Децата щели да избират принцесата за кого да се ожени – за принц или принцеса
Дебатът за и против Истанбулската конвенция отвори наистина сериозна тема – тази за нашата идентичност. Обсъждането на юридическите аспекти в текстовете на конвенцията съвсем не изчерпва голямата тема, а само ни въвежда в по-общия контекст на една нова идеология.
Едно от лукавствата на джендър-идеологията е подмяната в езика. И дебатът около конвенцията показа до каква степен тази подмяна вече е факт. Езикът не само отразява действителността. Той я конструира! И в случая подмяната на езика има за цел да внуши, че всеки може сам да конструира своята полова идентичност, своята телесност. Много се изписа за различните смисли и контексти на употребата на понятието за социален пол (джендър). Лукавостта се състои именно в това – да се научим да мислим за себе си, за телесността, за пола в безкрайно много смисли и контексти, в безброй много роли и идентичности. А джендър-образованието е само „грижа“ на джендър-активистите да формират такова мислене още в детската градина (например, като дадем право на детето ни да избира поне две версии на приказката, в която принцесата може да се ожени или за принц, или за друга принцеса!).
В действителност „джендърният“ език е част от диктатурата на релативизма, където всички дефиниции са опасни и следователно трябва да се деконструират. Идеологията се налага чрез агресивна прозелитистка пропаганда, която трябва да ни наложи по нов тоталитарен начин новите идеологически „идоли“ на трансхуманизма.
(Със съкращения)