, в което да не влизат ГЕРБ и ППДБ в тази конфигурация на парламент, е невъзможна. Поради което си задаваме въпроса ППДБ и ГЕРБ могат ли да бъдат заедно? Отговорът ми е - почти не. Причината е, че те имат различно разбиране за ползите, които получава всяка от партиите по темата Съдебна реформа и главен прокурор, както и ВАС. Този проблем е толкова сериозен и толкова разделящ ГЕРБ и ППДБ, че не е възможна никоя друга тема да ги обедини.
Моят отговор е, че това положение прави почти невъзможно създаването на правителството. Решението за това кой ще бъде главният прокурор вероятно ще бъде взето януари догодина, ако не се лъжа. Това означава, че до януари ще има тупкане на топката.
Ако Борислав Сарафов остане на тази позиция и бъде избран, и процедурата не бъде прекъсната, поради някакви причини, примерно голяма съпротива от страна на адвокати, от излизане на хора срещу този избор, ако всичко това върви така и нещата дадат полза за избора на Сарафов, ми се струва, че след това ГЕРБ, с Бойко Борисов, ще са готови да направят много по-големи компромиси в името на създаването на правителство.
Тогава вече може ГЕРБ да кажат, че са съгласни да има правителство без Бойко Борисов. Тогава те ще удовлетворят исканията на ППДБ и ще може да се тръгне към намирането на трети, може би и четвърти, за сформирането на кабинет.
Д-р Петко Петков, изп. директор на “Галъп”, пред “Труд news”: ГЕРБ са първи и трябва да поемат политическа отговорност за управлението
Политиците все още не знаят по колко мандата ще имат и това, което видяхме непосредствено след края на изборния ден показа, че са твърде гъвкави в предположенията за правителство.
Правителството, което предстои да се състави, ще бъде доминирано от ГЕРБ, защото те са победители на изборите, те са водещите и те трябва да поемат отговорност за управлението на България. На второ място трябва да се види и отношението на ППДБ, защото те дават разностранни заявки, една от които е за равноотдалечен премиер. Би било добре този път да разговарят политически с Борисов, с ясни договорки кой какво ще прави и да приемат неговата оферта. В противен случай, ще останат извън власт-та, а това е недопустимо за партии, които се опитват да задават дневния ред.
Драмата между тези две партии е дали ще успеят да се договорят за общо управление. Аритметично ще им е необходима трета партия и от заявките, които дават ще бъде или “ДПС-Ново начало”, или БСП, или ИТН. Всички останали варианти са само в сферата на математиката и на догадките и трудно биха се осъществили на този етап.
Доц. Татяна Буруджиева пред “Труд news”: Кабинет е възможен само с първия мандат
Правителство е възможно единствено с първи мандат. Основание за твърдението ми дават изказванията на политическите сили и това, което се случи на предходните избори. В този смисъл, риск пред съставянето на правителство е убеждението на втората политическа сила - ППДБ, че имат план, което говори, че те все още смятат, че могат да бламират първия мандат и да направят правителство с втория мандат, което е абсурдно. Защото, ако на първия, който номинално има два пъти повече гласове от втория, ще му е трудно и ще му трябват може би още трима или четирима партньори, за да има някаква стабилност, то на втория още по-трудно ще му стане. Нещо повече - този втори издигна доста стени и постави доста червени линии между себе си и другите партии в парламента.
Всичко зависи от това, дали първият ще бъде оставен да носи политическата отговорност в максимална степен и доколко пък първият ще направи необходимите отстъпки при съгласуване на програмата на управление с втория. Що се отнася до ситуацията на раздробеност, която също затруднява съставянето на правителство - говорим за 9 политически парламентарни групи - не е изключено да има разцепление, точно по повод на съставяне на правителство. Защото има нестабилност в ППДБ. Първият риск за стабилността в тази група е по линията да има или да няма правителство и стабилността на подкрепата за правителството, ако то се формира. Вторият риск е в няколко други парламентарни групи, които може да се окаже, че не действат единно.
Съставянето на правителство изисква задължително включване на повече парламентарни групи, за да се гарантира стабилност на мнозинството. Не можем да очакваме, че ще има правителство с подкрепа на един-двама над 121. Това ще говори за много силен риск от бламиране. Смятам, че Борисов няма да е премиер, още повече, че той заяви, че ако има над 80 депутати, може да е премиер.
Проблемът не идва от това кой ще е премиер, а от това, че предварително се поставя условие за равноотдалечен премиер. Добрата новина е, че раздробеността в парламента дава възможност за взаимна заменяемост. Т. е. закучването на някой от субектите върху неговите претенции може да доведе до замяната му с друг.
Процедури до сформиране на кабинет в рамките на 51-вото НС
1. ЦИК трябва да обяви получените гласове и разпределението на мандатите не по-късно от 4 дни след изборния ден, т. е. до четвъртък. Имената на депутатите се обявяват не по-късно от седем дни след провеждане на изборите- т. е. до 3 ноември.
2. Народни представители, които са избрани от две листи, в срок от един ден след обявяване състава на НС трябва да решат откъде влизат.
3. По Конституция държавният глава може да свика 51-вото НС най-късно един месец след провеждане на изборите - т. е. най-късно до 27 ноември. Няма проблем обаче първото заседание на новия парламент да бъде свикано още на 6 ноември.
4. В Конституцията е записано, че старият парламент се разпуска, в момента, в който новоизбраните народни представители положат клетва.
5. Още първият ден се избира председател на НС, но процедурата може да продължи и по-дълго, ако партиите не са постигнали консенсус.
6. След избора на председател на НС се регистрират парламентарните групи, за да се излъчат зам.-председатели на парламента. Тази процедура може да приключи още до 8 ноември, ако гласуването на председател на НС мине безпроблемно.
7. Най-оптимистичният вариант за начало на консултациите на президента с парламентарните партии за съставяне на правителство е 11 ноември. Консултациите могат да се проведат в рамките на един или два дни или да бъдат разтеглени във времето. Конституцията не предвижда конкретен срок за провеждането им.
8. В периода 13-15 ноември държавният глава може да връчи първия проучвателен мандат на първата политическа сила - ГЕРБ, която ще има седем дни за излъчване на кабинет. Т. е. още на 22 ноември мандатът може да бъде върнат като изпълнен, а президентът да предложи на НС да гласува кандидата за премиер и предложената от него структура и състав на правителство.
9. Кабинетът може да бъде гласуван още на 27 ноември. Ако бъде отхвърлен премиерът или съставът на правителството, мандатът се смята за неуспешен, а президентът може да връчи втория проучвателен мандат на втората политическа сила. Тя отново има седем дни за излъчване на кабинет. Възможно е мандатът да бъде върнат и веднага.
10. При неуспешен втори проучвателен мандат, Конституцията предвижда седемдневен срок за определяне на парламентарна група, която да получи третия мандат. Този мандат може да бъде забавен, за него няма изрично указан срок в Конституцията. Ако не се постигне съгласие за кабинет по новите правила на Конституцията, се насрочва дата за предсрочни избори, а НС продължава да работи до сформиране на ново НС и полагане на клетва от депутатите в следващото НС.