Фокусници, еквилибристи и гълтачи на огън ни лъжат, че ще станем приказно богати
Народът ругае политиците на чашка ракийка и салатка. След това се разхожда до урните да излъчи водачите на нацията, които ненавижда
Едно време панаирите са разтушвали многострадалния български народ. Фокусници, еквилибристи и гълтачи на огън попивали социалното напрежение. Сега няма панари, има панаирджийска политика. Нейните галаспектакли са изборите. За последните три години вече седем. На 9 юни отиваме на поредното представление.
Какво се случва?
Народът ругае политиците на чашка ракийка и салатка. След това се разхожда до урните да излъчи водачите на нацията, които ненавижда. Гледа им сеира до следващия вот. Фокусници, еквилибристи и гълтачи на огън го лъжат, че ще стане приказно богат.
Това е форма на пословичното ни безхаберие. Понеже не искаме да вземем съдбините си в свои ръце, ги харизваме на властимащите. Ония отиват в лъжовната ковачница на закони, наречена Парламент. Прибират дебели заплати и мляскат над сочни кюфтета.
Гласоподавателят през погледа на Райко Алексиев, 1934 г.
Изборните панаири вдигат тумба-лумба по хълмовете на времето. Класическо е зрелището в Свищов през 1894 година. „По едно време - хроникира Алеко Константинов - откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления.“
„Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кървясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!“, възторгва се Щастливеца в „Бай Ганю прави избори“.
Много живописни са панаирите по земеделско време, режисирани от Александър Стамболийски. Селският водач хваща държавното кормило през 1919 година. Първата му работа е да прокара закон, който подкарва народа като стадо към урните. От 20 до 500 лева е глобата, ако не пуснеш бюлетина. Нищо, че в Конституцията гласуването е право, а не задължение.
Рушвети и шашми допълват картината. На 5 януари 1921 година Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: „Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40-50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха“, тупа се в гърдите дружбашът.
„Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране“, съветва Стамболийски друг организационен работник.
Минко Василев пък от шуменските села на 26 април 1923 година докладва, че изкарали „исборо отличен“. На него му светнала гениалната идея да разпореди явно гласуване. С този панаирджийски сюжет земеделците смазват конкуренцията.
Най-красив беше изборният декор при социализма. Тогава гласоподаването беше празник. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове. Панаирът се изливаше като пълноводна река. Народът гласуваше и танцуваше.
Хореограф беше самият Тодор Живков. След пускане на бюлетината повеждаше хоро пред избирателната секция. Беше Дайчовото, любимото на Първия. В спомените си Цола Драгойчева свидетелства: „На изборите през 1976 г. вече гонех 80-те, но пак се хванах на хорото. Живков не беше доволен, когато някой откажеше. Всъщност такива нямаше...“
В идилията на ония години електоратът бележеше световни рекорди. На споменатия от баба Цола вот във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването е точно 100%. Няма кьораво, няма сакато - всички отиват до урните.
Малко по-слабо се представят окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът е 99,99%. После иде Ловешко с 99,86% и Врачанско с 99,82%. Но истински резил е Шуменско с едва 99,70%. На всичкото отгоре на Живков му докладват, че там не са играли хоро.
На изборите за Велико народно събрание през 1990 година комунистите разиграха впечатляващ панаир. С тъмна стаичка, която осигурява стопроцентова победа. Място на действието беше село в Котленския балкан. В своите „Спомени за Прехода“ проф. Драгомир Драганов разказва:
„До селото се стигало трудно, а следователно и се пътувало дълго. Та кметът, стар комунист, решил въпроса „по ленински просто“. Пратил „авангард-съгледвач“ на два часа път и му заръчал в случай, че се появят „наблюдатели за честността на изборите“, той да ги изпревари по преки пътеки и да предупреди „ръководството“ за „опасността“. Защото то било измислило наистина гениална „тъмна стаичка“ за „таен вот“.
„Тя се състояла - обяснява Драганов - от четири колеца, плат, с който да бъдат евентуално оградени, тесла и дежурен дърводелец. Само че всичкото това си стояло около урната, а кметът лично контролирал „тайната и свободна волеизява“ на подопечните си избиратели. Но ако, не дай си Боже, се зададат проверяващите, бързоногият съгледвач трябвало да дотърчи и да докладва за опасността. За 15 минути дърводелецът сръчно сглобява „тъмната стаичка“ и всичко е изрядно...“
Киро Факиро: „Хлапак красив със поглед дяволит“
На 9 юни панаирът продължава. Кандидати за дебели заплати и сочни кюфтета са фокусници, еквилибристи и гълтачи на огън. Изборното хоро ще поведе Киро Факиро. Неговият сценичен образ една почитателка изсече в мерена реч:
Хлапак красив
със поглед дяволит.
Политик е талантлив
и оратор даровит.
„Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят“, беше казал Марк Твен. Няма да ги забранят, защото от изборите зависят обитателите на Парламента, домашният и европейският. Според статистиката един мандат стига да си оправиш „головата разлика“ с паричните знаци. Финансов покой за себе си, децата и внуците.